Кой последен ще извива ръце

Реформаторите, патриотите и АБВ изнудват ГЕРБ уж за реформи, но Борисов има един хоризонт - местните избори

Времето на малките партньори изтича, а пред тях няма перспективи да са сами и в опозиция

Само няколко дни след парламентарните избори Радан Кънев някак пророчески изказа фразата, че ще се извиват ръце и ще се чупят кости. Пророчески не за друго, а защото политическият процес от последния вот насам може да бъде обяснен и като непрекъснато извиване на ръце.

Нека да погледнем само последните няколко месеца. Повишен реформаторски устрем. На моменти дори прилича на състезание кой ще предложи някаква реформа. На практика се получи своеобразна партизация на реформите. Всяка партия, която е част от управлението, стартира една или повече реформаторски инициативи. За АБВ това е социалната реформа на Ивайло Калфин. За Реформаторския блок - съдебната, здравната плюс антикорупционната стратегия на Меглена Кунева. Фактически реформаторските инициативи се превърнаха в основен механизъм да си легитимираш участието в кабинета. Един вид оправдание, че си влязъл във властта. Не за друго, а защото и Реформаторският блок, и АБВ трябва да намират отговор на въпросите от техните симпатизанти - защо участвате в правителството на Бойко Борисов.

И започна извиването на ръце. АБВ поставиха като условие приемането на социалната реформа, за да продължат да подкрепят правителството. На свой ред Радан Кънев заплаши с правителствена криза, ако съдебната реформа не мине. Патриотичният фронт не можеше да остане по-назад. Но тъй като те нямат представител в изпълнителната власт, прибягнаха до друг инструмент, поставяйки седем искания да запазят лоялността си към властта.

Доколкото познаваме политическия стил на Бойко Борисов, той едва ли гледа със симпатия на подобно извиване на ръце. Заплахите на по-малките му партньори надали му доставят удоволствие. Борисов обаче има друг хоризонт - местните избори.

Несъмнено тази управленска конфигурация носи най-малки имиджови щети на ГЕРБ. Евентуално взаимодействие с други политически играчи като БСП или ДПС ще се отрази негативно на обществената му подкрепа. А това е последното нещо, което Борисов иска в навечерието на местните избори.

И какво прави министър-председателят? Гледа си часовника, следейки зорко оставащите дни до местните избори наесен. От една страна, търпи всяка заплаха и условие, гледайки да угоди на всеки. От друга страна, пък подкрепя реформаторските инициативи, а там, където те носят щета за обществената му подкрепа, не се поколебава да се намеси. Справка - отпадането на ключови текстове от здравната реформа, което можеше да му донесе съсловен и социален гняв именно преди вота.

Задачата е ясна - запазва тази управленска формула, пазейки безспорно лидерска позиция в електорален план. Целта - убедителна победа на предстоящите местни избори и разширяване на влиянието си в местната власт.

Ако целта бъде изпълнена, ще се озовем в нова политическа ситуация. Липсата на алтернатива за по-малките играчи ще се окаже основен инструмент в ръцете на лидера на ГЕРБ.

Към този момент не се вижда възможност за АБВ да обърне поглед към партията майка. Ръководството на "Позитано" не дава никакви индикации за евентуално сътрудничество между двете формации. БСП видимо продължава да неглижира партията на Първанов, надявайки се АБВ да изчезне някак от само себе си от политическото пространство. Единствената опора, която среща бившият президент, е сред вътрешнопартийната опозиция на червеното ръководство, която поне на този етап не взима надмощие. А евентуални самостоятелни действия на АБВ в опозиция са лишени от здрава политическа логика. Да се легитимираш като сериозна опозиционна формация, след като довчера си бил част от това управление, е сериозно предизвикателство. А предвид обществената подкрепа, колебаеща се между 2 и 3 процента, опозиционната роля на АБВ се превръща в особено трудно задача.

За Реформаторския блок пък минаването в опозиция изглежда още по-заплетен казус. Заплахите на Радан Кънев, че реформаторите могат да потърсят дистанция от управлението, изглеждат особено безперспективни. Подобен ход рискува единството на блока. Едва ли ДБГ, СДС и БЗНС биха последвали Радан в неговото ново поприще на опозиционер. А евентуална самостоятелна борба на ДСБ срещу всички изглежда обречена.

На хоризонта не се вижда и алтернативна управленска конфигурация, в която Патриотичният фронт да намери своето място. Ако Красимир Каракачанов и Валери Симеонов искат да реализират поне част от програмата на формацията си, това би могло да стане именно посредством подкрепата за този кабинет.

За сметка на не особено светлата опозиционна перспектива на по-малките играчи Борисов има алтернатива. Дори някой от по-малките партньори на ГЕРБ в парламента да се реши на смелата стъпка да мине в опозиция, това далече не означава предсрочни парламентарни избори. БДЦ чака на нисък старт предложението да започне да подкрепя управлението. Преценявайки добре шансовете си при нов вот, представителите на тази формация в парламента недвусмислено биха капитализирали настоящия си единствен ресурс, възлизащ на 14 депутати.

Независимите 4-ма народни представители също често биват подценявани, а те могат да се окажат особено важни във видимо сложната парламентарна конфигурация.

ДПС от своя страна неотклонно и последователно следва десния завой в своята политика още от година насам. Посланията и действията на Лютви Местан сочат недвусмислено за опита му да елиминира Патриотичния фронт и Реформаторския блок като партньори на ГЕРБ, искайки да седне на тяхното място. Официален "брак" между партията на Борисов и ДПС засега изглежда малко вероятен, но въпреки това формулата стои на дневен ред.

Вариантът предсрочни парламентарни избори, макар и към момента почти изключен, все пак е винаги възможен. Но това далече не е най-силният коз за извиване ръцете на Борисов. Каква би била равносметката при такъв вот? БСП ще спечели много повече? Едва ли. Радан ще повлече дясна вълна след себе си? Почти невъзможно. Патриотите ще търсят нова ракета носител, която да им позволи да са в управлението? Не се вижда. АБВ ще възроди левицата сама? Мечти. И накрая какво? Пак ще трябва да сядат с Борисов на масата на преговорите.

Времето на партньорите изтича. До местния вот остават твърде малко дни. А след него вече Борисов ще може да извива ръце.