За божествения и административен произход на избирателното право

За божествения и административен произход на избирателното право

Изборните списъци трябва да се правят по базата данни на МВР

Село Яребица с постоянно живеещи 7 жители (други източници посочват числото 5) ще избира кмет на местните избори. На хартия населението е по-голямо, примерно 120, но това население го няма. Пръснало се е зад граница, в конкретния случай в република Турция. В положението „найсе” жители избират кмет ще се окажат стотици населени места. Добре за избраните кандидати - заплатите им ще бъдат с примерно 200 лева по-високи от тази на кметски наместник. Причината е нормата в Изборния кодекс, позволяваща на населено място с повече от 100 жители да си избира кмет. С това 100 Мая Манолова замени числото 300 в предишния вариант на кодекса.

Проблемът обаче не е в числото, а е много по-принципен и се нарича постоянен адрес, използван за съставяне на избирателните списъци. За повече от милион избиратели този адрес е „правна реалност” (необходим атрибут на българското гражданство), който няма никакво отношение към действителността. Настоящият адрес е адресът на физическо пребиваване на всеки избирател и той предопределя възможността да упражни конституционно определеното му общо, равно, пряко и волеизявено тайно избирателно право.

Повтарянето на заклинанието за прочистването на избирателните списъци флиртува с идеята, че това е възможно. Ако е възможно, би трябвало да се е случило. Броят на имената в избирателните списъци, уви, отново е по-голям от несъстоятелните 7 милиона. Докато гражданският регистър (базата данни на ГРАО) се използва за извличане на избирателни списъци, все ще е така. А тя има божествено- административен произход. По божията воля се появява избирател с единен граждански номер, по административна воля към този запис се добавя номерът на личната му карта. Кога и къде се намира избирателят, е въпрос на житейски обстоятелства. Администрацията пък му е „боднала” името в списъка. Ако случайно пожелае все пак да пренесе правата си на територията, на която пребивава (настоящия адрес), да бъде така добър да посети съответното гише и да подаде заявление. И тъй като процедурите са децентрализирани, кандидати за кметове и съветници я използват в обратния ред - регистрират когото успеят да уговорят по настоящ адрес, за да бъдат преизбрани или да бъде избран който трябва.

Следва трескава законодателна дейност и административно усилие да се приложи обща норма по места. Когото хванат - хванат. Почти като субсидиите за тютюн, които получават мними бивши производители, наблюдавали производствения процес при съселяни.

Единственият изход от обожествяването на административните процедури се нарича регистър на избирателите, състоящ се от изборните адреси, производни от настоящия адрес на всеки. Извлечен не от гражданския регистър, а от базата данни на МВР. Със сигурност е по-надеждна, по-защитена и подредена, а и някак по шенгенска от гражданския регистър. И масрафът няма да е кой знае какъв. Два-три километра магистрала, която ще ползваме всички.