И к'во правим сега?

Ако се престрашим и у нас да обложим безработните с данък - БНБ ще трябва да си копае дупка за нов трезор, та да побира кайметата!

Цивилизацията има своите неудобства - не може да отидеш при някого и да му речеш - дай два лева, защото ми трябват

Сигурно хитрушите, които срещу няколко телефонни импулса ме уверяват, че в предишния си живот съм бил поне египетски жрец, имат някакво основание - понякога, особено рано сутрин, когато главата е празна, устата - суха, съвестта - нечиста, а душата - изтерзана от шльокавицата, имам прозрения, до които днешната средностатистическа електорална единица не би достигнала никога.

Разсъждавайки например над изсипаните от задния джоб на панталоните стотинки по пода, от мисъл на мисъл и от болка на болка миналата седмица стигнах до прозрението как са били измислени данъците.

Значи, в зората на времето, когато, както би рекъл класикът, светът е бил съвсем нов и съвсем не готов, един наш прародител се прибирал в пещерата щастлив, защото влачел цял мамутски бут за фамилията. Тогава ловът на мамути бил разрешен, защото още не били застрашен вид. И както го влачел, изморен от дългото преследване и борба с праисторическия добитък, насреща му излязъл един друг наш прародител и му рекъл - дай сега да си разделим тоя бут, щото иначе ще те прасна с гьостерицата между очите и само на неандерталец ще ми станеш. От какъв зор, рекъл прародителят и също се хванал за гьостерицата, но тъй като бил уморен от лова, другият го напердашил и му задигнал целия бут.

Това било по-малката беда, по-лошото било, че освен бута, му взел и страха. Защото му рекъл - а още веднъж си се направил на интересен, а съм те счупил от бой. И тъй като бил примитивен неандерталец и още не можел да смята, му казал - ако искаш да не те бия сутрин, обед и вечер, от всеки твой мамутски бут ще ми отрязваш по ей толкова - и му показал с педи колкото десет процента от бута.

Така се родила данъчната система, върху която се крепи съвременното общество - който не иска да го шлевят, си плаща. А който се прави на интересен и не си плаща - гризва дръвцето с наказателна лихва.

Разбира се, умни хора измислят всевъзможни все по-благовидни поводи да се отръскат джобовете на потомците на по-слабичкия неандерталец, защото цивилизацията си има своите неудобства - не може да отидеш при някого и да му речеш - дай два лева, защото ми трябват. Налага се да се формулира претекст за искането, така че да не може да се възрази.

Тук милата родина, като новоизмислена демокрация и недоизмислена държава, го дава заето. Единствената данъчна иновация, която ни умива очите пред фискалния свят, е катаджийският данък „И к’во правим сега”. В смисъл - плати си, за да можеш да караш както си искаш поне до първото крайпътно дърво или до следващия колега, който да те пита същото.

Срам, братя и сестри, толкова ли не можем да измислим и ние нещо като хората? Сума ти народ обикаля на наши разноски света, не можаха ли да чопнат нещичко от по-напредналите и уредени държави?

Няма нужда даже и да се обикаля - бръкваш в интернет и веднага от монитора изскачат хиляди мъдри идеи за подобрено данъчно облагане!

Цяла година се гърчим върху здравната реформа - в смисъл, да си направим здравеопазването такова, че хем да се събират вноските в здравната каса, хем тя да не плаща нищо, хем ние да си плащаме в болниците.

Караници, ругатни, дране на ризи, тук-там по някой излишен труп, недочакал реформираната система да го полекува поне мъничко, пък резултат - никакъв!

А в Англия вече почти са решили тоя проблем - мъдри хора се сетиха, че според статистиката дебелите боледуват по-често от мършавите и предложиха дебелаците да се лекуват по отделна, предназначена само за тях, тарифа.

Тук, разбира се, възникват някои малки спънки - как например да обясниш на някоя дама, че трябва да си плати повече, защото е дебела. Това, за повечето - ще го приеме. Но ако й речеш, че има два килограма над утвърдената от здравното министерство норма - ще те лупне с чантата по главата!

Също - по какви критерии ще се решава кой е дебел и кой - не? Ще се мери обиколката на ханша, на талията или - недай Боже - на врата? Ако се приеме облагане на дебеловратите, лекарите вече ще ги бият всички - без досегашните дискриминационни ограничения по етнически принцип.

Може би, с цел опазване на гражданския мир и лекарското съсловие, у нас е по-приложим друг критерий - пак според статистиката недохранените боледуват почти също толкова, колкото и дебелите. Пък са повече! Ако обложим допълнително с някоя и друга такса тия, които не си дояждат, приходите ще са поне двукратно по-високи! А за да няма мрънкане, ще им обясним на недоялите, че с тая такса целим да ги стимулираме да се хранят здравословно и по три пъти на ден!

В една друга уредена държава, защото каквото и да ми говорите, в Русия си има ред и чинопочитание още от времето на Петър І, сега обсъждали пък как да облагат с данък безработните. Правилно - който иска да не работи - да си плаща! Какви са тия опашки за социални помощи!

Ако се престрашим да въведем и у нас нещо такова - БНБ ще трябва да си копае дупка за нов трезор, та да побира кайметата!

Ама ще речете - това противоречи на европейските директиви за хуманно отношение към домашните животни и по възможност - и към техните гледачи.

Дръжки, ще ви река - това, директивата, е само насока, а изпълнението вече е въпрос на лично творчество и импровизация!

Излязла, да речем, директива да се намалят вредните емисии - не на банкноти, а на газове. Защото - глобално затопляне, озонова дупка, промишлеността трябва да стане екологична и прочее. Дотук - добре, но като стигнала директивата до Естония, хората се почесали по главите и рекли - ами че ние си нямаме такава промишленост! Средният български данъкообложител би се отчаял, но естонците не са такива хора - те помислили малко, измислили и си въвели свой екологичен данък. Върху кравите. Защото кравата освен мляко била произвеждала и едни други неща, които класикът нарича „таквозинака”, а децата - „кравешки торти”, при което отделяла - можете ли да си представите - вредния газ метан!

Не ми разправяйте после, че от пръдня боя и данък не става!

Само човек трябва да се сети как да ги направи!

Като си говорим за миризливи неща, ми идва на ум, че с тия разходки из световния челен данъчен опит, пропускаме очевидното, което всяка вечер ни се увира в очите през телевизорите. Не минава интервю с някой от тия, които твърдят, че ни осигуряват благоденствие и всестранен напредък благодарение на оказаното им от нас доверие да ги изпратим да ни измислят данъци и такси, без интервюираният да се изпусне с една думичка, от която може да се изкара някой лев.

Не се ли сещате коя?

Запени се представителят ни, единодушно избран, или поне с квалифицирано мнозинство турен на високото си място, удари се в гърдите и заяви, че той не е популист (не е тая думата), че предлаганите от него мерки са непопулярни (и тази не е), че той е готов да понесе политическата отговорност (тая пък хептен не е) и да плати (тук внимавайте!) данък обществено мнение...

Опа!

И к’во правим сега?

Даже и името на данъка си го имаме! Остава ни да уточним само някои малки технически подробности - плосък ли да бъде налогът или прогресивен, както и дали да има нормативно признати разходи по народополезната дейност и приходите от нея и да започнем да го събираме.

Като сами казват, че искат да си плащат - няма да ги връщаме хората, я!