Българи, убити от българи: “Бялата смърт” на Иван Башев вероятно е била насилствена

Загадъчна остава смъртта на Иван Башев (1916-1971) на Витоша (13.12.1971). Съпругата му смята, че е замръзнал. Бившият член на ръководството на комунистическата партия Раденко Григоров настоява: „Иван Башев нарочно е бил отведен на усамотено място, обездвижен с белезници и „открит” чак след настъпването на „бялата смърт”, имало е странни синини около китките и глезените му. И добавка: „Беше по-умен и интелигентен от стоящите над него.”

Той е роден в София, тук завършва немско училище (1936) и право (1943). Още като студент се включва в комунистическото движение и е изпратен в концлагера Еникьой. След 1944 г. е член на ЦК на Съюза на народната младеж и секретар на Световната федерация на демократичната младеж в Париж (1948-51). След завръщането си е главен редактор на в. „Народна младеж” (1951-1952) и секретар на Димитровския комунистически младежки съюз (1951-1956). След това работи в Министерството на просветата и културата (1957-1961), заема поста заместник-министър на външните работи (1961-1962), а след това е министър на външните работи (1962-1971).

Иван Башев е владеел шест езика, бил е високообразован, културен и всестранно подготвен нестандартен министър. С голяма дипломатичност, но и с настойчивост, се е опитвал да влияе в правителството, като настоявал за повече свобода и контакти с външния свят. Да се подобрят отношенията с Югославия и с водещи в икономиката западни страни. В книгата “Иван Башев, държавник, политик, дипломат” (2010) са събрани спомени и разкази на повече от 60 изтъкнати интелектуалци, приятели, дипломати и няколко бивши министри на външните работи от западни страни по онова време. Изтъква се, че апартаментът, в който живее със съпругата си София и дъщеря си Миряна (поетеса и журналистка) на ъгъла на булевардите „Цар Освободител” и „Евлоги Георгиев”, е под наем, нещо нечувано за министър. Напомня се, че той е уредил провеждането на Деветия международен фестивал на младежта и студентите в София (28.7.1968), първи е представил наше златно съкровище в Швейцария и Франция, както и хорове и танцови състави по сцените на Европа. Иван Башев умира на 55 г.

Творчеството на Яна Язова (Люба Ганчева, 1912-1974) е богато, но три десетилетия остава неизвестно, защото след 1944 г. името й не се споменава десетилетия наред, не се издава никаква нейна книга. Родена е в Лом. Завършва І девическа гимназия в София (1930) и Славянска филология (1935). Издава девет книги - стихове, разкази, роман, но най-значителна е трилогията „Балкани” (романите „Левски”, „Бенковски”, „Шипка”), издадени 1987-1989, дълго след смъртта й. Техните ръкописи са откраднати от дома й след нейното убийство (намерена е полуразложена). Убиецът не е известен, но се предполага, че гибелта й е дело на ДС. Петър Величков е успял да възстанови текстовете на романите от „Балкани” по чернови и така се стигна до издаването им. Те бяха посрещнати с голям интерес, появиха се доста отзиви. И аз написах рецензия (сп. „Пламък”, 1988, № 2).

Яна Язова има дълги години близост с проф. Александър Балабанов (1879-1955), който е измислил псевдонима й. Те са били странна двойка - той е с 33 години по-възрастен, а тя е значително по-висока от него, стройна хубавица. Но той я е насочвал, подпомагал при създаването на оригиналните й творби. Яна Язова завършва трилогията „Балкани” през 1962 г. след дълго проучване и пътуване по местата на събитията, предлага романа „Левски” в издателство, но там отказват да го отпечатат въпреки възторжените рецензии от Димитър Талев и Георги Томалевски. През годините на мълчание и непризнаване Язова е написала и романа „Александър Македонски”, сборник с афоризми, драма. Творчеството на тази авторка е доста богато и разнообразно. Тя без съмнение е сред най-талантливите наши писателки. Обстойно проучване за нея написа Цвета Трифонова.

Журналистът и писател Георги Заркин (1940-1977) е роден в с. Бели Искър край Самоков. Баща му Атанас е убит на 1.10.1944 г. от новодошлата комунистическа власт. Георги Заркин има полувисше образование - зоотехник, но е журналист и фоторепортер. Той е скромен човек, често бива мрачен. Работил е в Министерството на земеделието, в редакцията на в. „Земеделско знаме”. Сключва брак през 1961 г. Познавал се добре с генерал Иван Тодоров-Горуня и генерал Анев, които са готвели преврат. От 1965 г. Заркин пише позиви, размножава ги на пишеща машина. Между тях има и позив жалейка за Горуня. В други призовава към сваляне на комунистическата власт. В един от позивите е написал: „Колкото са черни буквите, с които пишем, толкова са черни душите на комунистите”. Купил и циклостил за размножаване. Арестуван е през 1966 г., едва на 26 години. Пред съда заявява, че България не трябва да бъде зависима от Съветския съюз. Осъден е, прекарва в килия единочка 11 години и половина, успява да напише 20 книги (стихотворения, разкази, епиграми) и да ги изпрати тайно по доверени хора на майка си. Подписва се с псевдонима Рилски бор, а от ДС е наречен Интелигента, Проклетника. Пише на хартия пелюр със ситен почерк. Бил е в Старозагорския и Пазарджишкия затвор, където е мъчително и жестоко убит на 37-годишна възраст. Синът му Лъчезар Заркин издаде (2000) документална книга за баща си „Вулкан”, в която включи и негови стихотворения.

Много странности съпътстват съдбата на Станислав Балан (1897-1981), малкия син на проф. Александър Теодоров-Балан и на неговата съпруга французойка. Той не е убит, а загива при нещастен случай. Завършва гимназия, където е съученик с Трайчо Костов, а после и Военното училище. Назначен е за сътрудник в Министерството на външните работи. Когато през септември 1940 г. наша делегация заминава за Крайова, за да преговаря с румънците за възвръщането на Южна Добруджа, Станислав Балан е включен в нея и като на младши служител му е дадено куфарче с безотчетни пари за подкупи. От тях не става нужда, защото под натиска на Германия и СССР спогодбата е подписана бързо.

За всеобща изненада след пристигането си в София Балан връща в касата на министерството цялото неначенато куфарче с безотчетни пари. Слухът за този необикновен жест стига и до двореца. След известно време при някакъв парад на пл. „Св. Ал. Невски” цар Борис ІІІ нарушава протокола и отива да поздрави първо не министъра, а младия служител Балан. Скоро той е назначен за съветник на царя, придружава го при неговите пътувания. През 1945 г. Балан получава тежка присъда от Народния съд. Тогава баща му проф. Балан се досеща, че на младини, когато е бил учител, в ІІІ мъжка гимназия имал ученик Вълко Червенков, който вече е голям шеф в държавата. Посещава го, споделя тревогата си и след няколко дни Станислав Балан е освободен. Той става секретар на възрастния си баща. Изминават години. Един ден той пазарува в партера на ЦУМ. Някакъв отчаян човек скача от четвъртия етаж, за да се самоубие и пада върху него. Така труповете на пода са два. Това е последната странност в съдбата на Станислав Балан, който си отива нелепо на 84 години.

Любовта между изящната красавица Яна Язова и проф. Александър Балабанов, който бил 33 години по-възрастен от нея, била възвишена, страстна и скандална.