Нелепата здравна реформа

За да е най-комплексно и най-ефективно лечението, да обединим всички болници в една

В психологията деструктивният инат се определя като безсмислено настояване за нещо без основание. Месеци наред след като бяха предложени и приети от Народното събрание основен и допълнителен здравен пакет, няма човек, който да може да каже какво е това и какво съдържа. Мащабното сливане на болници в центъра на София не доведе до планираните и широко прокламирани ефективност и ефикасност. Мащабната реформа на спешна помощ се оказа просто сливане на Спешна помощ в София-град и София -област, което е силно противоречиво и с неясен краен резултат. Предложението да се въведе акциз за вредни храни, с който да се финансира закупуването на лекарства, беше посрещнато със стена от мълчание - просто то респектира със своето безсмислие. Предложения, родени с мечта за Харвард, но с мисъл от Свищов.

Ще започнат сега пак едни спекулации – че, видиш ли, големи били промените, борели статуквото, нарушавали сенчести интереси и прочее, та затова били отхвърлени. Пак ще има инсинуации кой подкрепял, кой не. Нека говорим честно и сериозно.

Предлага се НЗОК да сключва договори с болнични обединения за комплексни грижи. Какво ще се разбира под комплексни грижи? Защо болниците трябва да бъдат принуждавани да се обединяват? Колко структури може да има в едно обединение, така че да се осигури най-комплексно лечение за всички видове заболявания? Възможно ли е, за да е най-комплексно и най-ефективно, всички болници да се обединят? Подобни предложения са наистина нелепи. Интеграторите на здравна и медицинска логистика за даден човек са общопрактикуващите лекари. Ако са стимулирани и направлявани добре, те ще изпълняват тези функции, без да се нарушава свободната воля на пациента. Обединението на столичните лечебни заведения завърши с пълно фиаско. Механичното обединение на структури не осигурява всеобхватност и качество само по себе си.

Предлага се приватизация. Приватизацията имаше своята роля и смисъл преди 15 години. Тогава беше ясно, че ще има инвеститорски интерес и парите, налети в частни болници, можеха да влязат в държавата, като се приватизират лечебни заведения. Поради популизъм това беше изпусната възможност. Сега частните лечебни заведения са на всеки ъгъл - кабинети, центрове, клиники, болници. Как, от една страна, увеличаваш рестрикциите за частни здравни заведения, а от друга - искаш приватизация? И как хем нямаме лекари, хем имаме много частни болници?

Има много други начини да стимулираш частните инициативи в здравеопазването. И това не заплашва държавата, защото НЗОК остава най-големият платец на здравни услуги, стандартите се определят от държавата, контролът е в нейните ръце. Смешно е да се очаква, че ще има бурен приватизационен интерес към лечебни заведения в среда, в която правилата се променят на всеки 6 месеца, моделът на финансиране е непрестанно под дискусия, пазарното мислене е кът, а връзкарството, корупцията и точенето на публичен ресурс са ключови за функционирането.

За Бойко Борисов министър като Петър Москов е идеалната порода. Същински Матросов на амбразурата, който го играе и главен психиатър в коалицията. С трикове и циркове обаче се управлява до време. Настъпва часът, в който липсата на смисъл придава невъзможност за нормалното съществуване. Дори и за депутатите на ГЕРБ. Съединението прави силата. Но не и късото.