Един самолет и две войни

Сигурността на Европа се разиграва на картата на Сирия

Руски самолет разтресе България - политически. Както и в случая с американските танкове и тежко въоръжение, и сега се създава впечатлението, че страната първо обявява едно неавтономно взето решение, а впоследствие изпада в обяснителен режим, като под натиска на публичния интерес то обраства с допълнителна информация и постфактум генерирана аргументация. Самата формулировка “обосновано съмнение” оставя на общественото мнение да обосновава само съмненията си или да се съмнява в обосновката, но във всеки случай прехвърля въпроса от полето на обективните факти в това на субективните нагласи и по-точно на политическото доверие. Което не носи плюсове нито на правителството, нито на публичното възприемане в България на ролята на САЩ и ангажиментите ни като съюзници в НАТО. Като освен това се изпада и в доста парадоксалната ситуация, в която България и Гърция - като две съседни страни членки на ЕС и НАТО, или не разполагат с една и съща информация по въпроса, или се съмняват по различен начин.

Същественият въпрос обаче е отвъд казуса “разрешение за руски самолети” и българските емоции по него. Става дума за геополитическите противостояния и по-конкретно за ролята на Русия в конфликтите в Сирия. Множественото число тук е задължително, защото в момента там се водят поне две войни - гражданската война между режима на Асад и опозицията и войната с “Ислямска държава”.

В първия случай решението, което да включва съхраняването на единна сирийска държава (ако изобщо все още такова е възможно), следва да се търси в политически план. От тази гледна точка допълнителното интернационализиране на конфликта и по-активна роля на Русия в него едва ли би имало някакъв положителен ефект: то по-скоро би възпроизвело противопоставянето Русия - САЩ/НАТО на сирийска територия, при това със сериозни рискове от пряк контакт. Посоката би следвало да бъде към военното дезангажиране и на Запада, което да бъде заменено със силен политически импулс към вътрешносирийски диалог. Кризата с бежанците очевидно доказа, че Европа е заинтересувана от максимално бързо прекратяване на гражданската война в Сирия.

Във войната срещу “Ислямска държава” нещата изглеждат точно обратно - там политическо решение не е възможно, а отстраняване на заплахата от радикалния ислям може да се постигне единствено чрез максимална интернационализация на участниците. Сътрудничеството не само с Русия, но и с Китай и другите основни геополитически центрове и на първо място с ислямския свят като цяло, както и ангажирането на международните институции (Съвета за сигурност на ООН) са необходимо условие за успеха. Което пък поставя сериозна въпросителна върху политическата логика и ефекта от нашата ангажираност във войната с двата най-успешни фактора, които противостоят на ИД в Сирия и Ирак - правителството на Асад и кюрдските формирования (с които Турция се опитва да се разправи, възползвайки се от стратегическото си значение за сигурността на Европа).

В крайна сметка на картата на Сирия се разиграва сигурността на Европа.

*Авторът е директор на Института за икономика и международни отношения.