Чушкопекът - гарант за гражданския мир

Полицията трябва да се справя и със зеленчуковото нападение срещу цитаделата на българската демокрация

Атаката срещу червените депутати - с червени домати, срещу сините - със сини

Сума ти години вече целокупното гражданство се чуди защо се получи така, че според всенародното допитване най-великото българско изобретение за всички времена се оказа чушкопекът.

За по-младите - това е онова кръгло съоръжение на балкона, в което чушката се вкарва сурова и твърда, а излиза омекнала и печена - готова за салата.

Едно нашенче измисли компютъра, друго - пътническите самолети, трето - двигателите, с които хората стигнаха до Луната и се върнаха, ние - ние си гласувахме за чушкопека.

Защото обичаме го ние това чудо - плод-зеленчука!

Единственото място, в което пенсионерът може да се отдаде на заслужен шопинг - това си е щандът за зеленчуци. Наблюдавайте внимателно как старците си избират домати - досущ както кифличките в мола си избират обувки - една по една, гледат ги срещу светлината, сравняват ги, опипват ги деликатно - да не би някоя да е натъртена, да има петънце някъде, да е охлузена кожичката...

Когато искаме да кажем нещо мило на детенце, го прегръщаме и му казваме - картофче мило, ела, баби, да те гушна.

Галим бебенцата по мъхестите главици и си ги наричаме пъпешчета.

По-успелите в живота пък поливат любимите със сметана и нареждат ягодки по тях.

Но ние, българите, открай време сме хора на крайностите - хем силно любим, хем силно и мразим!

Ако искаме да жегнем някого, директно в очите го наричаме компир. Ряпа. Чукундур. Прост като боб.

Ако той опита да се измъкне с шегичка - го питаме защо се хили като настъпана тиква.

Използват се и производни - недоволните от заплатите на съпрузите си жени направо си ги наричат тиквеници!

По света зеленчуците се използват по друг начин - ако се вярва на старите филми, когато тръгнат вечер на опера, аристократките слагат перлената огърлица и роклята с голямо деколте, вземат букет цветя - за сопраното, а в джоба на съпруга задължително напъхват един-два изгнили картофа - за да замерват с тях тенора, ако случайно не им хареса. Не, сериозно, как иначе може да си обясним откъде се вземат зеленчуците, с които възмутената публика замерва сцената?

Да не си припомняме, че във филмите на Фелини публиката хвърля и умрели котки. Само че тя не беше аристократична, сигурно хората не са имали пари за зеленчук.

Ако извънземен разум подслуша разговорите ни и проследи внимателно какви ги вършим, ще реши, че сме зеленчукозависими!

Не, сериозно, може ли по някакъв друг начин да се обясни фактът, че всички важни неща по нашенско винаги стават през есента? Точно през есента - времето, когато всичкият плод-зеленчук вече е узрял и трябва да се консумира - вътрешно и външно. Изконсумирваме го, почваме да се държим странно и да правим всякакви щуротии.

Войните ни - започват през есента.

Революциите - задължително през есента.

Превратите - и те през есента!

Изборите - никога няма да се сетите - през есента!

Но защо да говорим за национални бедствия, даже и празниците са ни зависими от зеленчуците - ето, сега се е задал първият учебен ден и учителите в езиковите гимназии са се хванали за главите - как да озаптят дечурлигата да не замерват с морковчета зайците осмокласници. Или - поне морковчетата да са нарязани. И в никакъв случай - с цели зелки.

Но учителите как да е се справят, пък и за техен късмет първият учебен ден е само един в годината.

Да му мисли полицията - която освен да взривява заподозрени клошарски куфари по площадите, за да поддържа гражданския мир и обществената бдителност срещу тероризма, трябва да се справя и със зеленчуковите атаки срещу цитаделата на българската демокрация. Пък тя за беля заседава три дни седмично!

Странно действат по нашите земи зеленчуците - хем първо си късаме едни на други ризите над шопските салати и гроздовата в бурни спорове кой от кандидатите е по-по-най-достоен да облече готиното костюмче, да лъсне патъците (своите и на когото трябва) и гордо да седне в пленарната зала зад пулта за гласуване, който кой знае защо напомня на полицейско съоръжение - работи само с пръстов отпечатък, хем само месец след това проверяваме какво от приготвеното за зимнина се е развалило и търчим да си замерваме избраника с него.

Поне да не става зян!

Не избраникът - зимнината.

Защо - никой не може да ни каже.

Какво лошо ни е направил? Надали някой може да обясни.

Е, никой не може да обясни и какво хубаво ни е направил, но това причина ли е да омазваме с домати нещастните полицаи, които служебно са задължени да пазят с телата си чистотата на депутатството?

И - като ще е протест, да е целенасочен, мама му стара!

По червените депутати - с червени домати.

По сините - със сини. Някои им казват патладжани.

Патриотите - с червени репички. Винаги съм смятал, че има нещо патриотично в тях - отвън - червени, листата - зелени, отвътре - бели...

Радетелите за права и свободи - с имам баялдъ. Само че без бурканчето, защото боли.

Независимите - с каквото ни падне, то и без това от тях нищо не зависи, освен кворума.

Ред трябва да има в тая държава! Не може така - безразборно да си омазваме избраниците, за да им казваме после, че всички са маскари. А тия, които са успели да минат метър между доматите и патладжаните, да ни уверяват, че не бивало да се обобщава така популистки.

Има и една друга опасност - ами и народното представителство също са хора - и на тях може да им кипне келят и досущ като аристократите от филмите да тръгнат сутрин на работа с картофи по джобовете. И да отвърнат на огъня!

Какви ще ги дъвчем тогава - сред гражданските размирици, в които двеста и четиридесет се отбраняват срещу столичната томатина като шепа спартанци пред сганта на Ксеркса?

Ами ако това продължи - ще стане страшно! Скоро пресните зеленчуци ще поскъпнат, защото ще идват от далечни парници, ще трябва да се разчита на зимнината от мазетата - и изведнъж ще се окаже, че имаме страшно много бомбирали буркани. Направо не ми се мисли какво може да се случи!

Сакатлъците ни дебнат зад ъгъла, а - да погледнем календара - зима иде, господа!

Единствено спокойствие ми вдъхва фактът, че на всеки балкон дреме най-българското изобретение - чушкопекът. От него чушката излиза печена и мека, направо плаче да я бутне човек в буркана, та да си я хапне по празниците.

А и да замериш някого с печена чушка - бълха го ухапала! Даже може и да не я усети!

Няма нужда да си правим едни на други главите меки, братя, по-добре - пуснете чушкопека!