Как „десният“ кабинет уби плоския данък

Основна разлика в икономическата политика, на един десен кабинет спрямо един ляв е нивото на бюджетно преразпределение – т.е. количеството средства, които държавата събира от работещите и след това харчи. Традиционно, десните политици се опитват да оставят повече в ръцете данъкоплатците, докато конкурентите им отляво да изхарчат максимално много – не случайно, Роналд Рейгън култовата фигура на американското дясно казва, че не може да си едновременно за голяма държава, големи данъци, голяма бюрокрация... и за обикновения човек.

Управляващото мнозинство, или поне министрите на финансите и труда, са пропуснали тази информация. Ако съдим по това какви са плановете за близкото бъдеще, данъчната им политика е била писана в тандем с най-тъмно червеното крило на социалистическата партия. Правителството ни е подготвило – увеличение на минималната работна заплата (с цел по-големи данъчни приходи), увеличение на осигуровките (квази-данък), увеличение на осигурителните прагове, нови тежки правила за работа с НАП, екзотики като „данък смартфон“ и като капак увеличение на плоския данък с 2%.

Разбира се, да унищожиш едно от най-големите постижения на българското законотворечество в сферата на икономиката не е особено лесно и трябва да се направи под благонравното прикритие на положителна реформа – в случая тази роля изиграва финансовата децентрализация. Кабинетът иска да ни убеди, че всъщност няма намерение да увеличи плоския данък, просто отваря възможност на местните администрации да се „децентрализират“ – да получат още един, собствен източник на приходи, като решат на заседание на общински съвет дали искат да изземат допълнителни 2% от доходите на своите съграждани и съселяни.

Тук идва резонният въпрос – защо хората трябва да плащат за тази децентрализация – не може ли централният бюджет да се лиши от част от приходите си, за да имаме това прехвърляне на власт от жълтите павета към общините. Няма ли да работи по-добре моделът 8+2 %, отколкото 10+2%? Защо местни феодали из страната ще могат да вземат още от парите на работещите? Защо нови данъци в градове като София, чийто бюджете удвоен от европейските средства и дори вече има собствени социални програми? Защо местните администрации вместо от данъци, не започнат да печелят от огромното количество собственост, която имат – дали като я продават или концесионират?

Запитали ли сме се дали всъщност е по-добре държавни структури –без значение община или централно правителство –да имат по-голям бюджет. Напоследък е забравена идеята, че всъщност нарастването на средствата, които се управляват от политиците и бюрокрацията не е нещо задължително хубаво. От 1979 г. Галъп провежда годишно запитване до американските данъкоплатци за това колко според тях пилее федералното правителство –последните резултати от 2014 г. сочат резултат от около 51 цента на всеки долар, платен като данъци. Като се огледаме и ослушаме в родна обстановка – колко стотинки на лев ще имаме откраднато и после колко от останалото - пропиляно?

Икономическите ефекти на подобно лавинообразно увеличение на данъци, квази-данъци и други разходи за труд са ясни за всеки студент първокурсник. Правенето на бизнес в България става по-трудно и по-скъпо. Още повече, това което всички занасяме вкъщи след работа става по-малко, защото Горанов, Калфин или кмета имат повече. И тъй като в икономиката решенията се взимат на границата между няколко възможности, на предела, то за не един инвеститор България ще излезе по-скъпа от северните ни съседи например, коитопоследните години, освен, че борят корупцията, последователно свалят данъци. Така ще платим не само с парите от джоба си, но и с всичките изпуснати инвестиции, които са можели да се влеят в растежа на икономиката и съответно в подобряването на качеството ни на живот.

Можем да завършим с още една парафраза на президента Рейгън, която като че ли е казана точно за скъпата децентрализация, която ни готвят – българските данъкоплатци не плащат твърде малко, правителството в София получава твърде много.

Aвторът е председател на Българското либертарианско общество и асистент в Софийския университет