Hayes & Y, или когато ъндърграундът излиза на повърхността

Адвокат, програмист и журналист влизат в бар. Всъщност, за да се получи историята, не трябва задължително да бъде бар. Не е задължително и адвокатът, и програмистът да участват като такива. Меломаните им се радват повече, когато влязат в ролята си на музиканти. Как се справят вече прецениха 13 000 души на тазгодишното издание на Spirit of Burgas. След подгряването на Kasabian на момчетата от Hayes & Y им предстои следващото изпитание - да напълнят столичния клуб „Ялта”, където на 2 октомври ще представят второто си EP.

„Труд” се срещна с Благослав (китара и вокал) и Ивайло (бас), за да разбере има ли почва за инди рок у нас и какво правят симпатягите в три през нощта.

Членовете на групата се познават от училище. Съученици са. С музика започват да се занимават в 10 клас. „Ако това въобще може да се нарече занимаване. Просто си подрънквахме любими песни”, усмихва се Ивайло. Първоначално и барабанистът е от същия клас, но по някое време идеите им за музика започват да се различават и се появява необходимостта от ново попълнение. Така идва Жоро и се присъединява към Благо, Иво и Радо (китара).

Всички се стараят да участват в цялостния процес. Дават идеи за клиповете. „Това е така, защото всичко, свързано с групата, е много лично”, обяснява Благо. И все пак: „Има разлика между образа ти в публичната сфера и това, което си иначе”, включва се Иво.

Колко от себе си обаче са склонни да разкрият музикантите? „Много често, когато пиша първоначалния текст, то е на подсъзнателно ниво. След време разбирам за какво всъщност е. Текстът никога не е толкова директен, че всеки, който го прочете, веднага да разбере какво съм правил примерно. Целият процес действа терапевтично”, продължава Благослав. Голяма част от песните на групата са създадени в три през нощта в спалнята на Благо. Това е неговото място за вдъхновение. И нощна София. „Предпочитам я пред дневната. Нощна София е доста по-празна, което я прави и доста по-приятна. Но пък по-голям процент от хората са пълни главорези, които карат като луди. Имам си няколко участъка, през които минавам. Може да са изтъркани, но на мен ми харесват.”

Ивайло предпочита природата. „За да намеря вдъхновението, трябва да се кача по нависоко, защото така имаш по-хубава гледка върху целия град. Без значение дали ще е денем или нощем, особено пък ако имаш изглед към Витоша.”

В новия клип на бандата към парчето Dancefloor надделява нощна София. “Когато започнахме да правим клипа, останалите бяха много ангажирани, затова аз поех отговорността, ходих на срещи с режисьора Мартин Райковски. Пoнеже парчето се казва Dancefloor и е по-танцувалнo от останалите, идеята ни беше да ангажираме танцьорка и клипът по някакъв начин да се завърти около нея. Мартин предложи по-тъмна визия, в която красивият танц да се пресича с по-мрачната картина. Създаде се антиутопичен свят. В крайна сметка всички харесахме идеята и след няколко нощи на снимки видеото беше готово.”

И ето разлика между образа и реалността. Докато Благо е по-запален по идеята да покаже танцовите си умения, Иво предпочита „домашния дансинг”. И събирането с приятели в уютна атмосфера. Освен по разходките в планината басистът си пада и по фентъзито и често си търси нова поредица, по която да се запали. Тогава музиката се намалява или спира, за да може Иво да се пренесе в описвания свят. След това, когато отново вземе правната литература, звукът може да се увеличи. „В главата ми е каша. От едната страна са искове, а от другата - музика. Допирната точка между тях е авторското право.” Дали Ивайло ще стане адвокат, или ще се посвети изцяло на музиката, времето ще покаже. Благо също има и друга професия. „Програмист съм, но повече няма да се занимавам с това, така че всички са щастливи.” Вокалистът има и решение за приятеля си, когато групата се премести в Лондон. „След концерта в София на 2 октомври седалището ни се мести в Англия. Може да си държиш дипломата в буркан под леглото”, закачливо предлага изпълнителят и допълва: „Като цяло родната музикална сцена е няколко години по-назад от световната. Първото ни ЕР беше четири години по-назад, второто, което вече е готово, е по в час. И всички ще го разберат в момента, в който го чуят. Ще включва четири песни. Така в рамките на 10 месеца ще сме издали 9 авторски парчета.”

А има ли достатъчно публика за инди рок в България? „На Kasabian имаше 13 000 души. Ако те редовно ходеха по клубовете, нямаше да има място. Трябва само да ги закараме на наше участие. Може да вземем автобусите и готово”, шегуват се момчетата, а Благо завършва с лаф: „Имаше един много як: „Какъв ъндърграунд в град с пет спирки на метрото?”

Може да проверите сами, като чуете някое от парчетата на Hayes & Y и вземете автобуса за концерта им в София след две седмици.