Слепи за ТПТИ и на видеозон

Преговарящите от американска страна дори не желаят да разглеждат европейската позиция против правото на корпорации да съдят държави в търговски арбитраж

Споразумението за трансатлантическо партньорство продължава да е обвито в тайни

Две събития открехнаха крайчеца на завесата пред мистериозните преговори за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). В петък в Народното събрание председателят на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Светлин Танчев организира дискусия с участието на Йолана Мунгенгова, пратеник на комисаря по търговия на ЕК Сесилия Малмстрьом. А през юли за първи път изтекоха доклади на ЕК до правителствата на страните членки за завършилите досега 10 преговорни кръга. Така бяха осветлени три теми.

Първо, не беше публично известно, че преговорите всъщност буксуват по ключови глави. Това бе косвено потвърдено и от г-жа Мунгенгова, която в петък сподели пред участниците, че те едва сега, след 10 кръга, започват да се водят “не само технически, но политически”. До лятото от преговарящите чувахме само за “стабилен напредък”. Обявената от г-жа Меркел дата - декември тази година, е разсрочена. ЕК се надява да приключи поне в мандата на Обама - декември 2016 г. (Което значи евентуална ратификация от ЕП към края на 2017 и от националните парламенти през 2018 г.).

От изтеклите в немския сайт correctiv.org документи се разбира, че дори преговорите за земеделските мита, където задачата би трябвало да е елементарна - свеждане до нула, не са започнали. Оказва се, че страните не вярват напълно в свободната търговия. Що се отнася до обществените поръчки и обществените услуги, двете страни се надяват на противоположни неща. Европа иска отмяна на привилегията на американски фирми за достъп до федерални, щатски и градски поръчки, но отсрещната страна й обяснява, че тя има пълномощия да преговаря само за федералното ниво. Т.е. за малка част от “пазара”. (По мое мнение, утопично е да се смята, че Вашингтон може да отмени щатското и градското законодателство по програмите за насърчение на местния бизнес “Купувай американско”.)

На свой ред Европа обяснява, че в ЕС е “политически чувствителна” идеята частни, в т.ч. американски осигурителни, здравни, образователни, водоснабдителни, енергийни фирми да навлязат в “пазара” на тези базисни обществени функции, които в Западна Европа все още се разглеждат като базисни човешки права. Възможно е накрая двете страни да изтъргуват двете си позиции в името на взаимна “либерализация”.

Може би най-малко сътрудничество се наблюдава в разговорите за “регулаторното сътрудничество”. Идеята е компаниите от двете страни на Атлантика да получават изпреварваща информация за законодателни намерения в ЕП и страните членки, респективно федералния и щатските конгреси. И съответно да “дават препоръки”. ЕК обаче си представя това право като реципрочно, тъй като смята Европейския парламент за равностоен на Конгреса. Нещо, с което САЩ не са съгласни. Ефектът от “препоръките” личи от зоната за свободна търговия за Северна Америка. Канадски държавен служител разказа през 2013 г., че в Отава още докато се разглеждат законодателни инициативи на правителството, започват да пристигат предупредителни писма от нюйоркски адвокатски фирми, които заплашват с арбитражен трибунал, ако такъв закон мине. “Вземаха на прицел почти всички проекти и повечето от тях не видяха бял свят.”

Може би най-важното: преговарящите от американска страна дори не желаят да разглеждат резолюцията на Европейския парламент и решението на ЕК за реформи на правото на корпорации да съдят държави в търговски арбитраж. Така е заложена мина в основите на ТПТИ, тъй като ЕП вече има официална позиция, от която не може да се отметне, когато дойде време за ратификация.

Второ, обявената от г-жа Малмстрьом линия на “безпрецедентна прозрачност” на преговорите е ударила на камък. След теча ключови документи вече няма дори да бъдат изпращани до правителствата на 28-те членки. Техни министри и чиновници ще трябва да пътуват до Брюксел, за да могат да ги видят в специални свръхзащитени “стаи за четене”. Това е завой на 180 градуса. Ако през февруари в нашия парламент министър Даниел Митов поне обеща секретни читални към страните от ЕС, г-жа Мунгенгова сега съобщи за аналогични бъдещи планове на ЕК. Така или иначе претенцията, че преговорите за ТПТИ са прозрачни, са просто смешни - в рамките на СТО всички преговорни документи са публични.

Разбира се, понякога конфиденциалност трябва да се спазва, но нали философията на цялото начинание ТПТИ почива на аксиома, че свободната търговия винаги е изгодна за всички? Какво излиза - че едната страна може да злоупотреби с другата? Или свободната търговия понякога е неизгодна за някоя от страните? Секретността винаги е почва за заговор срещу обществения интерес, в случая - от страна на мултинационалните корпорации, които имат начини да монтират своите поръчки в текстовете.

Трето, смята се, че “течът” вероятно идва от документната база данни на Бундестага. Германската конституция дава на депутатите право на достъп до дейността на тяхното правителство. Пита се как могат представителите на народа в нашата страна изобщо да вземат решение, без да се информират и да си съставят мнение за интересите на България? Или са втора категория депутати в сравнение с германските?

Впечатляващо е, че на дискусията чухме призива на Камен Колев от БСК: поне да започне осведомяването на българския бизнес, за да може той да се готви да се адаптира към новите конкурентни условия. Българският бизнес, синдикатите, еколозите би трябвало да бъдат най-активни участници в тези преговори - както са да речем американските мултинационали и стопански камари.

Разбира се, Нероден Петко трудно може да се коментира, но очертанията му на видеозона отдавна се виждат от мандата за преговори на ЕК. И нищо. А споразумението ЕС - Канада (СЕТА) е готово и публично достъпно вече 8 месеца и се довършва само неговото юридическо изглаждане, което няма да промени смисъла. Въпреки това няма никакъв правителствен анализ за плюсовете и минусите от него за нашата страна, камо ли подготовка за позиции за или против ратифицирането на този договор, камо ли препоръки за адаптация към търговията и инвестициите между нас и с Канада. Но това си е отдавнашна традиция. Да си припомним, че Лисабонската стратегия беше ратифицирана от нашия парламент точно за два часа. Ако тази необяснима пасивност продължава, през пролетта на 2016 г. и на СЕТА ще бъде ударен гуменият печат на нашето “народовластие”, а през 2018 същото украшение с лъвчета и коронки ще получи и ТПТИ.