Кампания без тръпка и без залог за голямата власт

Избирателите не търсят нито отмъщение, нито спасение в местния вот

Това е най-скучната кампания за последните 25 години демокрация

На 25 октомври има избори за кметове и общински съветници. А освен това и референдум за електронно гласуване. Нали не сте забравили? Чистата предизборна кампания стана съвсем "позитивна", но не защото партиите до една се клеха да не водят негативна кампания, а защото почти никой не се интересува какво правят и какво казват кандидатите им. Избирателят май вече си е съставил мнение и ще се води от него, когато гласува.

Това "спокойствие" може да бъде нарушено само от най-черния пиар. Или от неподправената, чиста глупост. Защото какво, ако не чиста глупост, е това да биеш журналисти, докато си вършат работата?! После да задълбочаваш скандала с лъжата, че не си ги бил и накрая, като те изобличат с нагледен материал, да кажеш, че си циганин и ти е позволено да лъжеш! Какво, ако не чиста глупост, е да си кандидат-кмет на областен център и да не внимаваш какво и пред кого говориш, та да позволиш гласът ти с изявлението, че си си купил изборите в махалата, да излезе в социалните мрежи? Нарочно не споменавам кои са засегнатите партии, защото една цяла партия не може да носи отговорност за глупостите на всеки отделен свой член, симпатизант, дори кандидат за съветник в енската листа.

Но тъй като в тези скандали не са замесени големи партийни имена, влиянието им най-вероятно ще има локален характер и ако окаже някакво въздействие, то ще бъде в посока на засилване на вече формираното мнение.

Преди години не беше така, защото не само на улицата, в душата на избирателя всичко вреше. Затова прословутата "карта с черепите" в предизборната кампания за Великото народно събрание през лятото на 1990 г. може и да е изяла някой и друг процент на СДС (на картата бяха изобразени лагерите с политзатворници). Тогава БСП получи 47,1% от гласовете, а основната опозиционна сила СДС - 36,2%.

Девет години по-късно конфронтацията по оста БСП - СДС още беше основната на политическия фронт, а хората още свързваха личните си мечти и надежди за реализация и просперитет с политиката и затова се интересуваха от нея. И това правеше важна всяка дума, изречена от видна личност от някоя от двете партии, в кампанията за местните избори през 1999 г. Така и не излезе запис с думите на Евгений Бакърджиев, тогава шеф на синия предизборен щаб, че избори се печелят с пари и с бой. Но и до днес всички са убедени, че ги е казал. Какво значение има истината на този фон?! Почти по същото време Надежда Михайлова, тогава външен министър, произнесе прочутото "нахранете журналистите". Тя имаше предвид с информация. Но кой ти пита какво е имала предвид, след като всички бяха убедени, че става дума за пари.

Две години по-късно в предизборен дебат с президента (1997-2002 г.) Петър Стоянов кандидатът за поста Богомил Бонев размаха една папка. Казват, че в нея бил докладът на контраразузнаването, пълен с данни срещу сини министри - онези, които премиерът Иван Костов бе отстранил от кабинета в края на 1999 г. Бонев бе един от тях. Петър Стоянов водеше в допитванията до общественото мнение, а Бонев бе втори. Президент обаче стана лидерът на БСП Георги Първанов, когото някои до изборите съветваха да се оттегли от надпреварата, за да не позори партията си с третото място. И до днес мнозина са на мнение, че Бонев е "подарил" президентството на Първанов.

В онези славни години, когато един скандал можеше, ако не да реши, то поне сериозно да повлияе върху изборния резултат, аферите се подготвяха отрано. Така беше и преди парламентарните избори през 2005 г. Бизнесменът Майкъл Чорни заяви пред "Труд", че е дал на синята фондация "Демокрация" 200 000 лв. преди изборите през 2001 г. Той направи признанието в края на 2003 г. Самите избори бяха на 25 юни 2005 г. и "пожарът" имаше повече от година време да се разгори и да нанесе опустошителни щети. Така както днес червените почти са изравнили силите си с ДПС, тогава това бе участта на сините. Двете сини групи (на ДСБ и на ОДС) заедно получиха 37 депутати, а движението - 34.

През 2009 г. пък цялата страна научи за с. Кочан. Защото там лидерът на ДПС Ахмед Доган произнесе прочутата си реч с порциите на властта. И така вдигна анти-ДПС вълна, която наля вода в мелницата на ГЕРБ, без да засегне самото ДПС. Негативите обраха социалистите.

А какво да кажем за случката в Костинброд непосредствено преди парламентарния вот на 12 май 2013 г.? Ден преди изборите гръмна скандалът, че бюлетините в печатницата са с 350 000 повече. И до днес за едни става дума за осуетен опит на ГЕРБ да манипулира изборите, а за други - за открадване (от БСП и ДПС) на напълно заслужената победа на ГЕРБ. Премиерът Борисов, например, е твърдо убеден във второто и често го изтъква. Тези, които са на неговото мнение, наричат станалото "Костинбродската афера". Компетентните органи изстреляха в публичното пространство толкова подробна и многобройна информация, че всички се оплетоха в конците й и обществото не разбра каква точно е истината. Всеки си остана на своето мнение.

Днес афери няма и не се подготвят, просто няма нужда. Това е най-скучната кампания за последните 25 години. В нея няма тръпка. Сякаш всички - и кандидатите дори, чакат тя най-после да свърши, за да се заемат с обичайните си дела. От нея не се очаква да промени статуквото. Гласоподавателите този път не търсят нито отмъщение (за да наказват някой определен политически играч), нито спасение (защото на хоризонта не виждат рицар на бял кон). Партийните лидери участват в играта някак по навик и по задължение, което много им личи. Причината - местните избори не са тяхната битка. Те едва ли ще станат причина за предсрочни парламентарни избори и, следователно, каквато е днешната политическа карта, такава ще остане. Дори коалиционните партньори на ГЕРБ в правителството са притихнали и се стараят само на втори план. Разбирай - не сами да победят, а да влошат позициите на основния конкурент на ГЕРБ - БСП.

Което не означава, че добрият стар хубав скандал си е отишъл от политическата ни сцена. Просто не му е времето сега.