Бежанската криза ражда нова консервативна вълна

Възникват нови идеологически миксове и довчерашни либерали говорят като консерватори, леви като десни, антикомунисти като путинисти

Ако преди СССР искаше да обединява пролетариите от всички страни, днес Путин обединява консерваторите и националистите от всички страни.

Европейската агенция за граничен контрол Фронтекс търси допълнителни 775 граничари да пазят границите на ЕС. Доскоро граничар бе отживяваща професия, сега май ще става все по-търсена. Имигрантската вълна и възелът от конфликти в Близкия изток ускоряват този процес. Възникват нови идеологически миксове и довчерашни либерали говорят като консерватори, леви като десни, антикомунисти като путинисти.

Базисното различие между либерали, социалисти и консерватори е, че те се опират и претендират да защитават с предимство различни субекти. Либералите апелират към индивидите и техните права, социалистите - към класите или социалноикономическите групи, консерваторите - към етнически, национални, религиозни, цивилизационни общности. Сега все повече привърженици на либералите и социалистите започват да гледат като опора или опасност към определени етнически, религиозни, национални, етнически общности, да защитават своите и да се страхуват от чуждите.

Преди 25 години кризата и разпадът на източноевропейския социализъм масово започнаха да раждат у нас либерални демократи, ентусиазирано прославящи свободата на „отвореното общество” и „движението на хора през границите”. Сега отчайващият песимизъм на сътворения от тях периферен капитализъм всекидневно и всекичасно води до нови прераждания, нови идентичности, в които религия, етнос, нация, цивилизация стават мястото, в което да се скрием.

Кризисните процеси раждат всекидневно, както и в миналото, консервативни реакции - от ислямски фашизъм в Близкия изток и неофашистки прояви в Европа, през по-умерени ориентации към етнически, религиозни, националистически, цивилизационни различия и противопоставяния в леви и десни, крайни и умерени версии. Всички те предполагат някакви граници на съответната общност, в които се затваря солидарността и които я пазят от другите.

Плюейки на либералната политкоректност Доналд Тръмп подкрепи действията на Путин в Сирия, говори за нелегалните имигранти като „изнасилвачи и престъпници” и среща широк отклик сред чувстващата се губеща, загубила вяра в бъдещето на своите деца немалка част от досегашната бяла средна класа в Америка. Според проучване на агенция “Расмусен” 73% от американците са против либералния мултикултурализъм и смятат, че новопристигащите имигранти трябва да възприемат американската култура и език. Ако в една имигрантска страна, родина заедно с Канада на мултикултурализма, смятат така, то вероятно и в ЕС той е обречен.

Трите основни държави в Западна Европа вече имат символи, написали бестселъри, въплъщаващи страховете им - в Италия страховете на Ориана Фалачи от появата на Евроарабия, в Германия на Тило Сарацин, говорещ за самоликвидацията на страната му чрез исляма, във Франция на Мишел Уелбек, разказващ как през 2022 г. французите избират мюсюлманин за президент, Франция създава ислямска държава, а Сорбоната - ислямски университет. Като израз на тези страхове тримата големи лидери през 2010 г. - Меркел, Саркози и Камерън обявиха мултикултурализма за мъртъв. Сега имаме втори етап, който накара обявяваната за „най-влиятелната жена в света” Ангела Меркел да се мята като риба на сухо между отрицание на мултикултурализма, покана към бежанците да дойдат в Германия, затваряне на границите и хлопване на вратата на Турция към ЕС.

По-консервативно и национално ориентирани политици - от Републиканската партия в САЩ до Виктор Орбан и Милош Земан в Централна Европа, както и нарастваща част от българското общество, включително бивши антикомунисти и русофоби, подкрепят Путин в опита му да смаже ислямистите в Сирия и при продължаването на тази тенденция той ще става все по-популярен и влиятелен. Ако СССР искаше да обединява пролетариите от всички страни, Путин обединява консерваторите и националистите от всички страни. Изглежда като неизбежна тенденция - всеки нови 100 000 бежанци и имигранти от Близкия изток и Африка ще пораждат по няколко милиона нови националисти, консерватори, ислямофоби.

Плевнелиев си остава ентусиазиран проамерикански неолиберал, Борисов обаче с неговата интуиция може да се нагоди по посоката на новите ветрове. И десният реформатор Димо Гяуров, и левият кандидат кмет на БСП Михаил Мирчев, и някогашният „демократ”, раздаващ шутове Георги Марков славят консерватора Орбан, слагащ стени около националната си държава и спиращ породеното от неолибералната глобализация движение на хора през границите. Леви и десни медийни любимци изглеждат съмишленици в страховете си от ислямската вълна.

В Реформаторския блок са разделени на консерватори, атакуващи либерално-мултикултуралисткото ДПС и либералните хуманисти. ДСБ и Радан Кънев са по-консервативно настроени, по-либерални са Кунева и нейната формация. При ДПС либералната риторика се съчетава с консервативно поведение, разчитащо на ислямска и турска солидарност, за да се получи подкрепа на избори. От тук и разноречивата реакция срещу него, както от либерална, така и от консервативна посока.

Хвърлилият стотици милиони в създаването на либерални НПО-та в Източна Европа в пропаганда прослава на „отвореното общество” Джордж Сорос предложи стратегия на пълна откритост на ЕС за имигранти, но тя не среща вече овациите на тълпи от новопокръстени либерали. Напротив, засилва се разделението между неговите някогашни поддръжници сред политолози, журналисти и политици. Институт „Отворено общество” има годишен бюджет по-голям, отколкото общо всички институти за социални науки в БАН, но реалностите раждат не ентусиазирани либерали, а консерватори, искащи по-здрави граници, търсещи спасение в нация, общност, религиозна традиция.

Бежанската криза ще преподрежда политическото пространство и в Европа. Неолибералното „сваляне на стените” в полза на глобалния капитал, обявено като връх на човешката „свобода”, създаде гигантски райони на хаос в Близкия изток и Африка, обедняване и озверяване в бившите социалистически страни и ще поражда все по-мощна консервативна реакция. Ще има повече стени и повече конфликти на основата на разграничение на национални, етнически и религиозни общности. Преподреждане и на геополитическите съюзи и на геополитическите конфликти, нови студени, хибридни и не дай боже, горещи войни, в които ще живеем през следващите години.