Избирателната (ни) активност зависи от предизборното (им) агитиране

Хамбургско преброяване му е майката

Две седмици преди изборите една агенция оповести резултатите от своето национално представително проучване за нагласите ни да ходим ли на 25 октомври да гласуваме за кметове и общински съветници или да не си правим този труд. Според тия резултати 58 на сто от нас ще го сторят. (Малко изненадващо звучи това, че 39 процента изобщо не са запознати с предизборните прояви на всичките онези 42 000 кандидати за работа на ползу роду, но това, да кажем, няма голямо значение: има още две седмици - ще се запознаят.)

А иначе 58 на сто е добра цифра. Ха дано! Защото през 2011 година същото са твърдeли 55-56 на сто, но са го направили само 48 и кусур на сто...

Аз например съм пример за точно обратното: редовно се кълна, че този път вече наистина няма да ходя да им гласувам, и точно толкова редовно отивам и го правя. Нямам нужда да ме убеждават, че моят не-купен глас е тежък удар срещу гадното престъпление - купуването и продаването на гласове. Впрочем напоследък този мой горд принос в демокрацията ми отнема все по-малко и по-малко време. Искам да кажа, че имаше избори, когато ми се налагаше да чакам най-малко половин час, а от няколко избора насам пред нашата секция не опашки! - хора няма...

На което му викат „ниска избирателна активност”. И обикновено, като се каже, че избирателната активност е била ниска, то задължително звучи като укор към избирателя. И му се вменява като непростима вина, че само заради него избирателната активност е била ниска, а ако беше отишъл пред урната демокрацията щеше да възтържествува.

Избирателят може и наистина да е за бой, задето не ходи да си пусне гласа, само че избирателната (ни) активност е пряк резултат от предизборното (им) агитиране. Нали не бъркам? Само че тази година агитацията е сведена комай до странния слоган: „Изборите са свирен мач!” Нищо не разбирам от футбол и не знам какво ще рече един мач да е „свирен”, но все пак се досещам, че може би се има предвид, че мачът е предрешен.

И се надяват на висока избирателна активност.

Майтап!

И като казах майтап, та се сетих за... Хамбургското преброяване.

Хамбургско преброяване му е майката!

С две думи Хамбургското преброяване е представлявало следното нещо...

Значи, в края на ХІХ и началото на ХХ век всички циркове са тръбели, че именно в тяхната трупа е „най-силният борец на света”.

Но в края на всяка година борците от всички циркове се събират в Хамбург. Затварят се в забравих какво хале, заключват вратите и там - без никакви журналисти и без нито един директор на цирк! - се борят...

В края на това тайно състезание един от тях надвива всички останали. Стискат си ръце и се пръсват по своите си циркове, където отново всеки от тях е най-силният борец на света. Но! Но през цялата следваща година те си знаят кой е действително най-силният от тях.

Е, на това му викали Хамбургско преброяване.Та викам и нашите най-силни на деня да се съберат някъде - без журналисти, без социолози и без директори на циркове - и да сборят предизборните си обещания. После да си се разпръснат и нека в следизборната нощ всеки да си се обяви за победител. Обаче те ще знаят през следващите четири години кой най-малко е лъгал.

И най-важното! Няма да ни карат да лъжем, че ще ходим да им гласуваме!