Контролираният вот е системен и цивилизационен проблем

В ромските квартали тарторите не само дават пари на ръка, но осигуряват и протекция върху незаконна дейност

Делът му на изборите в неделя ще обхване над 1/3 от подадените гласове

Местните избори са вторите по важност след парламентарните, защото институциите на местното самоуправление разпределят много голям публичен ресурс. Не става дума само за общинските бюджети и управлението на общинската собственост, но и ключовата роля на местната администрация в инвестиционната дейност и строителството. По тази причина мимикрията на предизборна кампания броени дни преди деня на вота изглежда парадоксално.

Ако погледнем отвъд публичната страна на предизборната кампания, ситуацията е различна. Хората, които имат най-голям залог в тази надпревара, действащите кметове, отдавна са подготвени за предстоящата битка. В българската политическа практика вече се е наложило като конвенционално разбирането, че най-сигурни са не гласовете, които агитираш, а които директно контролираш. По тази причина никой не чака изборите да наближат. На много места отдавна са изградени клиентелистки отношения, които крепят находчиви кметове на власт в продължение на много мандати, независимо от подкрепата на основните политически сили. В различни части на страната и в рамките на някои обособени социални общности представителната демокрация изобщо не съществува, а публичните регулации са подменени с неформални връзки и социална маргинализация, в която търговията с влияние и гласове са движеща сила. Там основният източник за препитание е или работата в общинската администрация, или във фирма, зависима от общинската администрация, или някаква (полу)нелегална дейност, която се толерира от общинското ръководство. Кандидатите предпочитат да работят директно с тези избиратели, а методите са стимули и натиск.

В последната година, с екип от мои студенти, проведохме две качествени и едно количествено изследване по темата контролирано гласоподаване. Резултатите от теренната работа показват няколко основни метода за контрол на вота. Най-масовата практика в София и големите градове е да се гласува за определена партия срещу заплащане. Предлаганите суми са от 20 до 100 лева на глас, а посредници са роднини, приятели и познати. Организацията е на принципа “стотник и десетници”. Всеки по веригата поема ангажимент да осигури определен брой гласове, срещу което получава твърда сума на глас отделно. Тази практика е и най-ефективна напоследък, защото всеки десетник следи за обозримо малък брой гласове и има пряка полза от изпълнението на ангажимента си.

В повечето малки градове и някои от областните центрове, освен парични стимули се оказва и натиск. В не малко общини хората, заети в общинските администрации са пряко лоялни на кмета. Заедно със своите семейства те съставят значителен корпус от гласове, пряко заинтересован от следващ негов мандат, за да запазят работните си места. Освен върху служителите в администрацията, кметовете оказват натиск и върху малките фирми, които зависят изцяло от малките обществени поръчки, до които получават достъп благодарение на кмета. Работниците в тези фирми и техните семейства са под пряка заплаха или да гласуват за кмета и да запазят доходите си, или да гладуват.

Значителен дял в контролираното гласоподаване имат и компактните ромски общности, които се контролират от ограничен брой локални лидери и глави на фамилии. Последните използват контрола си върху квартала/махалата/фамилията и продават гласовете на “своите хора”, като обикновено задържат поне половината пари. Тази схема обаче напоследък се определя като неефективна от интервюираните партийни активисти, защото ромските лидери вземат пари от всички желаещи, а после им дават много по-малко гласове от уговореното. Според някои оценки, ако си купиш 100 ромски гласа през лидерите, ще получиш максимум 20.

Ситуацията е различна, когато става дума не само за пари, но и за политически протекции върху незаконна дейност, развивана от ромските лидери. Тогава може да се разчита на пълна мобилизация, но пък ангажиментът на бъдещия кмет е много по-обвързващ. Показателни са думите на един респондент, който продава контрабандни цигари на пазара в голям областен град: “Всяка махала си има по 2-3 човека, които са по-грамотни и имат връзки някъде и са наясно с политиката и ние се вслушваме в тях. Те си имат момчета за всичко, които преди изборите минават и дават пари на всяка къща, за да помогнат. Но тези 50-100 лв. не са много, те са за 2-3 дни. Ние не гласуваме заради тези пари. По-важното е, че тези хора после ни помагат много - имат връзки в бюрото по труда, социалните и данъчното и там ни оправят нещата. Имат техни хора и в полицията, които предупреждават за проверките. Имат техни и в съда, и навсякъде. Затова гласуваме, както те кажат - не го приемаме като натиск, а като помощ, защото нашите хора ни помагат да не умрем от глад. Помагат ни те, а не държавата.”

В количествено отношение данните от нашите изследвания показват, че делът на пълнолетните граждани в страната, на които е предлагано да продадат гласа си за пари или са подлагани на натиск да гласуват за определена партия в последните парламентарни избори, е в интервала от 26 до 31 процента. На 2/3 от тях са предлагани стимули, а на останалите е упражняван системен или спорадичен натиск от работодатели, началници, кметове и неформални лидери. От всички тях, около 2/3 са се поддали на натиска, а по опосредствани изчисления делът на контролирания вот в последните избори е приблизително 36 на сто. Очакванията ни за предстоящия вот в неделя е този дял да се запази и дори увеличи, защото брокерите на гласове имат далеч по-непосредствен интерес от добри изборни резултати, а там, където гласовете не достигат, се прави внос от други райони. Показателна за това е истерията с адресните регистрации от пролетта.

Проблемът с контролирания вот не може да се разглежда изолирано от цялостния социален контекст, в който това явление се развива, защото тогава рискуваме да го възприемем като обикновен дефицит на представителната демокрация. За съвременното българско общество той е системен, а до известна степен и цивилизационен проблем, който не може да бъде решен по нормативен път, каквито са досегашните опити.

*Авторът е политолог, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”.