Морски мистерии: Инцидент с джет, който обърна прехода в България

Политическо убийство или нещастен инцидент? Това е въпросът и 21 години след смъртта на депутата от СДС и бъдещ премиер Илко Ескенази. На 28 септември 1994 г. един от най-известните народни представители излиза на разходка с джет пред правителствената почивна база "Ривиера" и повече не се връща.

Аутопсията показва, че Ескенази се е удавил на 60 метра от брега, не са намерени следи от насилие. Бившият вицепремиер е бил без спасителна жилетка, няма никакви свидетели на падането във водата, в тялото не са открити упойващи вещества. Всичко прилича на нещастен инцидент. Защо тогава смъртта му и до днес е мистерия, а зловещите версии, вместо да намаляват, се множат?

Ескенази е варненец и е изключително добър плувец, в отлично здраве за своите 45 години. Джетът е бил собственост на почивната база и в идеално техническо състояние. В морето не е имало вълни, времето е било слънчево.

Приятелите на Ескенази и до днес са убедени, че причината за смъртта му е политическата му дейност. Около година преди да загине, депутатът заявява в Народното събрание, че е достигнал до конкретни данни за парите на външнотърговските фирми на комунистическото разузнаване. Месец преди да се удави, Ескенази дава заявка, че ще разкрие и схемите на външния дълг на България.

И това не е поредното популистко изказване от онова време - Илко Ескенази е бил един от най-добре подготвените финансови юристи в страната, с много контакти в международния икономически елит. Бил е устремен да покаже генезиса на т.нар. червени пари, които по-късно стават известни като "червените куфарчета". Приятелите му са убедени, че Ескенази не би анонсирал подобни разкрития, ако действително не разполага с факти. Прибрал се в родната Варна, за да си почине, преди да съобщи публично какво е открил, разказват негови сподвижници.

По онова време още няма интернет, даже вестниците са черно-бели. Плъзват всякакви версии за смъртта на една от най-ярките политически звезди. Според една от тях водолаз е дръпнал Ескенази към дъното. Според друга дръжките на джета са били намазани с нервнопаралитично вещество, което се разтваря в организма и не оставя следи. Трети слух предполага, че политикът е свален с гумен куршум, който също не оставя следи.

Удавянето на бившия вицепремиер се разглежда и в друг контекст - то много прилича на мистериозната смърт на еврейският магнат Робърт Максуел, който пък е свързван с външния дълг на България от времето на Тодор Живков.

Разследването формално беше извършено по правилата, но правилата тогава бяха още от комунизма, спомня си Христо Кирчев, тогавашен кмет на Варна, един от основателите на СДС и много близък приятел на Ескенази.

„Нямаше никакви технически възможности за прецизни експертизи, нито хора, които можеха да ги извършат. Още като ми се обадиха да ми кажат, че се е случило това с Илко, разбрах, че преходът в България няма да е такъв, какъвто мечтаехме. Той трябваше да бъде следващият министър-председател на България и да извади страната от блатото. Имаше много конкретни планове и със сигурност щеше да бъде един от най-успешните премиери“, казва с тъга и днес Кирчев.

Приятелите на Ескенази са убедени, че смъртта му е повлияла върху развитието на България. Това е и причината кончината му никога да не бъде възприемана просто като морски инцидент.