Детството ли изчезва, или светът е вече инфантилен

„Бъдете млади!“ се е превърнало в житейски принцип, на който никой не може да устои, иначе е „сдухал се ретроград“

Детството се появява едва през XVII век. Тогава излизат на мода детските дрешки, които биха стояли нелепо, носени от възрастен

Било е време, когато детето го смятали за малък възрастен. През Средновековието църквата сочела достигането на 7 години като влизане в зрелостта. Децата над тази възраст били подлагани на същите съдебни процедури, на които и големите: съдени за кражба и убийство, понасяли еднакво строгостта на закона. И горели на кладите заедно с родителите си еретици.

Питер Брьогел Стария има една картина „Детски игри“, създадена през 1559 г. На нея са изобразени над 100 игри, с които са се забавлявали децата в Ниските земи. Само че като се вгледаш в тях, насреща няма да ти се явят червенобузи засмени барбита и кенчовци, мяукащи „мамо“ и мигащи с очички, а същински пораснали хора, само че в умален размер. Същият този Брьогел рисува как на карнавалите и селските празненства наред с мъжете и жените пият и децата - те също надигат бокалите с вино или бира, дори се ухажват като възрастните. Няма дискриминация, няма разделение, няма: „Върви в стаята и си лягай!“ Та нали тъкмо заради празнотата, която изпитвал, когато го пращали в леглото, Марсел Пруст изтъкава цял опус, фундамент на модерния роман, „По следите на изгубеното време“. Така става, когато детето скучае в леглото, докато през средните векове децата нямат време да скучаят - блъскат на полето заедно с родителите си, веселят се на празниците с тях, с тях увисват на бесилките и са изгаряни на аутодафетата. Другите пък, от благородните съсловия, отрано са женени и сгодявани по политически причини; нека си спомним само княгиня Елена, дъщерята на Иван Асен II, която баща ѝ годежно размята из цяла сюрия монархически дворове с цел да заздрави Второто българско царство.

Според френския изследовател Филип Ариес детството като такова, сиреч обособен период в индивидуалното човешко развитие със свои специфични характеристики и уникални черти, се появява едва през XVII век. Тогава излизат на мода детските дрешки, които биха стояли нелепо, носени от възрастен. През същия век се развива педагогическата теория: Ян Амос Коменски създава своята „Велика дидактика“, сложила началото на модерната организация на училищното образование. Там застъпва идеите за всеобщо обучение по дисциплини, въвежда понятието „учебна година“ и класно-урочната система. Всички я познаваме от днешното училище, което - погледнато с намигване, не е нищо повече от реликт, изостанал от XVII век.

През XVIII в. идеите на Коменски се засилват, Русо описва детето като своя изконен блян „благородния дивак“, естествено и непокварено, Песталоци продължава разработките в Швейцария, за да се стигне най-накрая до - така да се каже - самотното легло и малкия Марсел в него. Разбира се, не че не е имало и дечица, теглещи хомота на живота наедно с възрастните: романите на Дикенс понякога ни изправят косите, но пък стават и причина за разгръщане на движение в защита на децата срещу безогледната експлоатация. Постепенно детето се изкачва на пиедестал, Стайнбек говори за американците, че издигат любовта към децата в култ. Да не говорим за многото книги, филми, че и постановки, представящи света през невинни детски очи. Едни от най-добрите: „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг, „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър и „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли в книгите; „Иваново детство“ на Андрей Тарковски, „Иди и виж“ на Елем Климов, „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини в киното. Но гледната точка в тях отново е особена - как децата не могат да бъдат деца, как възрастните ги състаряват и покваряват…

Нийл Постман обаче, големият теоретик на медиите, твърди, че всъщност в настоящата епоха, епохата на глобализацията, на „медиалния Левиатан“, както я нарича българският режисьор Красимир Крумов-Грец, детство вече няма. Развива Постман тези идеи в книгата си „Изчезването на детството“, излязла през 1982 г. Според него традиционното деление на възрастите - младенчество, детство, младост, зрялост, старост (има и други периодизации, за Ерик Ериксон например възрастите са 8, като цели 5 от тях протичат от раждането до 20-ата година на човека), е отстъпило мястото си на друго само с три етапа - младенчество, полувъзрастен-полудете и дълбока старост. Средният етап Постман нарича с термина adult-child и го характеризира като нито зрялост, нито непосредственост, а нещо от двете, и то в съчетание от лошите, не от добрите им черти. За пример привежда рекламата, въздействаща най-вече върху емоционалните струни на човешката същност, докато в същото време разумът се „свива като шагренова кожа“.

Наблюденията на Постман са, разбира се, направени с фин скалпел, но той като че ли опитва да гледа по-оптимистично на нещата, отколкото те в действителност са. Днес, през 2015-а, ако видим тъкмо рекламите, ще осъзнаем, че именно детското или в най-добрия случай младежкото са водещите кукички, хвърляни от световните фирми. Баби подскачат като гимнастички, дядовци търчат като изоглавени, а покрай тях младежи и девойки ги учат как да живеят. „Бъдете млади!“ се е превърнало в житейски принцип, на който никой не може да устои, защото, ако се противи - минава в графата „сдухал се ретроград, същи морук“. Приказка като оная за болярина, който скрил баща си от царя, вече звучи тъпо: какъв ти ум от старец, Боже мой, та той не може да си пусне сам компютъра?! Навлизането на новите технологии, непрекъснатото им усъвършенстване превръща младите в авторитети, без които нито можем да си оправим смартфона, нито да си запишем файла. Само че, бидейки тъй недъгави, те ни гледат отвисоко и се хилят горделиво. Високомерно и горделиво се хилят и от тв рекламата, която непрестанно внушава, че трябва да сме като тях - да се плъзгаме със скейтборд по повърхността на живота и много-много да не мислим. Защото ако мислим, стари сме.

Не зная дали това, което преживяваме, е изчезване на детството, или по-скоро инфантилизация на света. Нашият XXI век е навлязъл във възраст, в която годините му тежат, но той пак твърди, че е млад и скоклив. И се държи като сенилен дъртак, който не схваща, че да риташ топка на тези години не е признак на свежест, а на глупост. Но младите нали ти ръкопляскат, криейтърите също - що се косиш?

Девизът днес: по-добре млад и глупав, отколкото стар и мъдър…