Защо едни избори не можем да организираме

От управляващите чуваме, че всичко е наред - и ако има вина, тя е на някой друг

Случилото се в зала "Арена Армеец" буди асоциации с преврата на Пиночет и подсказва накъде лека-полека върви нашата демокрация

Сякаш от година на година през колкото повече избори минаваме, толкова повече се разучаваме да ги правим.

Доказателство: 14,09% от гласовете за общински съветници са недействителни. 462 хиляди! В шест общини всяка четвърта е невалидна.

Агония с предаване на протоколите в София винаги е имало, но до такива екстремуми като незаконно арестуване на хората в залата на ОИК не се беше стигало. Хиляди хора държани в спортен обект като заложници, десетки откарани с линейки, една жена пометнала, слухове за починали, викове "убийци" и надписи “SOS” по прозорците. Всичко това очевидно буди асоциации с преврата на Пиночет. И подсказва накъде лека-полека върви нашата демокрация.

Разбира се, още днес или утре друг скандал ще отвлече вниманието на обществото, понеже мислим с телевизора, рядко с главите си. Но все пак да помислим.

Възможни са няколко теории.

1. Допреди последните избори е имало взаимен контрол между двете големи партии, сега те са прекалено неравни.

2. Грамотността спада. 90% от протоколите в София бяха с грешки и това забави приемането. Сякаш с изгонването на комунизма се отървахме и от хората, способни да съставят протокол. Наистина през 1990 г. членовете на СИК работеха безплатно и в тях се случваха по 2-3 среднисти, а сега са платени и често няма и висшист. Въпреки че при сегашната инфлация на дипломите, яйце да хвърлиш, уцелваш доктор на науките.

3. Друга интересна теория гласи, че по-рано изборджийството е било „пробна серия“ и всички са се старали да покажат на какво са способни. А после се случва същото като с другите нови производства - лютеницата става сладка, консервата с паприкаш става люта, сиренето тебеширено…

4. Четвърта и най-популярна теория: организиран хаос с цел в суматохата да се нагласят резултатите. Основният й дефект е, че нещо трябва все пак да се нагласи. Т.е. се очаква планомерна целенасочена дейност на група българи.

Всеки си избира причините не според фактите, а според предпочитанието си. Затова нека погледнем фактите.

Първо, като говорим за влошаване на качеството на изборите, нека да сравним сравнимото по един най-красноречив показател. За изборите за Народно събрание през 2009 г. невалидните бюлетини са 2%, през 2013 г. - 2%, през 2014 г. - 6%. За изборите за президент през 2006 г. са 3%, а през 2011 - 6%. На изборите за Европейски парламент: 2009 г. - 2%, 2014 - 5%. На местните избори през 2011 г. - 13,4%, а 2003 г. - 13,1%. Т.е. и при местните тенденцията е възходяща, макар и по-малко.

Т.е. все по-некачествените избори не са мит и политическа афектация, а сякаш неумолима тенденция.

Въпрос на време е кога населението ще изгуби доверие към съобщаваните резултати и така политическата ни система ще убие сама необходимата илюзия, върху която се крепи.

Втори извод. Безспорна е упоритата неспособност на организаторите на изборите да си признават грешките. Например от хаоса с предаването на протоколите. Иначе биха направили това, което очевидно се е правело в началото. Тестираш, първо, в предварителен експеримент, втори, за колко време се брои и съставя протокол, за колко време се оправя при грешки в т.нар. контроли, когато сумите не излизат. Трето, колко време е нужно средно за проверка в ОИК на протокола при очаквания брой грешки. Четвърто, за колко време операторът на работната станция го качва на дигитален носител. След това използваш аритметичното действие делене, за да определиш броя на нужните членове на ОИК и на оператори, за да бъдат качени всички секциионни данни своевременно и наемаш нужния брой хора и техника. След 25 години избори проблемът не е в подхода, а че изобщо трябва да си обясняваме такива неща в печата.

Например всички разбрахме, че предаването на протоколите се забавя заради „поправяне“. Това е нонсенс. Ще го обясня по-обстоятелно. Секционната комисия удостоверява с подписите на всички членове - дори тези с особено мнение - констатираните бройки редовни гласове по партии, преференциите, задрасканите, дефектните, нередовните, похабените и пр. бюлетини, а след това в ОИК председателят на същата СИК заедно с член на ОИК променя тези констатации така, че сумите да излизат точно. Най-напред СИК съставя формално неправилен протокол, преброявайки бюлетините, после ОИК съставя формално правилен протокол, без да е погледнал бюлетините в чувала.

Но авторството на документа си остава на СИК, която всъщност се е подписала под нещо друго. Този алогизъм създава размита гранична зона на интерпретациите, която със сигурност вече се прекосява от контрабандни подмени.

На страницата на ЦИК вече са качени много странни протоколи. В един от тях, преминал през ОИК-София, действителните бюлетини са променени от 205 на 314, а бройките на 16 партии са коригирани нагоре. Без подписи върху промените. И накрая в протокола пише „Брой поправки: Нула“. „Обстановка: Спокойна“.

Това, което чуваме от управляващите, е, че всичко е наред - и ако има вина, тя е на някой друг. Човекът, на когото всички вече викат „Шефе“, заявява, че това са най-тихите и безспорни избори от всички, които някога сме имали. Възможно е. Възможно е просто загубилите да изливат своята мъка в словесна агресия. Но да се твърди, че в планирането на изборите правилно са разпределени ресурсите, е несериозно. Възможно е в зала "Армеец" да е било пълно с внедрени симуланти и помятащи жени - отново! - но фантазията ни не достига дотам.

ГЕРБ няма извинението, че му е за първи път. Нито че пак е гръмнала бомба, заложена от евъргрийна Станишев. Ако е било бомба, разполагаха с година да я обезвредят. И да не забравяме, че шефовете на СИК, които трябва грамотно да попълнят бланката с резултатите, в мнозинството си са представители на ГЕРБ.

Тук стигам до любимата си обяснителна схема, която сработва в 90% от случаите: теорията за Трите хаш. Дължа я на учен на име Валери Петров. В нея, ако не сте я чели, се разказва, как детективите търсят виновните за вездесъщите саботажи - ту се произвеждат гайки, които не пасват на болтовете, ту заводът за обуща някакви кошмари пуща и т.н. И навсякъде открива загадъчния подпис на саботьора Хаш - Хаш - Хаш. И всеки разпитан казва - не е наш! Накрая детективът получава гениално прозрение: латинското Хаш трябва да се чете като кирилско „Н“. „Наред със всички вражи опити за саботажи има друг вид саботаж, не по чужди инструктаж, ами местен забутаж, недознаш и замоташ, чийто автор си е баш Н-якой Н-екадърник Н-аш!“

И колкото повече замижаваме и допускаме да ни пренасочват вниманието към някаква нова сензация, толкова повече този некадърник наш обнаглява. От избори на избори.