Намерихме ли си майстора

ГЕРБ в момента е нещо като партия на цяло едно поколение, партия като фон, но и тя не е застрахована от износване

ДПС явно не си даде зор на тези избори, а ако Патриотичният фронт се беше явил заедно на повечето места, той щеше да е една от основните новини на тези избори

Новините от изборите са няколко. Активността не беше толкова ниска – около 3,4 млн гласуваха на първия тур. Даже май имаме най-високата като дял активност за първи тур на местни избори от 1999-а насам - след като списъците бяха частично прочистени, гласувалите се явяват близо 54% от имащите право на глас. Но имаме и най-ниска активност в действителни гласове на първи тур – 2,9 млн. Близо 500 хиляди гласа останаха недействителни. Накратко: много като количество, по-малко като качество.

Лошо ще бъде, ако сега нарочим преференците за виновни за бракуваните бюлетини. Може би мнозина не се справиха с преференциалното гласуване, но именно то вдигна активността и съживи изборния процес. На хората трябва да бъде оставено време да се научат, вместо да бързаме с промените.

А още по-лошо би било отново да отворим разговора за радикални промени в изборната философия, за всякакви мажоритарни наивности и т.н. Нужно е само рутинно подобряване на съществуващите процедури – никакви гигантски стъпки! Ние българите трябва да свикнем да спазваме правилата и да боравим с процедурите, а не постоянно да ги променяме.

Но най-лошото, което може да ни се случи сега, е социалнопсихологическото самовнушение, че не можем да правим избори. Това просто не е вярно. Една грешка (макар и поредна) сега може да послужи да започнем да си втълпяваме самообвинения и да търсим кусури и там, където ги няма.

Да, имаше хаос. Но отново трябва да се натърти, че проблемът е процедурен, технически. Законодателната философия на правене на избори у нас не е никак лоша, нужни са просто плавни стъпки напред. Трябва да бързаме бавно с постепенни оптимизации.

Такава оптимизация може да е машинното гласуване, вероятно би могло да бъде и дистанционното гласуване по електронен път. Това е технически въпрос, който не заслужаваше цял референдум. Но веднъж случил се, референдумът заслужаваше по-мащабна кампания. На фона на мижавата кампания активността му съвсем не е лоша и има ясна воля на гласувалите. И един от скритите печеливши на тези избори е президентът Плевнелиев – добър или лош, това е първият референдум, иницииран от български прездидент. Тези неща могат да изглеждат маловажни сега, но остават в енциклопедиите.

Еднакво хубаво е и че референдумът не успя да мине летвата, и че не се провали. Ако беше минал, сега обществото ни щеше да бъде тласнато в абсолютно безсмислени дебати. Ако пък активността беше съвсем ниска, щяхме окончателно да се разочароваме от този механизъм – след втори провален национален референдум.

По отношение на представянето на ГЕРБ не останаха вече синоними, с които да се анализират победите им. Едно е сигурно: май си намерихме майстора. ГЕРБ в момента е нещо като партия на цяло едно поколение. Партия по дефиниция, без замисляне, като фон.

Истина е, че ГЕРБ побеждава, но е истина също, че кметският им вот дава повечко самочувствие от заслуженото. Вотът им за общински съвети показва, че и тази партия не е застрахована срещу износване. Като всяка друга.

Като партийни гласове БСП показа, че не продължава (много) надолу. Но спорно е дали има и къде надолу да се продължи. Защото БСП с трето място в София и без кмет на областен град е вече друга БСП. А ако се съди по резултатите на АБВ, БСП няма и кой знае колко голям потенциален партньор за съживяване в ляво. АБВ има своите личности и се вкоренява, но без да блести.

ДПС пък явно не си даде зор на тези избори. Така движението се размина с две от възможностите, които стояха допреди дни: да стане втора сила и да спечели своеобразното съревнование с реформаторите за това кой е по-важен за Борисов.

Съревнование си направиха също и вътре в средите на реформатори, и на патриоти. Те се състезаваха и помежду си – едните скрито, другите съвсем явно. По-яркото представяне остана като че ли за хората на Кунева, а не толкова за хората на Кънев. При патриотите най-видимо се представиха кандидатите на ВМРО - със знакови втори и трети места из областните градове. Едно е сигурно: ако Патриотичният фронт се беше явил заедно на повечето места, той щеше да е една от основните новини на тези избори. Защото никак не е вярно, че бежанските и други националистически теми не са сработили. Сработиха и още как (погледнете резултатите на Ангел Джамбазки в София), но просто потенциалните бенефициенти бяха раздробени.

Впрочем, цялата кампания беше съставена от етнонационални теми: „Кой уши байрака?“, самоковското гето, застреляният афганистанец, дори и Сидеров някак си все още по навик се числи към националистическите теми.

Несъстоятелна се оказа и друга модна мълва: нямало кампания. Кампания си имаше и това се вижда по числото на гласувалите. Само че кампанията тече все по-технологично и прозцаично на терен, а не в телевизорите. А и как да очакваме вдъхновена кампания при липса на ясна опозиция и при внушението за безалтернативност и безвремие, в което живеем.

Само приличието ме възпира да започна да броя колко отдавна анализаторите предупредиха за това. И за това, че кампания всъщност си има; и за това, че изборите се превръщат във вътрешни за коалицията; и че след тях няма логично основание да се очакват съществени пренареждания, че реформатори и патриоти ще дадат сериозни битки на ГЕРБ; и че местната власт вече традиционно се възприема като отговорник само за външния вед на градовете, и т.н., и т.н.

И съвсем между другото, започнахме да се питаме какво стана с едно друго традиционно очакване: очакването за предсрочни парламентарни избори. Не че то изчезна, но след неделя малко се посмали.