Ако искаме мажоритарен вот - да пазим преференцията

 Партиите са в ужас, че не могат да подреждат листите

 15/15 е грешка на растежа, която с добра кампания може да се коригира

В основно събитие около местния вот се превърна сагата с изборните протоколи в зала „Арена Армеец“. Организационният хаос нанесе тежък удар върху легитимността на изборния процес. Но нека не се заблуждаваме. Това не е точково събитие. Става дума за сюжет, който се развива от години.

Да започнем от там, че всяко от последните три мнозинства все се захваща да прави промени в избирателния закон. И всеки път оставаме с неприятния привкус, че управляващите правят промени в техен интерес. Не без основание, разбира се. Като се започне от промените на мнозинството на тройната коалиция дни преди парламентарните избори през 2009 г., въвеждайки 31 мажоритарно избрани депутати. Продължим с Изборния кодекс на Искра Фидосова, акостирайки до промените „Манолова“.

Всичко това беше гарнирано с оспорените изборни резултати на президентските избори през 2011 г., когато се стигна дори до непризнаването на легитимността на избрания държавен глава от тогавашното червено ръководство. Минахме и през скандали като „Костинброд“, че и до оспорване на резултатите от парламентарните избори от 2013 г. в Конституционния съд.

Хаосът, който създаде общинската избирателна комисия в София на първия тур на местните избори тази година, множеството драскани протоколи, обвиненията в незачетени преференции няма как да създават доверие и усещане за честен избор сред обществото. Към това трябва да добавим, разбира се, и скандалното число на недействителни бюлетини, което даде храна за обвинения във фалшификации и манипулации. Обяснението, че става дума за несправяне на избирателя с бюлетината, вероятно не звучи убедително, въпреки че е самата истина. Тук вина обаче носят всички.

Тенденцията на системно подкопаване на легитимността на изборния ни процес трябва да ни тревожи. Ако това продължи да се задълбочава със същите темпове, можем след година-две да се окажем в ситуация, в която партията, останала в опозиция, да не признае резултата и това да се възприеме от обществото.

Още в деня след първия тур на местните избори се чуха гласове в посока, че трябва да се направят промени в Изборния кодекс. И въпреки че това ще е четвърто поред мнозинство, което се захваща с изборните правила, организационният хаос, на който станахме свидетели, вероятно наистина говори за нужда от промени. Дали обаче управляващите ще се ограничат само и единствено с някои технически детайли, които да подобрят изборната ни администрация?

Рядко ставаме свидетели на пълен консенсус сред политическия ни елит. В изборния закон обаче има един момент, който успява да обедини всички политически партии. Това е тяхната неприязън към преференциалното гласуване. Преференциите няма как да са по вкуса на партийните ръководства и те имат основание за това. Чрез подредбата на листите преди всеки избор лидерите се опитват да направят оптималния си политически баланс, както и да поставят най-отпред тези, на които може да се разчита. Сметката обаче вече не им излиза точно. Но вече ясно се вижда, че преференциалното гласуване работи. И тук не става дума за феномена, станал известен като 15/15. Това можем да го определим по-скоро като грешка на растежа, която добре организирана информационна кампания може да коригира. Българският избирател гласува преференциално, а процентът на предпочитания с всеки избор се покачва.

Преференциалното гласуване вече даде резултати. Нужно е само да споменем вътрешната битка в Реформаторския блок на европейските избори през 2014 г., която доведе до разместване на първите двама в листата. На последните парламентарни избори Георги Кадиев успя да стане народен представител от БСП благодарение на преференциите. Имаше и други, но е излишно да се изброяват. Важното е, че работи.

До ден днешен се чудя, как успя да мине в последния избирателен закон толкова нисък преференциален праг за местните избори. Вероятно силният обществен натиск, на който беше подложен кабинетът „Орешарски“, способства двигателят на изборните промени Мая Манолова да направи съществени отстъпки пред гражданските организации. И така някак между капките осъмнахме с преференциален праг - 7% от общинската избирателна квота. Какво представлява това, като го превърнем в гласове? За да влезеш в преференциално състезание на местни избори в София, са ти нужни малко над 450 гласа, във Варна около 170, в среден областен град като Сливен близо 90, в голяма община като Горна Оряховица малко под 40 гласа. Да не говорим за по-малки общини. Или с други думи, с тези гласове можеш да изместиш всички пред теб в листата и да се състезаваш с кандидатите, които също са влезли в преференциално състезание.

Това е самият ужас на партиите. Оказа се, че не те подреждат листите. Правят го избирателите. Преференциалното гласуване е единственият реален механизъм, по който ние можем да избираме личности. Не е мажоритарната избирателна система, за която толкова се изговори. Това дори вече е доказано. На парламентарните избори през 2009 г., когато имахме възможност да гласуваме мажоритарно за народни представители колко независими кандидати избрахме? Нула. Гласувахме за партии. Резултатът беше недвусмислен. От общи 31 мажоритарно избрани кандидати 26 спечелиха ГЕРБ, а 5 ДПС. А колко души познавахме тогава от ГЕРБ? Всеки сам може да си отговори.

Личности наистина можем да избираме, но чрез преференциалния елемент. Нещо повече - като си представим колко кандидатски листи има във всяка община, изборът ни става наистина голям. Истински късмет беше, че преференциите не бяха обезсмислени още през лятото на тази година, когато минаха и редица спорни инициативи през Народното събрание. Още тогава се чуваха гласове в тази посока. Можем да бъде сигурни обаче в едно. При предстоящите промени в изборното законодателство няма как партийните лидери тихо да не се подпитат: "А какво правим с преференциите?". В този момент ще се образува невиждан в това Народно събрание консенсус - всички срещу преференциалното гласуване. И тук няма непременно да се стигне до елиминирането на тази възможност за гласуване. Чисто и просто ще се вдигне прагът дотолкова, че разместването на която и да е партийна листа ще бъде новина.

Ако действително толкова искаме да избираме личности, преференциалното гласуване е нашата възможност. Това е ефективният мажоритарен елемент в изборите, без да си навличаме всички последствия на несправедливата мажоритарна избирателна система.