Здравни реформи или пълна бутафория

За 1 година управление д-р Петър Москов избълва куп идеи и почти нито една от тях не заработи

Някои политици страдат от синдрома на Хюбрис - крайна степен на гордост и нарцисизъм, прескачане на мярката, високомерие и пренебрежение към човешките норми.

Обществото и особено медицинското съсловие разчита на разумно и ефективно развитие на здравната реформа от 15 г.

Повечето идеи през изминалата 1 година от управлението на здравния министър д-р Петър Москов са свързани с командно-административни подходи, национализация и рецентрализация. Примерите за неутолимия стремеж за концентрация на властта са много: наредбата, разделяща услугите на основен и допълнителен пакет; опитът за национализация на НЗОК; дружеството (уподобено на „Столичен холдинг“), създадено от 9 болници с цел централизация; централният орган за организация на обществени поръчки, подчинен на министъра (остроумно наречен „централно аптечно управление“); опитът за завръщане на задължителната акредитация в болниците (като инструмент за рекет); комисиите за здравна карта (като реминисценция на окръжните комитети по народно здраве); няколко наредби в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и 8 нови в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и т.н. Всичко изредено е фокусиране на неполагаща се власт в ръцете на министъра, но също и опит за подмяна на законодателната функция на парламента чрез подзаконови актове.

Според гръцкия психолог д-р Христос Ляпис днес сред политиците се наблюдава психологично явление, наречено синдром на Хюбрис - крайна степен на гордост и нарцисизъм, превишаване на мярката, високомерие и пренебрежително отношение към човешките норми. Ляпис дава за пример Янис Варуфакис - бившия финансов министър на Гърция, у когото той наблюдава: прекалено доверие в собствената преценка и пренебрежение към чуждо мнение; самочувствие до степен на всемогъщество; спорадична загуба на връзка с реалността; демонстрация на активна дейност и театралност; „арогантна некомпетентност“ и импулсивност. Асоциативното мислене, дори и без особено въображение, може да ни доведе до извода, че на Балканите този синдром не е рядък.

Бутафорните и недообмислени предложения през последната година, представени за реформи, водят до извода, че българското Министерство на здравеопазването се ръководи от силен популист, но не и от силен министър. Като започнем от политически некоректния изказ при дебюта му за ромите (има антидискриминационно дело срещу него!), минем през „насипните“ му идеи и стигнем до порочния ЗЗО и до хаотичния ЗЛЗ.

Непоследователност и липса на категоричност характеризираше ЗЗО. В потвърждение на неудачността на закона е фактът, че с подписите на депутати от цели 5 партии той е пратен в Конституционния съд - заради разделянето на пакетите услуги и дискриминацията по отношение на здравните вноски.

Липсата на систематичен подход определи нерадостната съдба на ЗЛЗ. В сравнение с най-първоначалния вариант финалният беше неразпознаваем - промениха се 2/3 от текстовете. И този закон ще бъде атакуван в КС заради самоволните решения на НЗОК за договорите и лимитирането на нови лечебни заведения и дейности.

Да отгатнем какво ще се случи, ако бъдат отменени тези текстове: зануляват се реформите на министъра реформатор и той се връща на изходната позиция от 7.11.2014 г.

Съществува един недотам изискан, но по същество правдив афоризъм - че в политиката не е важно какво яйце ще снесеш, а как ще го окрякаш. В стремежа си да демонстрира реформаторски устрем, неподражаем творчески дух и показна креативност, от устата на д-р Москов чухме един куп „кухи” идеи, някои от които угаснаха веднага. Знаехме още отпреди за идеите му НЗОК да се замести от „базов пакет” в НОИ, като по отношение на допълващата идея - създаване на „конкуриращи се здравни фондове”, партията му дори имаше споразумение с лекарския съюз. Не стана. В началото той гръмко говореше за премахването на търговските дружества от болниците, или на “търговците от храма”. Увиснаха във въздуха тези слова. Появи се заканително предупреждение към кардиологичните болници, че източвали касата - бързо заглъхна и това. Щеше да има „доставка на 400 200 линейки” за Спешна помощ - чакаме ги още. С голям ентусиазъм и размах се разпространи по медиите становището за „реорганизация на ТЕЛК” - не се чува вече. Появи се идеята с популистичен заряд - с цел намаляване на цените на лекарствата да сме обединили лекарствения пазар с Гърция и Румъния. Разбра се, че е глупава инициатива и бързо заглъхна.

Правейки паралел с Унгария, министърът тръгна на битка с веригите аптеки - и тази тема е в забвение. Получи остра реакция от няколко посоки, включително и от социалното министерство за идеята държавните служители с големи заплати да заплащат пълната здравна вноска - и се отказа. Екзотичното предложение за отделен почивен ден на всеки работещ за профилактични прегледи вече не се коментира.

Идеите от последния месец също са в регресивен план. Безбройните критики на новата идентификация на пациентите с пръстови отпечатъци, като че ли помрачиха ентусиазма по въвеждането й. Наглед добрата в здравословен аспект идея за данък върху вредните храни, в присъствието (за кураж?) на спортния министър, беше изказана по такъв безпардонен начин („само идиотите не биха се съгласили и приели”), че веднага предизвика силна опозиция. Съвсем ново е хрумването за „персоналния годишен здравен пакет“ от направления. Трудно ми е да прогнозирам и нейното развитие.

Със сигурност много неща пропускам. Това е поради невъзможността да се обхванат, но и съзнателно - от уважение към институционалността. Чувството за мяра е най-ценният дар, с който ни е дарил Всевишният. Всеки трябва да го притежава.

За да съм коректен, трябва да спомена, че освен двата закона имаше и други „парченца” реформи, но не съм убеден в ползотворността им: мораториум за откриване на нови болнични лечебни заведения и дейности; фиксираните „твърди бюджети” с ПМС 57 (предизвикало толкова протести); злополучните четци в болниците; смяната на „недисциплинирани” управители (т.е. имаше и „бой с пръчки”); сливането на областните и общински ЦСМП в София, което създаде нови опоненти на министъра в лицето на персонала им (преди година те държаха табели „Ние подкрепяме министъра!”) и т.н., и т.н.

Изкушавам се на финала да направя гръмки генерални заключения. Ще се въздържа - след избори общественият резонанс е труднопредвидим. Мога обаче отново убедено да повторя тезата си, че ако Петър Москов бъде оставен от Бойко Борисов като министър, причините за това няма да са от разумно, съдържателно естество или заради уникални експертни качества. Причината ще е друга - дизайнерските характеристики на управляващата коалиция.

А дотогава бих призовал министъра за поне спорадична проява на малко скромност. В политиката единствената възможна форма на скромността е мълчанието.

*Авторът е заместник-председател на ПГ на ДПС, член на парламентарната комисия по здравеопазване. Лекар, специалист по вътрешни болести и здравен мениджмънт.