Медийна регулация от баничарницата

Интересно предложение за съдбата на Съвета за електронни медии (СЕМ) се роди в главата на реформатора Иван Иванов. Той предложи СЕМ да регулира не само радиата и телевизиите, но и печатните медии, и интернет. Мотивите му – сайтове бълвали помия, а Етичният кодекс (те са вече всъщност цели два) не бил достатъчна гаранция за спазването на журналистическата етика.

Иван Иванов вероятно е подразнен от тоновете политически компромати, с които ни заливат знайни и незнайни информационни агенции и медии. Лошата новина за него е, че ако искаме да сме демократична държава, няма как да се въведе ефективен законов механизъм за надзор над медийното съдържание. Да, интернет се контролира ефективно в Северна Корея. Там интернет е забранен. В Китай също са се справили относително добре – фейсбук е извън закона, а дисидентстването в социалните мрежи понякога се наказва със затвор. Да не говорим за вестниците – там журналистите са толкова свободни, колкото у нас преди 1989 г.

Досега има само един известен начин за регулиране на речта на омразата в демократичните общества – работещата съдебна система. Към българската Темида може да има всякакви критики, но едно може да и се признае: досега успешно се справя с дъжда от дела за клевета и обида, водени от и срещу политици, журналисти, т.нар. звезди и какви ли не други обществено значими личности. Така че ако някой реформатор се чувства обиден или оклеветен, може да се обърне към съда. Обикновено тези производства отнемат време, но дават резултат. Има и комисия по журналистическа етика, в която всеки обиден от вестник или сайт, може да потърси справедливост. По едно време се говореше у нас да се препише законът за печата на германската провинция Бранденбург. Там обаче е регламентирано само как читателите да разбират кой е действителният собственик на медията и кое съдържание е платено. У нас вече има регистър на собствениците на вестници, а много печатни издания отдавна маркират платените публикации. Закон за контрол на съдържанието обаче няма. И няма как да има, без да има цензура.

СЕМ в момента не може да спре речта на омразата дори в телевизиите и радиостанциите. Как да стане това, след като от парламентарната трибуна валят обвинения в разпространение на гей порно, проституция и какво ли още не? Един бивш премиер бе наречен „съсел“, друг политик - „хлебарка“. А квалификация като „боклук“ и „престъпник“ отдавна не ни прави впечатление.

Представяте ли си в нашата България да няма фейсбук по китайски пример, или пък Георгилозановите хора да го следят? Че какво ще прави Бойко Борисов без единствената (според него) свободна медия? Ами самият председател на СЕМ Георги Лозанов? Ако го нямаше фейсбук, как обществото щеше да разбере за ключовата роля на една продавачка на банички във важен за медийната регулация момент. Става дума за един горещ (не като температура) юнски ден, когато стана ясно, че шефът на БНР Радослав Янкулов няма да подаде оставка заради протестите на колеги от радиото, и Лозанов трябваше да изпълни даденото си обещание да се оттегли. Лозанов информира във фейсбук: „Продавачката на банички, която, щом ме види, ме осведомява, че не гледа телевизия, но слуша „Хоризонт”, днес преди заседанието на СЕМ в навалицата на опашката ми каза: - Дай им, каквото им липсва. - За оставката ми ли говориш? - Не каквото искат, а каквото нямат. Сетих се за Молитвата на Франсоа Вийон и в момента, докато пиша, съм си пуснал песента на Окуджава.“

В цитираната от Лозанов песен се пее така: „Дорде се върти земята — господи, ти си над нас! — дай на живия властник да се насити на власт, дай на прахосника щедрост даже в последния ден, дай на Каин утеха… И не забравяй за мен. Дай ти на всеки по нещо… И не забравяй за мен.”

Е, в българските медии и в интернет Господ е дал за всекиго по нещо. А за Лозанов има СЕМ. Така че всеки е доволен. Да живее Окуджава.
За СЕМ май е приложима друга депутатска идея - на Красимир Каракачанов. След като през октомври изслуша отчета на СЕМ за първото шестмесечие на 2015 г., воеводата заяви от парламентарната трибуна, че този орган трябва да бъде закрит, тъй като работа не върши, но за сметка на това харчи здраво публични средства. Подкрепиха го и соцдепутати. Така де, тази година с какво запомнихме СЕМ освен с подвитата оставка на Лозанов? С няколко глоби за висок звук на рекламите. И с наказания за излъчване на клип на Криско. Леле мале! А, СЕМ се обади и вчера: медиите трябвало да имат дежурни журналисти, за да реагират на екстремни ситуации.

Дали медиите да имат дежурни си е тяхна работа. Но едно е ясно - медийната свобода е много деликатно нещо, за да се носи на върха на една-единствена папийонка.