Защо ислямът ражда чудовища

Връщането към буквалното прилагане на Корана води до радикализация

Салафитите отричат светската държава и ценностите на западната демокрация

И християните са избивали хора по времето на кръстоносните походи. С този аргумент днес мнозина защитават тезата, че ислямът не е единствената войнстваща религия. Да, но кръстоносни походи днес няма, а по света се лее кръв в името на Аллах. В ново време това е дело на Мюсюлмански братя, Ал Кайда, Ислямска държава.

В цялата история на исляма постоянно има периоди на радикализация, отчитат учените. Тази цикличност изследователите обясняват с връщането към буквално прилагане на Корана в живота. В днешно време салафизмът е идейното течение, станало база за изграждането на обявилата халифат “Ислямска държава”. Според учени, всички радикални сунити, без значение към коя правна школа принадлежат, се обединяват от разбирането за държавата-халифат. Затова Ислямска държава има последователи в много страни, включително и в Европа, която стана цел на терористите. Анализаторите спорят дали това е религиозна или политическа организация. За някои водачите на ислямистите воюват за петролни кладенци и богатства, погазвайки собствените си проповеди за скромен живот на мюсюлманите. За други те са поредната терористична организация. Извън този дебат обаче е безспорно, че Злото се храни и с религиозни догмати.

За радикализирането помагат някои пророчески хадиси – някога разказвани устно, а после, записвани от различни тълкуватели предания за това как е живял Пророкът Мохамед. Хадисите предлагат образци на всекидневния живот и бит на мюсюлманите като дават примери с думи на Мохамед и случки от неговия живот. Казват какво той не е одобрявал и забранявал на мюсюлманите.

В резултат на тези предания салафитите приемат, че аскетизмът е бил характерен за първите мюсюлмани и отричат развлеченията и забавленията. Сочат за лукс парфюмите, музиката и изобразителното изкуство и забраняват посещенията на кина, концерти, дискотеки и дори на кафенета. За да запази своята идентичност, салафитът се старае да бъде облечен в галабия, която не трябва да стига под глезена, да носи чалма, къса коса и брада. Така той се отличава от „неверника”. Жената трябва да си стои вкъщи, за да се предпази от „смесването” с другия пол и последващия разврат. Носенето на забрадка е основен принцип. Салафитското възприемане за цивилизованост се базира върху т.нар. „ислямска педагогическа програма”, в която има „разделение на труда между съпрузите” и „благоприятна среда за възпитание на подрастващото поколение”. Салафитите смятат всякаква друга дейност на жената извън семейството като разврат, което вреди на доброто възпитание на децата.

Защо Западният свят е враг на радикалния ислям? Салафитите на първо място отричат светската държава. Те приемат за единствен управник Аллах и всеки, който се опита да дели властта с него - държавен глава, политически лидер, депутат или който и да е друг, извършва грях. Салафитите са срещу съществуването на съвременната парламентарна демокрация. Те отхвърлят европейското разбиране за цивилизация. За тях понятия като „права на човека”,,, “свобода”, “равенство”, „човешко достойнство” са правен нонсенс. Срещу тези принципи те изпращат без никакво притеснение криминални престъпници, които очевидно не водят праведен живот. Но надъхани с фанатична омраза към друговерци и мюсюлмани, изповядващи различен ислям. Която е толкова силно мотивирана, че ражда камикадзета.

Един от най-влиятелните съвременни салафитски идеолози – йорданецът Абу Мохамед ал Макдаси, прокарва силни антисветски тези. Според него демократичната държава подменя Корана като източник на законите, тъй като се базира върху конституцията като основна рамка на законодателството. Според ал Макдаси, демокрацията е резултат от развитието на светската мисъл на човека. Подобен акт е „престъпление, тъй като секуларизмът е „неверническо учение” и всяка държава, която е светска, е незаконосъобразна.”

Сирийският салафит Абу Басир ат Тартуси пък определя демокрацията като „най-опасния бич на съвременната епоха”. Той я характеризира като гражданска война, срещу която всеки истински мюсюлманин трябва да се бори. Неосалафитът, както го определя американският изследовател Стефан Уолф, призовава към перманентна борба срещу всички светски правителства, тъй като те незаконно са заели мястото на Всевишния.

Абу Мохамед ал Макдаси отрича и партийно-политическата система. Той отхвърля възможността партиите да се формират на социална основа, а поради ограничения си геополитически поглед единствено вижда в тях племенна, регионална или етническа краска. Така салафитът определя всички длъжности в светската държава като производни на тиранина, нарича депутатите тотеми, а парламента - езически храм. Ал Макдаси игнорира и възможността демократичната парламентарна държава да гарантира свободата на словото и да бъде средство за разпространение на ислямската религия. Той отбелязва, че словото и изборите се регулират от „тиранина” и поради тази причина те са фикция. Йорданецът се аргументира с 142-ро знамение на кораническата глава „Жените”: „Лицемерите мамят Аллах и той мами тях.

Салафитите отхвърлят светските закони, тъй като са плод на човешки субективизъм, а не на божественото вдъхновение. Те не приемат за законосъобразно понятието „международно право”. Ал Макдаси не признава нито една институция, национална и международна, създадена на базата на международните договорености. Той посочва, че ООН е създадена от човешките закони и отрича божествените. И обявява за вероотстъпнически всички правителства, които са станали членове на ООН.

Джихадът е прогласен за задължение на всички членове на религиозната общност на салафитите. Той се изразява чрез „проповед и разпространение на „словото на Аллах”, защита на светите места, на собствената личност, на собствеността, на съвестта и т.н. срещу враговете на ислямската нация.

Сред тях е и България, независимо че всички у нас се успокояват как не сме цел на Ислямска държава. Истината е, че сме в плановете на джихадистите от доста време. Още през 1989 г. духовният баща на Бен Ладен - Абдула Азам, дава България като пример за неверническа държава, която е подложила на гонения своето ислямско малцинство. А неизвестен салафитски емисар, направил обиколка из нашата страна и публикувал своите впечатления през 2006 г. на един от най-посещаваните ислямистки сайтове „Муфакират ал ислам”у определя правителството на тройната коалиция като вероотстъпническо. Независимо че в него има трима министри с мюсюлмански имена.

Радикализмът започва с връщане към консервативните норми на исляма на битово равнище, затваряне на праведните в една общност и отдръпването им от различните. Точно такъв е случаят с имамите от Пазарджик и Сърница, осъдени у нас за проповядване на радикален ислям. Техните последователи с дълги бради и жени в бурки протестираха пред съда и бранеха водачите си. В тяхна защита имаше и декларация на Главното мюфтийство, което тези дни остро осъди терористичния акт в Париж.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА

На 18 септември 2012 г. около 300 мюсюлмани от Родопите дойдоха пред съда в Пазарджик да подкрепят обвинените в радикален ислям 12 мъже и една жена, предвождани от ходжата на Сърница Саид Мутлу. Забрадени с шамии жени се сблъскаха със съдебната охрана в желанието си да защитят обвиняемите.

Снимка Архив “Труд”