Гаел Монфис пред "Труд": Григор е сред петте най-талантливи тенисисти

На 29 години и без достигане на финал в турнир от Големия шлем мнозина биха спорили дали Гаел Монфис е оправдал очакванията на света на тениса да е новият Яник Ноа. Самият тъмнокож играч обаче не изглежда разочарован или разкаян за нещо пропуснато или недокрай постигнато. Напротив - той е дете на Карибите, родителите му са от Гуаделупе и Мартиника, въпреки че е роден в Париж. Има 5 титли в турнири от ATP веригата, достигал е до полуфинал на „Ролан Гарос“ и до №7 в света.

Преди шоумача с Григор Димитров в столичната „Арена Армеец” Монфис говори ексклузивно само за „Труд” и предаването „Код спорт“ на ТВ+.

- Мосю Монфис, как се съгласихте на този мач след толкова дългия сезон? Нямахте ли нужда от ваканция?

- Организацията стана отдавна. Григор ме попита и каза, че събитието ще е много специално пред неговата публика. А той е добър приятел и аз с удоволствие приех.

Наскоро коментирахте, че 2015-а не е най-добрата за вас. Какво си пожелавате за следващата? Може би да победите световния номер едно Новак Джокович?

Трябва да го бия! Той винаги е на пътя към финала. И за да спечелиш турнир, трябва да минеш през него. Въпреки че той е... почти непобедим.

- Ако трябва да изберете само един турнир, кой е той?

- „Ролан Гарос”, откритото първенство на Франция. Без съмнение! Искам да го спечеля. Този турнир е едно от най-големите спортни събития в родината ми.

- Наскоро Роджър Федерер каза, че би си купил билет да гледа мач по тенис, в който играете вие. Толкова ли се харесва вашето шоу?

- Не обръщам внимание на тези неща. Аз съм просто един млад човек. Готин тип, който обича да се забавлява. Мисля си, че съм добър играч, имам талант за тази работа. Все пак стигнах до номер седем в света. А колко са хората, които могат да го кажат? Дълго време се задържах в топ петнадесет, надявам се скоро пак да съм там. Даже и в топ десет. Нещата не са само шоу.

- Казали ли сте наистина фразата: „Как може да гледам сериозно на живота, като съм дете на Карибите?“

- Не, не го казах точно по този начин, не и с тези думи. Но съм казвал много пъти, че съм с произход от Карибите, в смисъл че ние сме отгледани и възпитани по различен начин. Хората от този регион са по-спокойни и небрежни, гледат на живота ведро и усмихнато. Но можеш да си едновременно и европеец със съответната дисциплина, и да си дете на Карибите с любовта към живота в по-безгрижен вид. По малко и от двете. Това е нужно.

- Кое е най-силното ви оръжие на корта?

- Когато съм добре физически и играта ми върви, когато съм в настроение, съм и в добра форма, моят форхенд е един от най-добрите. Но смятам, че владея и доста други оръжия и удари. Разнообразен тенисист съм.

- Винаги изглеждате различен, по-цветен и ярък от останалите играчи на корта. Това само на екипите на „Асикс” ли се дължи?

- Харесвам цветовете, харесвам живота! Моите спонсори ме питат - искаш ли да носиш повече цветове, повече различни като дизайн дрехи? И аз се съгласявам, защото това съм аз. Това чудесно се покрива с факта, че съм от Карибите. А както вече казах - там хората са цветни по характер, обичат да се забавляват, да изглеждат различно. Затова с удоволствие приемам и нося различни екипи за тенис от обичайните.

- Да, вие сте дете на Карибите, но все пак сте роден в Париж. Като парижанин не можем да не ви питаме - къде ви завариха новините за атентатите?

- Първото нещо беше да се обадя на мама. Не бях в Европа по това време, а тя си беше в Париж, недалеч от тези места, на които се случиха атентатите. Просто исках да се уверя, че тя е добре. После се поинтересувах и за още няколко мои близки хора, които също бяха в Париж. Бях в пълен шок. Абсолютен шок! Страшна ситуация. Нямаш думи, седиш и се чудиш реално ли е това, което виждаш. Сега, когато минаха няколко дни, мога само да кажа, че е най-важно да не оставяме страхът да ни победи. Трябва да останем силни и да пазим това, което имаме.

- Колко е добър Григор Димитров и колко добър има потенциал да стане в тениса?

- Много е добър. Аз съм честен човек и не бих седнал тук пред вас да ви говоря празни приказки само защото съм дошъл в София и съм му приятел. Много е талантлив, вероятно е сред топ 5 на талантите на корта. Ако трябва да посоча петима играчи с потенциал за големи неща и спечелването на поне един турнир от Големия шлем, със сигурност бих казал Григор Димитров.

- Какъв съвет бихте му дали? По-възрастен сте, минали сте по пътя му на голям талант, от който се чака триумф в турнир от Големия шлем...

- Единственият ми съвет е - да прави правилния избор. Говоря за избор в общия случай не само в тениса, но нещата са свързани. Когато е наред с концентрацията, когато е на 100% влязъл в един мач, той е един от най-трудните съперници за побеждаване. Знам за какво говоря, повярвайте. Срещал съм го в такива моменти. Когато не е с главата си, не е напълно фокусиран, понякога не успява да се разгърне. Когато обаче е в топ състояние, е просто страхотен.

- Мнозина вероятно си мислят за звездите в тениса: „Млади мъже, които се наслаждават на живота и изкарват много добри пари.“ Само това ли е?

- Хората виждат само тази страна. Но това, което не виждат, е, че и ние ходим на работа също като тях. Постоянно имаш физически или технически тренировки. Нямаме уикенди, нямаме почивни дни в истинския смисъл. Дори да има такъв, пак трябва да правиш упражнения за възстановяване - на коленете, на раменете, на краката, както и джогинг, тичане. Да се поддържаш във форма.

- Съжалявате ли, че не избрахте друг спорт? Бил сте отличен в баскетбола и футбола. Какъв можехте да станете?

- Не, не съжалявам за нищо. Роден съм с талант и дар от Бог да бъда играч по тенис. Хората ме виждат като шоумен на корта, но не знаят, че аз съм дал всичко от себе си, за да съм в тениса. Не знаят какви жертви са правили моите родители, за да играя тенис, защото това бе нещото, което винаги съм искал.

А като дете и тийнейджър тренирах много спортове. Играя доста добре футбол и баскетбол, а и го правя с удоволствие, когато имам време.

- Любимият ви футболен отбор е...?

- „Пари Сен Жермен“! Играя с тях и на видеоиграта ФИФА 2015, ходя и на мачове, когато остане време.

- Биете ли съперниците на видеоиграта?

- Да, много обичам да бия. Най-накрая трябва да поканя да играя и срещу Григор. Никога не сме играли там, а искам да го победя.

- Били сте само на 7 г. през 1993-та, но какво помните от един велик за българите мач - на „Парк де Пренс”, когато Емил Костадинов вкара онзи победен гол в последната секунда?

- Да си призная, това беше един отличен шут. Във Франция този мач е легендарен. Всички знаем цялата история - Давид Жинола просто трябваше да задържи топката малко по-дълго и мачът приключваше. Но това не променя факта, че шутът си беше отличен. А и след това нещата се развиха добре за френския футбол - световни и европейски шампиони. Така че може да гледаме на онзи момент и като на един свеж старт.