Малоумия в просветата

Министър Тодор Танев от дни е изпаднал в дълбоко разтроение на мисълта и не е ясно какво говори, какво обещава и какво разпорежда

Българското образование продължава да се оплита като муха в паяжина от безсмислени идеи, хаотични псевдопромени, управленски страх и експертно безсилие. От няколко седмици сме свидетели на малоумно говорене и наместване на „реформата“ според интереси или според протести в кутийките на т.нар. учебен план и учебна програма. Абсолютно никой не пита, не говори, не обсъжда какво трябва да знаят децата, как да го научат и каква ще е ползата за тях лично и за държавата като цяло.

Вместо това се чудим къде е „Родна реч“, какво става с Христо Ботев, кое е по-важно - музиката или географията, спорен ли е „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“, „Опълченците на Шипка“ дали е етнически коректно, или историята на античността е по-важна от българското ни минало за петокласниците. Спорим кое е по-велико - гражданското образование или философията, а в орязването на часовете по чужд език от езиковите гимназии съзряхме таен план да се задържат децата в България, вместо да учат в чуждите университети. Твърдим до изнемога, че предприемачеството е голяма глупост на фона на престижното трудово обучение, дърляме се дали учителите трябва да имат повече свобода, а те на свой ред да се страхуват, че в поредния хаос, който ще им се стовари върху главите, няма да могат да опазят и малкото ценно, за което си струва да работят. И най-вече да подозираме всички и всеки във всевъзможни зловещини.

И защо така? Защото Министерството на образованието и науката успя с един замах (напълно очаквано) да издъни дебата за образованието и да поиска по един нормален начин общественото мнение, за да внуши така нужното спокойствие. Защото министър Тодор Танев от дни е изпаднал в дълбоко разтроение на мисълта и не е ясно какво говори, какво обещава и какво разпорежда. Как може един ден да твърдиш, че гражданското образование е е алфата и омегата на реформата, а на другия ден да се откажеш от него; как един ден няма часове по физическо, а на другия след среща със спортния министър те се появяват; как обясняваш на родителите, че децата вече ще учат според интереса на училището, а не според техния; че един ден учебната година е дълга, а на другия - не, и т.н. и т.н.

Промяната очевидно е въпрос на интереси и страх от мрънкане, а не на принципи. И защо учителите и широкият кръг от експерти получиха правото на мнение по промените, след като те са обявени, а не преди това? Как е възможно да не питаш истинските професионалисти, онези, които всеки ден са в класната стая, какво мислят, преди да местиш кутийките из учебния план?!

Никой не очаква да има 100% съгласие при една промяна, но в предложената от МОН няма и 50%. А и как да има, като промените екипът на Танев ги съобщава на „час по лъжичка“ с оправданието, че времето не им стига?! Затова сега четем какво става в първи и пети клас, после в някой друг, сега си говорим за задължителната програма, а после за избираемата. Сега мислим за децата от елитните училища, а после за тези от гетата...Сега говорим за заетостта на учителите, а после за знанията на учениците. Сега министър Танев се чуди дали бабите са учили музика и изобразително изкуство, а после ще се чудим защо светът ни е поставил двойка по математика? Сега сме заети да си прехвърляме топката, но после, когато мине времето, ще носи ли някой отговорност за поредните изгубени в реформа поколения? Не, няма. Както не носи за предишните.

Всъщност цялата т.нар. дискусия какво и как да учат децата е дълбоко сбъркана. Но не заради новия закон за училищата, нито заради обратния ред на дебата на МОН, нито заради прашасалите „експертни“ разбирания за промени, а заради липсата на ясен отговор на въпроса какво искаме от училището. До този момент Министерството на образованието и науката не успя да напълни с реално съдържание заложените идеи за качествено, модерно, равнопоставено образование, което да дава правото на всеки човек да се развива професионално и лично в глобалния свят. Вместо това от проектите за учебна програма и учебни планове се вижда, че България ще инвестира в грамотност без пазарна перспектива, ще удави малкото професионална свобода на учителите в просветна бюрокрация, ще принуди родителите да утроят усилията си да дадат извънучилищно по-добро образование на децата и така ще засилят социалните различия. А накрая резултатът ще е трайно неработеща икономика за всички ни.

ЧУЖД ОПИТ

Как работят в Корея

Преди два месеца правих интервю с директора на института за образователно развитие KEDI на Корея д-р Сун Джун Бийк и като всеки чужденец исках да знам как Корея от изключително бедна страна е станала икономическо чудо. „Инвестирахме в образованието, сключихме обществен договор с родителите, а нашата най-голяма ценност са учителите, каза ми той. Апропо, въпросният институт актуализира учебните програми и планове на всеки 5 години и разработва стратегии за десетилетия напред.