МОН реши да отвори пътя за младите учители

5000 учители пред пенсия, 5000 места за промяна

Не можеш да си намериш работа. Навсякъде искат опит, а как да го придобиеш?! Винаги съм искала да работя като учител, но сега съм втора година възпитател. На петия месец в училището директорката още ми казваше : Момиченце, защо не си в клас? Докато разбере, че съм „колега“.

Младата дама работи в столично училище в началния курс и е от най-редките изключения в тази гилдия. Тя иска да е учител, нищо, че говори свободно три езика и има куп постижения. Опитала е да остане в родния си (голям) град, но не намерила място нито по специалността си, нито като възпитател. Ако не получа шанс до 1 година да преподавам - напускам, казва тя. В нейния випуск имало още такива случаи. Не й пиша името, защото може никога да не стане „колега“. Може да замине и за чужбина, да влезе в статистиката на „изтеклите“ кадри и да стане поредният пример как никой нищо не прави за системата. Моя позната вече преподава в Англия, където е треньор в колеж. И то, след като 4 години кандидатства в София за учител по физическо. Миналото лято за последно си подаде документите с прилежно описани спортни постижения и тапия от Националната спортна академия в централно училище, но дори не й ги приеха. Директорката избра 63-годишен опитен учител.

Като стана дума за директори, публична тайна са примерите за цели училища, превърнали се във феодални владения на несменяеми директори с несменяем кръг от приближени.

Но не това е темата. А за това как една рутинна административна промяна като тази в Кодекса на труда, която дава право на работодателя да инициира пенсиониране, може да отвори път на младите в системата на образованието. От години и синдикати, и самите педагогически колективи, и различни други институции, включително и МОН, предупреждават и съобщават, че ние имаме най-застаряващата гилдия. Средната възраст е 52 г. По данни от 15 септември на министерството на образованието 3740 педагози в училищата и детските градини на основен трудов договор са пенсионери. Това са учители над 61-годишна възраст за жените и над 64 години за мъжете. Тук не влизат тези с осигурителния стаж. Според синдикатите общия брой на пенсионерите и на тези, които им предстои скоро да приключат трудовата си кариера, в цялата система е около 5000 души.

Разликата от почти две поколения пречи на комуникацията в училище. Липсата на регулярно вливане на „свежа кръв“ затвърждава статуквото. Няма защо да си доказваме, че професионалният опит трябва да върви заедно с новите идеи. След още пет години положението ще е още по-драматично, защото сериозен поток от млади кадри не се задава. Въпреки че м.г. броят на записалите се за учат педагогика е по-голям. Причините са няколко - по-голямото финансиране на тези специалности, повишаването макар и с малко на заплатите в сектора и гарантирано кариерно развитие и подкрепа за младите в новия закон за училищното образование. Колкото и да са хубави, тези мерки са още в началото.

За това към момента рутинното писмо на МОН за освобождаване по решение и преценка на работодателя на пенсионерите в системата е истинска крачка напред (администрацията можеше и да се разсее по темата). Има реален и конкретен знак, че място за нови колеги в системата се отваря. В не едно и две училища ще се сложи край на ерата на директори - феодали. Тук не става въпрос дали някой е добър професионалист, име или много ценен кадър. Защото за тях законът е казал точно как могат да споделят опита си.

Има няколко предизвикателства пред първата стъпка от задаващото се масово пенсиониране. Първото е то да не се превърне в саморазправа. Защото извън описаните критерии в КТ няма други, които да определят реда за края на трудовия път. Това е важно, защото в системата работят хора, които са доста над необходимите години и други, които сега се пенсионират. Право е на работодателя да реши кои да си тръгнат първи, но е важно да се спазва професионалният критерии, обясниха експерти. Второто е да се направят навреме конкурсите за избор на нови хора, както на учители, така и на директори. Това лято ще е доста горещо - чакат се нови учебници и нови учебни програми. Трето - общините и регионалните инспекторати, в които има сериозен глад за кадри, трябва от сега да измислят достатъчно добри допълнителни механизми за привличане на нови специалисти.

В образованието винаги се е говорило повече за реформи, отколкото реално са се правели. Но една от най-важните, която трябва задължително да се случи, е отварянето на вратите за младите и запазване на утвърдените кадри. Иначе, колкото и да станат идеални новите учебници, учебните планове и програми - няма да е достатъчно, за да имаме нови училище и да са успешни децата ни.

МОН изпрати писмо до регионалните инспекторати, че според поправките в Кодекс на труда работодателят има право да пенсионира. В София 40 директори на водещи училища са в списъка на навършилите години за край на трудовия стаж. Пенсионирането ще стане в края на учебната година, ако, разбира се, хората не поискат да напуснат системата веднага.