Труд
Автор:
Иван Димов
Българите отдавна не са толерантният народ, за който се представят. Не е ли време да си го признаят?
Преди две седмици получих урок по "толерантност" за цял живот. Имахме заседание на настоятелството в училището на дъщеря ми. Обсъждахме за каква цел да изхарчим парите, които съберем от благотворителните коледни прояви на учениците. Имаше две предложения: възстановяване на кораба "Радецки" и купуване на апарат за детска клиника по очни болести. Направих трето: да помогнем с някаква инициатива на бежанците в лагерите в София. Нямаше да се изненадам, ако просто бяха отхвърлили идеята. Изненадах се от реакцията - бурни викове: "Те не са бежанци", "Вземат повече пари от нашите пенсионери", "Те са джихадисти", "В никакъв случай" и т.н. Предложението бе отхвърлено веднага и недоволните родители бързо се успокоиха.
По същото време екип от млади психолози представи изследване за отношението към бежанците. Според него младите хора между 21 и 29 г. от София са с най-нетолерантно отношение. Оказва се, че предразсъдъците не са свързани с възрастта, образованието или достъпа до информация. Медиите са виновни, тросна ми се една майка от настоятелството, след като ми каза, че за всичко би дала пари, но не и за бежанци.
Ясно е, че журналистите наблягат повече на негативните новини, но това се случва просто защото те засягат повече живота на техните читатели, зрители и слушатели. Затова по-често българите научават за лошите страни на бежанската криза, че покрай бегълците от режима на Асад в Европа проникват хора на т.нар. Ислямска държава, както и икономически имигранти от Афганистан, Иран и Ирак. Това обаче не означава, че хилядите сирийци са терористи. Едва ли семейства, които са загубили домовете си и роднините си в битките с армията на Асад, които са дали последните спестени пари на каналджиите, за да подсигурят някакво бъдеще на семействата си, може да бъдат обвинявани, че искат смъртта ни. Достатъчно е да си спомним, че в същото положение бяха и стотиците хиляди българи, които избраха Америка, Канада и Западна Европа, за да се спасят от бедността.
Мит е и твърдението, че бежанците получават повече от пенсионерите - държавата им дава само по 65 лева на ден! Да, тези пари са от държавния бюджет, който се справя трудно с разходите и затова скачат винетките, а здравеопазването ни е лошо. За мнозина може да не е честно, но България отдавна е част от клуба на богатите, който трябва да дава повече, а не да получава.
Като част от Европа страната ни е и участник във външната политика на Големите, които разбъркаха така Близкия изток, че скоро не се задава устойчива стабилизация. Вероятно намеренията да бъдат отхвърлени диктаторските режими и да бъдат подкрепени опозиционните движения в арабските страни са били изпълнени с добри намерения. Но Ирак и Либия показаха, че след Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи са обречени на дългогодишен хаос. Иронично, но в Близкия изток стабилни останаха само монархиите, които не управляват по нашите стандарти на демокрация, но осигуряват стабилност и по-достоен живот на поданиците си. Толерантността изисква сега да решаваме хаоса, който ние забъркахме.
Лесно обяснение за тероризма е и ислямът. Да, терористите се наричат „Ислямска държава“, защото се уповават на религията. Това обаче не означава, че всяка джамия в Европа е джихадистка клетка. Религиозният радикализъм е нещо, което Европа добре познава, но в момента е удобно забравила. Кое е по-гадно: безумните мъчения, измисляни от Светата инквизиция, или обезглавяването с малко ножче от „Ислямска държава“? Какво направи християнска Германия с евреите?
В събота се запознах с евреин от Ерусалим, който се е преселил в България, защото му е писнало от радикалните евреи и радикалните араби. И понеже не можел без религия, семейството му влязло в Църквата на летящото спагетено чудовище. Това са хора, чиято странност се проявява само когато отиват да се снимат за нови документи за самоличност. Те настояват да позират с гевгир на главата. Аз лично не съм притеснен от тази църква - едва ли скоро ще си имат радикално крило, което да убива друговерци, защото не обичат сос „Болонезе“.
Българите също не биха възразили на спагетената религия, стига някой да не им пипа сланината. Но това не ги прави толерантни, гостоприемни и приятелски настроени към другите, за каквито се представят.
Няма да забравя как бежански семейства варяха последното си кафе, за да ме почерпят с нещо в палатките си в бежанския лагер „Заатари“ на границата между Йордания и Сирия.
А преди няколко дни един приятел - индиец, който живее в Лозана, написа във фейсбук, че негов приятел иска да настани в хижата си в Алпите семейство от Сирия, ама не може да открие такова. Странен свят, нали?
