РБ ще напусне коалицията, ама другия път

Най-големият балансьор във властта вече не е ДПС, а Бойко Борисов

Ненчев и БЗНС няма да видят министерски пост в близките 300 години

 Какво ще се случи, ако гласуването на конституционните промени се провали и Христо Иванов подаде оставка? Дали РБ ще напуснат коалицията и ще предизвикат ли криза и предсрочни избори? Конкретният и ясен отговор в случая е: Може да напуснат, а може и да не напуснат. Причината за такъв отговор е, че вече никой не знае какво точно означава Реформаторски блок и чии позиции изразяват лидерите и говорителите на отделните партии в него.

Конкретен отговор е невъзможен и заради пълната непредвидимост на гласуването на промените в конституцията (т.нар. исторически компромис) в пленарната зала. Тук нещата стоят горе-долу така: Може да минат, а може и да не минат. Защото параметрите на компромиса първо минаха със 184 гласа, след това част от тях не минаха във временната комисия. Което даде повод за омърлушен оптимизъм, изразен чрез очевидното: „Важно е какво ще се гласува в залата.”

Нещо като при допинга на щангистите: „Важното е какво ще покаже втората проба.”

Иначе казано, след обсъждането днес има два възможни варианта. Първият е депутатите да си удържат на думата и да гласуват подкрепения на първо четене проект и го препотвърдят на трето гласуване. Тогава акцентът ще се премести върху Закона за съдебната власт, за чиито промени са необходими 121 гласа или дори по-малко - зависи от числеността на кворума. Така въпросът за напускане на коалицията от реформаторите (или на част от тях) отпада.

Ако обаче конституционните промени не минат, правителството като вносител на проекта и правосъдният министър Христо Иванов на практика ще бъдат бламирани, а ако от РБ си удържат на отправените предупреждения, ще трябва да напуснат коалицията и да минат в опозиция.

Е, може да удържат, а може и да не удържат… Или поне не всички.

Хипотезата, че РБ може да се разпадне на части и една от тях да продължи да подкрепя кабинета, е стара, колкото самото правителство.

Проблемът за предвидимостта в позициите на реформаторите изобщо не е в „историческия компромис”, срещу който ръмжат тъмносините болшевики. Проблемът е, че ще станат 2 години, откакто този политически субект се създаде и още действа по закона за етажната собственост в най-водевилния му вариант. И все по-малко се мисли за това сдружение като за едно политическо цяло, вместо да се върви към обратното.

Забелязва ли изкушеният политически читател, че само ДСБ се заканва да напусне коалицията, ако нещо се случи с Христо Иванов… Никой не е чул подобни заклинания от Кунева, Лукарски, Корман Исмаилов, земеделците… Това е важно, защото предупрежденията, идващи най-често и комай единствено от Радан Кънев, че при провал на съдебната реформа РБ ще напуснат коалицията, очевидно среща „мълчалив отказ” от останалите.

А директната атака на редовия член на ДБГ Даниел Вълчев срещу Христо Иванов и светая светих на реформаторите - съдебната реформа - само задълбочава очевидните конфликти между двете основни партии в блока.

Фактът, че часове по-късно Кунева защити правосъдния министър, просто дойде да уточни кой е доброто и кой лошото ченге в случая.

Тодор Танев от Гражданския съвет, който вече не е нито граждански, нито съвет, заяви, че ще си подаде оставката само ако премиерът му я поиска. Със сигурност така ще отговори и Лукарски, ако някой, примерно от ДСБ, отвори дума за неговата оставка. Ненчев и БЗНС няма да видят подобен пост в близките 300 години…

Разделението е видно и с невъоръжено око.

И какво ще стане, ако промените в конституцията не минат, както вече стана във временната комисия?

Христо Иванов си подава оставката? (Нормално, много упреци му се събраха, а и той сам си определи целите). Борисов го сменя. Както каза премиерът - сам си клати стола. ДСБ напуска парламента, както се заканва?

При подобен негативен сценарий премиерът е чист като момина сълза на зазоряване. В края на дебатите през лятото обиколи парламентарните групи за подкрепа. После Цветанов (няма преки доказателства) осигури 184 гласа чрез „Атака”. Сега ГЕРБ гласуват „за” реформаторските предложения в комисия.

Дали е номер? Възможно е, но такава е играта. А и няма как да обвиниш ГЕРБ, че е „против” дори и когато гласува „за”. Ако обаче се наложи в пленарната зала да се правят „свръхисторически компромиси”, става лошо. Провалът ще бъде не само за Реформаторския блок, но и за самата коалиция. Защото формално или не все пак внесеният проект е на правителството.

Тогава? Ако си бламиран в най-важната реформа, това е повод за оставки и/или за искане на вот на доверие. След разгромяващата победа на ГЕРБ на последните избори една от дежурните хипотези беше най-голямата партия да потърси възможност да предизвика напролет предсрочни избори или 2 в 1 с президентските. Борисов обаче го каза доста ясно - ще се похарчат още 50-ина милиона и резултатите ще бъдат почти същите.

Ако обаче за ГЕРБ „почти същите” ще означава 11-а (извънредна, поредна) победа, то за реформаторите означава в най-добрия случай ония постоянни 280 000 гласа от времето на Синята коалиция. От които т.нар. биографично дясно не е мръднало вече 6 години при всякакви възможни комбинации и с различни лидери. И, разбира се, отпращане на съдебната реформа далеч напред в бъдещето.

И тези сметки са, при положение че рeформаторите напуснат коалицията заедно и се явят на нови избори отново заедно. Поотделно са аут от парламента. Още повече че с евентуално напускане отварят широко вратите за влизането на ДПС във властта и вината в този случай няма да е на Борисов. Неговият отговор в случая е готов: „Feci quod potui.”*

Така че - не, парламентарната група на Реформаторския блок няма да напусне коалицията. Виж, за ДСБ не гарантираме. Но подобна вероятност отваря вратата за най-логичното развитие на отношенията в РБ - неговото разпускане.

И ГЕРБ няма да поиска предсрочни избори. За разлика от предишни правителства в момента не ДПС, а именно Бойко Борисов е най-големият балансьор в управлението, като се спогажда с цели три партии от различни политически семейства. Той просто обърна логиката на взаимодействие по оста управляващи - опозиция и издигна на по-висок етап Догановото майсторство да се владее властта.

Дали раздава порциите във властта? Не знам, но Джек Лондон пише (мисля, че беше в „Сияйна зора”): „Който раздава картите, има право на пето асо.” Така е и в най-утвърдените демокрации.

-----------------------------------------

* Feci quod potui (лат.) - направих, каквото можах.