Търсят външни пазари за БГ колбаси с европечат

След като защитихме шест родни деликатеса в Брюксел

Производителите на български храни и напитки със защитено наименование в ЕС трескаво търсят пазари в трети страни. Причината е, че вътре в страната европейското признание не води до по-високи цени на продуктите, нито до по-голямо търсене, защото те и без друго са познати за родния потребител. Престижът обаче би могъл да се осребри с износ.

До момента България е защитила в ЕС пет деликатеса като храни с традиционно специфичен характер - “Пастърма”, “Роле Трапезица”, Филе “Елена”, Луканка “Панагюрска” и само преди дни, на 4 декември - Кайсерован врат “Тракия”. Имаме и един продукт със защитено географско указание - “Горнооряховски суджук”.

“Едва ли ще има пазарни предимства на нашия пазар от защитаването на тези продукти в ЕС. Самата процедура по защита ни отне 6 години, а целта ни бе да запазим традиционното, българското, да го знае Европа, че ние имаме продукти, които заслужават да се сложи този знак, и то на храни, които сме ги произвеждали над 30 години”, казва Иван Ников, мениджър в компания, която произвежда филе “Елена”. Той обаче смята, че може да има и финансови ползи, ако продуктите с патент в ЕС бъдат популяризирани на чужди пазари.

“Следващата стъпка е включването на продукта в реклами за трети страни, която искаме да направим. Целим се към пазара на Китай, Виетнам и САЩ”, обяснява Ников.
Браншът дори официално поиска помощ от агроведомството за реклама на храните извън България. “Тези продукти присъстват основно на българския пазар, затова се обръщаме за помощ към министерството на земеделието и всички институции да използваме промоционални програми, за да успеем да ги утвърдим и на чужди пазари”, посочи предприемачът Димитър Маджаров пред земеделския министър Десислава Танева тази седмица.

От Асоциацията на месопреработвателите също смятат, че дори и с патент от ЕС тези продукти са познати от години на българите и отличието няма шанс да увеличи търсенето им в страната. “Да произвеждаме традиционни сушени продукти е от изключително значение. Надяваме се да имаме все по-широка популяризация, но те са толкова стари и традиционни за нашата трапеза, затова няма как отличието им да доведе до по-голямо потребление в страната ни”, коментира Алина Кузманова, представител на бранша.

Иначе точно защото са традиционни, тези месни мезета вървят заедно с българина - където е той, там има търсене. Затова и не е чудно, че най-голямо е търсенето им от българските общности в Испания и Италия. В същото време при храните България няма нито един продукт със защитено наименование за произход. Това е най-голямото европризнание за храни от дадена страна и се присъжда само за продукти, които се правят изцяло със суровини местно производство.

“Производството и преработките на суровините до крайния продукт трябва да стават в определения географски район, чието име носи продуктът”, гласи еврорегламентът.

Всички бг колбаси с европризнание са защитени като храни с традиционно специфичен характер. В този случай се допуска продуктът да е “произведен с традиционни суровини или да следва традиционна рецепта или традиционен начин на производство или преработка”, без да е задължително суровините да са местно производство.

Единствено “Горнооряховски суджук” е продукт със защитено географско указание. Това са продукти, които са произведени или преработени изцяло в определен географски регион, в случая региона на Велико Търново и Горна Оряховица.

ОТЛИЧНИЦИ В НАПИТКИТЕ

Защитихме 55 родни вина

Защитили сме цялата Дунавска равнина и Тракийската низина.

Големият отличник по защитени български продукти на пазара на ЕС е виното. Цели 55 марки имат най-високото отличие за защита, което дава Брюксел - защитено наименование за произход, т.е. всички суровини за създаването на продуктите са изцяло български. Очаквано преобладават червените вина, които по принцип се произвеждат повече у нас.

Сред защитените наши региони за производство на вино са Асеновград, Велики Преслав, Мелник, Евксиноград, Карнобат, Поморие, Пловдив, Мелник, Сакар, Търговище, Русе и още десетки други, посочи инж. Галина Нифору, председател на управата на асоциацията на износителите на вино.

Страната ни е защитила като защитено географско указание цялата Дунавска и Тракийска низина. Българско вино с патент може да се намери и в магазини в САЩ, като цените му започват от 9,99 долара и стигат до 20 долара бутилката.

От асоциацията смятат, че догодина ще има реален шанс за пробив и на пазарите в Япония и Китай. Тогава започва голяма рекламна кампания на български вина в двете далекоизточни държави и в САЩ на стойност 3,6 млн. лв. Финансирането е от ЕС. А голямото постижение е предлагане на наше червено вино в Лас Вегас в луксозен ресторант с три звезди от веригата “Мишлен”, като цената е по 80 долара за бутилка.

Патентът от ЕС гарант

за розовото масло

Рекордна цена при рекордно слаба реколта

Защитата на българското розово масло като продукт с географско указание на пазара на ЕС е голямо постижение, чрез което най-накрая фалшификати няма да подбиват цените на родните производители, категоричен е Методи Стефанов, маркетинг-директор във фирма производител. За пример посочи, че на китайския пазар се пласирали всякакви химии-ментета на половин цена.

Браншът обаче отчита много тежка година - заради лошите климатични условия произведеното масло е само 500-700 килограма. За сравнение обичайно достига до 2 тона. За сметка на това обаче цената на розовото масло е скочила с 20 на сто. При очаквани 6500 евро сега килограмът върви по 8500 евро. Производителите твърдят, че едва покриват себестойността на продукцията си заради драстичния спад на суровината.