Емилия Масларова: Необичаната

Емилия Масларова: Необичаната

“Социалният министър винаги е в опозиция.” Това е заглавието на книгата, в която Емилия Масларова събра свои интервюта и издаде през 2009 г. Годината, когато нейната партия БСП загуби властта, а за Масларова започна дълга съдебна сага. Въпреки че във вторник Софийският градски съд оправда Масларова, всички знаят, че това не е краят. Тепърва предстоят следващите фази.

Емилия Масларова е икономист по образование и дейност. Тясната й специалност е социалната сфера. Три пъти е била министър на социалната политика - в правителствата на Андрей Луканов, Димитър Попов и Сергей Станишев, беше председател на Демократичния съюз на жените, народен представител в три парламента - 38-ия, 39-ия и 41-вия. От април т.г. е професор в Тракийския университет в Стара Загора в катедра “Социални дейности”, името й е в списъка на преподавателите и в УНСС и УНИБИТ.

Но през последните години влиза в медиите по-често в друга роля - като обвиняема. Масларова бе обвинена, че докато е била министър, е присвоила над 11 млн. лв. покрай ремонт на социален дом в Стара Загора. През ноември 2009 г., преди обвинението срещу нея да стане факт, бе отстранена от председателския пост в парламентарната социална комисия с мотива, че не е морално да я оглавява народен представител, за когото прокуратурата има съмнения за корупция. След като съдът я оневини, адвокатката й Ина Лулчева обобщи, че знаковите дела са такива, защото обвиняемият по тях е знаково име и се търси за какво да бъде обвинен, а не дали е извършил престъпление.

Кариерата на Масларова е последователно нагоре, както и хъсът и амбицията й. Заради тях си пати. Превърна се в символ на неуместен за един политик лукс. Мнозина охотно вярваха, че има стотици чифтове обувки, че се вози в розово бентли, че бижутата й са на стойност няколко хиляди лева, а палтата - от 500 лв. нагоре. Трудно е да се каже колко от тези неща са истина. Но на нея стояха като на кралица. Някой така и я кръстиха - Червената кралица. Но у нас не обичат кралици.

Масларова обаче обува високите обувки и тръгва смело. Като министър в тройната коалиция смелостта й понякога граничеше с безпардонност. Когато Би Би Си излъчи филма за дома в Могилино, тя заяви: “Не считам, че един филм трябва да бъде повод да се демонизира една държава и работата на институциите в една държава.” Извън сантименталността филмът обърна внимание на една закъсняла реформа - извеждането на децата от социалните заведения. Тогава икономиката бе в подем, но това не бе използвано, за да се проведе по-безболезнено пенсионната реформа. Но не означаваше и че коалиционните партньори на БСП - НДСВ и ДПС, бяха склонни да споделят увеличените блага точно с пенсионерите и социално слабите.

Защото от 2005 до 2009 г. пенсиите се увеличиха два пъти в абсолютно изражение, т.нар. стари пенсии бяха преизчислени, изплащаха се коледни добавки. Стартираха куп социални програми като тези, които медиите нарекоха “Баба гледа внуче” и “Пенсионери на море”. Оттогава е и най-дългото в ЕС майчинство. А изплащането на най-голямото увеличение на пенсиите кабинетът “Станишев” хариза на първия кабинет “Борисов”.

Масларова говори енергично, ходи бързо и винаги е усмихната. Стръмните участъци по професионалния път не я плашат. Родена е на 3 юли и от години си прави един подарък за рождения ден - изкачва Черни връх.

“Златният ремонт”

След като БСП изгуби парламентарните избори през 2009 г., лично премиерът Бойко Борисов сезира прокуратурата за 150 договора, сключени от предишното правителство. В медиите станаха популярни “златният принтер” на Михаил Миков, “анексите” на Станишев, “златното водно огледало” в Кърджали. Но Темида намери за достойни за вниманието си само два от предложените й сюжети - за “златния ремонт” на Масларова в Ст. Загора и за изгубените папки на Станишев.

За нея

Ивайло Калфин, вицепремиер и външен министър в кабинета „Станишев”:

Винаги с нови идеи

Като министър беше изключително активна, отстояваше социалните въпроси с много нови идеи. По нейно време значително се повишиха доходите от пенсии. Опитът й в социалната сфера й помагаше например в случаи като този, когато имаше натиск да внесем работна сила отвън. Тя защитаваше позицията, че ако това се прави, трябва да е строго регламентирано и целенасочено.

Иван Нейков, социален министър в кабинета „Костов”:

Политикът се бореше с експерта

При нея имаше борба между това, което знае като експерт, че трябва да се направи, и това, което прави като политик. Много неща можеха да станат по-рано - като пенсионната реформа. От най-дългото в ЕС майчинство, смятано за един от големите й плюсове, няма само положителен ефект.

Проф. Кръстьо Петков, основател на КНСБ:

Можеше да направи реформи

Не може да бъде подценявана като професионалист, но за съжаление си остана партийно мислещ човек. В опозиция подготвихме заедно 9 законопроекта, но БСП, като дойде на власт, не реализира нищо съществено от тях. Можеха да се направят реформи в пенсионната система, социалното подпомагане, подоходното облагане и др.

Драгомир Стойнев, министър на икономиката в кабинета “Орешарски”:

Човек, на когото разчитам

Тя е човек, на когото разчитам и когото винаги съм подкрепял. Показа ми как се прави социална политика, когато оглавих комисията в парламента.