След националния тест за грамотност: 18% от петокласниците не разбират какво четат

Децата от Варна и Перник са отличниците

Турчетата и ромчетата са с очаквано ниски резултати

18 на сто от петокласниците не разбират какво четат. Те са получили от 0 до 9 точки (от максимум 30) на теста за четивна грамотност, който се проведе през октомври. На него се явиха 5079 ученици от всички училища в страната, а целта на проверката бе да се провери нивото на знания.

Средният успех за страната е 16,27 точки и е покрит от 54 на сто от петокласниците, съобщиха вчера от образователното министерство. Само 7% са се справили блестящо и имат умения над годините им.

В 9 области на страната са успели да минат средното ниво (16,27 точки от общо 30) при измерването на четивната грамотност. Най-добри са децата от Варна, чиито среден резултат е 19,70 точки, следвани от тези в Смолян - 19,68, Перник - 19,12 , Благоевград - 18,20, Кюстендил - 18,12. София-град е с успех от 16,77 точки. Над ръба на средния резултат са още В. Търново (16,50), Габрово (16,98), Монтана (17,79), Разград (18,10), Русе (18,49) и Ст. Загора с резултат от 16,46 т.

На последно място са учениците от Пловдив - 13,67, и тези от Шумен - 13,78.

Очаквано масово петокласниците са се справили със задачите с избираем отговор и като цяло имат добра базова грамотност. Трудно им е да работят със свободно съставяне на текстове, а оценяването и осмислянето им в най-голяма степен не ги умеят. Има още един очакван извод - децата, чийто майчин език не е българският, се справят доста по-трудно. Любопитното е, че процентът на тези с турска майчина реч, които имат затруднения, и процентът на ромчетата не се разминават драматично. Първите са покрили средния резултат от теста 39%, а вторите - 35 на сто. За българчетата процентът е 60, а за тези с друг майчин език - 47. Институциите трябва да обърнат сериозно внимание на този проблем, гласи един от изводите в анализа на резултатите.

Тестът, който решаваха децата, се състоеше от три текста с различен брой задачи. Първият е фолклорна приказка, вторият - медиен текст, в който 9-годишно момче поставя задача на известен актьор, а третият - инструктивен текст за правата и отговорностите в интернет. Момичетата и момчетата имат близки резултати. С намирането на информация са се справили 60,81 %, с обобщаването и тълкуването - 57,19%, а с осмислянето и оценяването - 35,85 %. С последното са свързани умения за използване на информация, придобита от други източници.

Тестът за четивната грамотност е по модела на PISA. Такава проверка имаше и за 9-и клас в края на октомври.

Всички до момента проведени тестове и матури само констатират, че децата ни зубрят, но не мислят.