Опра Уинфри търси отговора на въпроса „Защо сме тук?” в новото си шоу "Вяра"

Нова поредица на Опра Уинфри описва как хора с различни вярвания търсят по-дълбока връзка със света около тях. Чрез ярки, емоционални истории и кинематографични визуализации „Вяра” представя най-светлите примери за силата на вярата и духовните практики от цял свят. Премиерата на предаването е днес от 21 ч по TLC.

„За последните три години аз и моят екип работихме, за да открием най-завладяващите и емоционални истории за вяра, любов и преданост от цял свят”, споделя Опра Уинфри.

За да разбере повече за поредицата, „Труд” се свърза с изпълнителния продуцент на предаването Дейвид Шадрак Смит и една от героините - Решма, индийка, която се връща към корените на вярата си и се потапя във водите на река Ганг.

- От какво се нуждаем, за да повярваме?

Решма: Всички вярваме в нещо, без значение дали го осъзнаваме. Може да не е точно Бог, но вярваме в нещо.

- Първо идва вярата и след това познанието или обратното?

Решма: Според мен е свързан процес. Без значение с какво започваш - дали с вярата, или с ритуалите, чрез които постепенно се доближаваш до разбирането й. Колкото повече учиш, толкова повече въпроси си задаваш и вярата ти се усилва. Едното захранва другото. Всичко е безкраен кръг.

Дейвид: За мен лично познанието идва първо. Искахме да покажем вярата чрез практиките, които усвояваш още в детството чрез традициите в семейството и обществото. В началото дори не разбираш смисъла им. Чак по-късно си задаваш въпроси, опитваш се да намериш тяхното значение, да определиш вярата си.

- Какво ви накара да направите поредицата „Вяра”?

Дейвид: Животът навсякъде се ориентира около семейството, ритуалите, споделените ястия и споделения опит. И вярата. Решихме да се концентрираме върху личните истории и по този начин да стигнем до сърцевината на човешкия дух.

- Обсъдихте ли с Опра откъде идва нейният интерес по темата?

Дейвид: О, да. Опра беше част от процеса от самото началото. Тя държеше да се съсредоточим в онази част от вярата, която ни обединява.

- Трябва ли да отидем до другия на света, да направим нещо опасно или да изживеем разтърсваща драма, за да потърсим тази промяна, която предприемат героите в поредицата?

Решма: Не непременно. Лично аз имах имах нужда. Имаше въпроси, които се прокрадваха в душата ми, но аз просто не исках да им обръщам внимание. Ако бях останала в същата ситуация, щях да продължа да се разсейвам от работата, от приятелите и от всички малки неща от всекидневието, които задържат вниманието ми.

Дейвид: Всяка религия е тръгнала от някакъв ритуал, поклонение и дори аскетизъм. С други думи, от нещо, което те откъсва от нормалния ти живот, от това, което ти носи удобство и заглушава вътрешния ти глас. Не е нужно да отидеш на края на света. Може да е нещо толкова просто, нещо като Шабат или ден от седмицата, в който изключваш мобилния си телефон и компютъра и се посвещаваш на семейството.

- Решма, знаем, че водата притежава голяма сила. Разкажи ни повече за това какво почувства, когато влезе във водите на река Ганг?

Решма: Да, беше невероятно изживяване - 30 млн. души са в реката в един и същи ден. Определено има енергиен заряд във водата. Никога не бих предположила, че да събереш 30 млн. души на едно място и всички да искат да направят едно и също нещо ще доведе до такова усещане за красота, мир и хармония, за пречистване.

Дейвид: Радвам се, че повдигнахте въпроса за водата - имаше я в Индия, в Алабама, в Израел и в Перу. Тя е една от многото подтеми, които не бяхме планирали, но сякаш сами се появиха. Всъщност те ни помогнаха да разкрием универсалния аспект на вярата.