Европа е неузнаваема в сравнение с тази преди 100 години

Днес знанието се придобива от екрана

Световните катаклизми не могат да се разрешават едновременно

Мигрантската криза е събитие, което не се е случвало от хилядолетия, сегашната конфликтност в света е по-различна от Студената война.

За първи път в историята събитията се случват едновременно. Хората знаят едновременно какво се случва във всяка част на света. Това ускорява процесите и ги прави по-сложни. Съществуват редица катаклизми в различни части на света. Но те не са с едни и същи характеристики, така че няма общ обединяващ принцип, чрез който могат да бъдат решени.

В Близкия изток имате едновременно три или четири различни революции. Има катаклизми срещу съществуващото състояние, сътресения сред различните религиозни групи, между различни етнически групи, както и разместване на пластовете отвъд националните граници. И има бунт срещу цялата система.

Китай става все по-силен и така на международната сцена се появява нова сила.
Русия търси своята идентичност в условията на една чужда за нея среда.

Освен това има проблем и в западния свят. Днешна Европа е почти неузнаваема в сравнение с това, което беше преди 100 години. Тя се опитва да създаде ново единство, без да е в състояние да му даде политически израз. Европа не е в състояние да прави дългосрочна политика.

Всички тези елементи се преплитат.

Нападението от 11 септември 2001 г. е извършено от ограничена група хора срещу западна държава. Оттогава характерът на конфликта се промени. Същността на „Ислямска държава“ (ИД) е различна от тази на „Ал Кайда“. ИД има териториална база и оттук действа, от една страна, като традиционна държава със своя администрация, а от друга, като религиозно движение, като идеологически субект.

Смятам, че не може да намерим дипломатическо решение на проблема с ИД. Докато съществува, ИД ще се плоди, ще твърди, че другите общества са незаконни и ще се опитва да създаде халифат в Близкия изток.

Мирното напускане на сцената от страна на Башар Асад ще бъде един от компонентите на бъдещо споразумение. Владимир Путин ще трябва да бъде компонент. Западът трябва да се примири, че без руското съгласие няма да се бъде постигнато споразумение.
Мирната деескалация на този и други проблеми също няма да бъде възможна без участието на Русия. САЩ трябва да имат нещо повече от виждането, че на Путин трябва да се даде урок, преди да има преговори с него.

Мигрантската криза в Европа е много рядко историческо събитие, при което регионът не защитава границите си, а вместо това ги е отворил. Това не се е случвало няколко хилядолетия. Дилемата е, че има хуманитарна подбуда, когато човек вижда страданието на бежанците.

Но има и исторически процес, който се случва. Когато съставът на населението се променя драматично и бързо в резултат на външни фактори, ще има исторически последици.

Изпитвам огромна симпатия към действията на канцлера Меркел. Като се има предвид германската история и хуманните й убеждения, тя не желае да е човекът, който ще откаже на хората да влизат в страната. Тя обаче също така знае, че в определен момент ще настъпи трансформация на социалните и политическите структури. Това е неизбежно. Особено когато си имаш работа с групи от хора, които не възприемат базовите принципи на западните общества.

Ако по време на Студената война имахме конфронтация между държави, сега напрежението е на етническа и религиозна основа, а конфликтите са между държави и недържавни организации. Така че сегашното състояние на конфликтност в света има различен характер.

Смятам, че във външната политика от съществено значение е да имате и двата елемента - на идеали и на реализъм. Вие не може да провеждате външна политика без добър анализ на проблема, с който се опитвате да се справите, и на целите, които се опитвате да достигнете, а също ще трябва да стъпите на реализма.

Но... трябва да бъдете убеден в етичните намерения, които преследвате. Ето защо аз съм нетърпим към хора, които казват, че трябва да бъдете чист реалист или чист идеалист. Не мисля, че това е възможно. Дори Бисмарк, който е трябвало да бъде чист реалист, е казвал: "Най-доброто, което един държавник може да направи, е да слуша внимателно стъпките на Бога в историята.“

Значимостта на реда не бива повече да се подценява. Когато анализираме последиците от липсата на стабилност и анализираме наличието на оръжията, които се увеличават у всички страни, ние постоянно сме застрашени от катастрофа, която е немислима за предишните поколения. Има предвид по-специално ядреното и кибероръжието.
Една от основните промени на днешния свят е появата на интернет. Това означава, че днес знанието се придобива от екрана, а не от хартия. Така придобитите знания са по-мигновени, по-емоционални и по-малко насочени към размисъл. Когато четеш интернет, ти знаеш, че можеш отново и отново да получиш отговор, така че това е по-малък стимул да категоризираш, синтезираш и концептуализираш световните дела.

Всичко това води до по-различни начини за справяне с проблеми в сравнение с практиката отпреди 20 години. Не казвам, че това е лошо, просто това е по-различно.
Трябва да е ясно, че за голям период от време американското лидерство се вземаше за даденост както в САЩ, така и в други страни по света. Сега сме в края на период, в който САЩ взеха участие в 5 войни, без да постигнат целите си - в Корея, където всичко беше неясно, Виетнам, Ирак, Афганистан и Либия. Това превърна американското военно участие в противоречива тема. За да бъдем честни, капацитетът на европейските правителства да изискват от гражданите неикономически жертви също се изчерпа сериозно в сравнение с миналото.

Дори икономическите жертви не се постигат лесно. Когато живееш в свят, разтърсван от огромни катаклизми и демократичните народи са частично парализирани от собствените си вътрешни процеси, си изправен пред уникална ситуация.

*Хенри Кисинджър е бил е държавен секретар на САЩ (1973-1977 г.) и президентски съветник по въпросите на националната сигурност (1969-1975 г). Анализът му е част от обширно интервю за германския в. „Ханделсблат“. Публикуваме го със съкращения в превода на БГНЕС.