В Матера: На гости на Фред Флинтстоун и Исус Христос

Почти всички българи знаят, че през 2019 г. Пловдив ще бъде Европейска столица на културата. Малцина обаче са информирани, че столиците са две по регламент - от две държави. За 2019 г. Италия също трябваше да излъчи един град, който да получи престижната титла, за да покаже красотите си на повече хора. В оспорвано съревнование с Каляри, Лече, Перуджа, Равена и Сиена спечели един от най-древните градове на Апенините - Матера. Разположен почти на “тока” на Ботуша, Матера е част от провинция Базиликата, но исторически, транспортно и културно и много повече свързан със съседната Пулия. И докато ние, българите, не се съмняваме в достойнствата на Пловдив, репортер на “Труд” посети каменния град, за да ви покаже, че градът под тепетата си има достоен партньор.

Стартираме нашето пътуване от столицата на Пулия - Бари, докъдето има директни полети 2 пъти седмично от София на цени от 19,90 лв. (няма измама, точно толкова платихме на човек в едната посока!). От летището до Бари стигаме с частна железница, като спирката на аерогарата е открита преди две години - с европари, естествено.  На самата станция в 22 ч вечерта млади момичета с перфектен английски помагат на туристите да си купят билет до центъра и ги упътват до перона.  От центъра на Бари продължаваме до Матера с друга частна жп компания. Тя поддържа теснолинейка, по която се движат чисто нови мотриси, купени по европроект. Билетът струва 4,90 евро. Влакчетата вземат 60-те километра до Матера почти за два часа заради остарялата жп инфраструктура, но пътуването си заслужава, защото от прозореца на климатизирания вагон виждате как еврофондовете са преобразили един от най-бедните региони на Италия: няма необработваеми земи, вятърни електроцентрали и модерни малки фабрики разнообразяват селския пейзаж. В селата обаче сякаш нищо не се е променило от векове - къщите се ремонтират и възстановяват при строги правила, за да не се наруши автентичният вид на населеното място.

Най-добрият начин да усетите чара на Матера е да отседнете в стария град, който е включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО. Наемете си пещера!

Да, пещера, защото старата Матера е издълбана в скалите. Да не ви притесняват студът и влагата, която навън пробива чак до костите - модерният пещерен живот включва мощен климатик и бойлер.

Когато стъпите по тесните каменни улички, ще си помислите, че е настъпил краят на цивилизацията и сте се върнали в каменната ера на Фред Флинтстоун. Единствената разлика е, че от време на време трябва да направите път на някоя кола с миниразмери или мотоциклет. Каменната матера сякаш е надвиснала над пропаст, в която се точи река Гравина.

Ако сте били в Ерусалим, няма как да не забележите приликата. Някои от уличките приличат досущ на тези, водещи към Божи гроб. Затова и в Матера са снимани поне десетина филма за Исус Христос, а някой местен може да ви разкаже как си е пил кафето с Мел Гибсън, докато си е почивал по време на снимките на “Страстите Христови”. Нашият водач - мароканецът Карим, твърдеше, че Матера е второто по старост поселение в света, което естествено не е вярно, но със сигурност градът е бил обитаван още от палеолита. Камъкът на Матера е доста мек и лесно се дълбае - затова кухините лесно могли да бъдат превърнати в домове.

Пещерите, наричани саси, днес са облагородени и реставрирани, но само допреди 50 години са били символ на невероятната бедност на този край. От векове там живели цели семейства в една пещера с коня или магарето. Нямало питейна вода и част от пещерите били пригодени за събиране на дъждовна и дори на сняг, който се е запазвал месеци наред. Някои от местните осигурявали прехраната си чрез работа на полето, или като пасели добитък. Други пренасяли строителни материали с помощта на семейното добиче и странни каруци двуколки.

През 1952 г. италианското правителство решава да прекрати тази мизерия и издава закон, с който принудително изселва 15 000 души от пещерите в днешния нов град Матера. Построява им жилища и национализира пещерите. Едва преди двайсетина години държавният монопол над каменния град пада и частници може да купят имоти, за да ги благоустроят. Някои от пещерните поселения днес са 4-звездни квартири, други се дават под наем от частници като нашия домакин Фабрицио, а трети са превърнати в музеи. Италианското правителство помага с държавни средства за благоустрояването на района още от 80-те години, но най-добри постъпления в местната хазна идват от Холивуд. След десетките кинаджийски инвазии по малките улички общината разполага с достатъчно средства, за да възстанови инфраструктурата и да привлече туристи. В скалите има десетки църкви, един манастир, стотици кръчми и... странно, но никакъв кич като изключим няколкото сергийки за магнитчета на един от площадите.

Навсякъде посетителите разбират, че Матера ще е европейска столица на културата. Огромни транспаранти и знамена по електрическите стълбове и фасадите напомнят за това и предлагат различни културни развлечения. А на няколко от местните площадчета общината е поставила пиана, които никой не пази (освен елегантни дървени навеси от дъжда). Може да ги ползва всеки. Вечер може да попаднете на виртуоз, когото да слушате с часове, или тълпа деца, които дрънкат яростно по клавишите.

Да не забравим и цените. Ако сте били в Милано или Рим, тук ще се шашнете. Чаша еспресо в хубава сладкарница е едва 70 цента. А когато поръчахме в една пицария на улицата парче (така си мислехме!) “Маргарита”, обявено на цена от 3,50 евро, за тази сума ни извадиха от пещта цяла пица с внушителен диаметър, за която в София бихме платили доста повече.

Единственото, което е нужно да правите в Матера, е да се разхождате. Няколко дни няма да ви стигнат, ако решите да се изгубите без карта из тесните улички и да разгледате галериите, музеите или да изпиете няколко кафета пред различни красиви гледки. Струва си. Така ще се убедите, че през 2019 г. Европа ще има две уникални столици на културата.