10 малки негърчета около ГЕРБ

Примамката на властта разкъсва всички партии, кръжащи около ГЕРБ, и ги превръща в астероиден пояс от отделни публични лица

В ДСБ има нещо религиозно, което допуска само един пророк и един имам

Прогнозите на наблюдателите, че през тази година няма да има никакви политически кризи, се оказаха както винаги сигурен признак, че криза ще ни връхлети. Драмата в ДПС още е в развитие, а невъзможното вече става реално - ДСБ излиза в опозиция. Същевременно ДБГ и СДС безметежно подписват анекс към управленска програма. Нищо че още не е написан. Думите на актьорите повече маскират, отколкото изразяват мотивите им. Лично Радан Кънев за период от 3 години портретуваше Борисов ту като човек, срещу чиито амбиции ще се бори със зъби и нокти, ту като главен инструмент за спасителни реформи, а напоследък и като главна опора на статуквото.

Когато ожесточено се спори за нещо неясно, винаги става дума за пари и постове. При Кунева и Лукарски нещата са ясни - те искат да „подобрят“ системата отвътре. Те тихо гаснеха през годините без власт и нямат какво да губят. Без да добавят електорална тежест към мнозинството, те му осигуряват дясно алиби. С ДСБ нещата са съвсем различни. В тази формация има нещо религиозно, което допуска само един пророк и един имам. (Тя би трябвало да се регистрира в Дирекцията по вероизповеданията, както духовито отбеляза д-р Николай Михайлов, някогашен неин член). Затова тя се бои повече от обезличаване, отколкото от временно безвластие.

Ако към тези почти очевидни неща може да се прибави нещо, то е сюжетът на „Десет малки негърчета“. Когато в романа на Агата Кристи първото бе счупено, всички бяха под подозрение. Когато пострадаха второто и третото, кръгът на заподозрените се стесни. И т.н. до края. В нашия случай предпоследното малко негърче се счупи съвсем ненадейно точно преди Коледа. Безпрецедентен казус. Етнически дефинираната ДПС се раздели на „лоялно“ и „предателско“ крило.

В този момент, точно като в детективски роман, мис Марпъл започва да рови из паметта си за други необясними случки и видимо несвързани произшествия от близкото минало. Та неотдавна друга една партия, която „никога“ не можеше да се разцепи – БСП, - отдели малката АБВ, която за всеобщо учудване оцеля. А още по-назад? Помните ли РЗС? Тя внушително дебютира на изборите през 2009 г. и обяви подкрепа за Бойко Борисов. И на втория-третия месец започна да се разпада. С „Атака” се случи същото. И за да оцелее, пъргаво обърна словесната картечница към капитанския мостик. Кои остават? Групата на Бареков - Ковачки същото. В Патриотичния фронт още преди общинските избори настъпи разделение между Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. В крайна сметка и тази ПГ вече е безсилна да поставя свои условия пред правителството.

Колегите политолози и социолози търсят обяснение за ставащото в резултатите от местните избори и в предстоящия избор на президент. На прима виста наистина виждаме, че само ГЕРБ регистрира устойчив потенциал. Националният екзитпол на „Афис” за местните избори показа, че за БСП (общинските листи) са гласували около половин милион души, както и миналата година. Тя не си е върнала около 160 000, мигрирали през миналата година към отцепниците от АБВ и „Движение 21”. Т.е. тя може спокойно да бъде държана далеч от властта. Силата на РБ остава капсулирана в около 250 000, както на всички избори от 2009-а насам. Сборът на всички националисти падна от около 390 000 на 290 000.

А формацията на Борисов стои на нивото от 2014 и 2013 г. - 1,1 млн. гласа. При това разединение и безидейност сред сегашни и възможни партньори на него няма да му е трудно да сглоби наесен нужното мнозинство още на първия тур. Това особено безпокои реформаторите, за които е свръхважно президентът да е „хиператлантик“, т.е. да е максимално независим от политически фактори вътре в страната.

Друго популярно обяснение винаги ще импонира на политическата параноя с въпроса - кому е изгодно? Вярно, слабите партии около ГЕРБ я правят по-силна.

Но да потърсим все пак закономерности. Драстичните скандали в ДПС и РБ скриха очевидни неща. В изказванията на Доган и Местан има едно съвпадение. И двамата говорят за една и съща цел: как ДПС отново да стане приемлив партньор за коалиране и да се доближи до властта. Местан погрешно и авантюристично привидя босфоро-атлантизма като евроатлантизъм. (Недай Боже, това да се сбъдне!) Доган се обезпокои, че при сегашните геополитически размествания „морфичният резонанс в колективното тяло“ може да превърне движението в чужда маша и вместо да го овласти, да го направи излишно. Затова си пожела: „Боже, не ми давай повече, отколкото мога да нося.“ Така или иначе спорът е за това как от ръководството на ДПС да започнат пак да зависят ключови решения в държавата - а не дали това да стане. Същият е спорът между партиите в РБ. Радан Кънев обяви, че „коалиционните формули са умрели“. Единствената логика в тези думи е, че два и половината процента за ДСБ трябва с някакво революционно чудо да се превърнат в 51%. Партньорите му обаче вече имат своето парче власт и младежкият утопизъм не разпалва сърцата им. Така че спорът отново е за избор между питомното и дивото. В резултат обаче от тях зависят все по-малко неща.

От друга страна, отделянето на АБВ снижи дотолкова резултатите на БСП, че направи ГЕРБ хегемон дори с 1,1 млн. избиратели - далеч по-малко от 1,7 млн. през 2009 г. Затова кооптирането на Първанов беше логично. При което мечтата за евентуална коалиция с ГЕРБ продължава да парализира върхушката и на сегашната БСП. Само това й остана. ДПС вече е невъзможен партньор, което пък на свой ред се дължи на предходно съблазняване по време на знаменитото кафепиене през 2014 г.

Именно примамката на властта е онази мощна гравитационна сила, която разкъсва всички партии, които кръжат около ГЕРБ. При това колкото по-близо се намират до него, толкова по-бързо образуват астероиден пояс от отделни публични лица. Борисов ги вади от шапката като мага Астор и ги назначава или уволнява. Онези, които са следили управлението на Владимир Путин в периода преди украинските събития, са видели същия похват. Например, за да се хареса на олигархията, назначаваше представители на иначе неизбираемата дясна опозиция (напр. Алексей Кудрин и Анатолий Чубайс) на постове, свързани с икономиката. За удовлетворение на военнопромишления комплекс пък назначава военни, силоваци и т.н. Но това вече не са политически величини, а фигуранти.

Ако следваме криминалния сюжет, на финала всички обяснения трябва да бъдат опровергани от гибелта на ГЕРБ. Но надали. Единственият начин това да стане е лидерът й да се кандидатира за президент. Борисов никога не се боял от повече власт, отколкото може да носи.