Ирина Бокова е единственият ни избираем кандидат за шеф на ООН

Миналия месец ръководството на ООН изпрати официална покана до всички страни-членки да номинират свои кандидати за следващ генерален секретар на организацията. Изисква се кандидатите да отговарят на най-високите стандарти за ефикасност, компетентност и почтеност, да са твърдо привързани към целите и принципите на Устава на ООН, да притежават доказани лидерски и управленски способности, както и да имат продължителен опит в международните отношения и силни дипломатически, комуникационни и многоезикови умения.

Генералният секретар се избира от Общото събрание на ООН по препоръка на Съвета за сигурност. Това означава, че успешният кандидат има нужда от „съвпадащата воля“ на петте му постоянни членки – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция.

В ООН се прояви широко споделяно настроение за избора на силен кандидат от женски пол и от Източна Европа, на чиято страна е т. нар. „ротационно право” по регионален признак. За целта обаче трябва да бъдат представени силни, „избираеми“ в ООН кандидатури, подкрепени от професионално режисирана „изборна кампания“ на номиниращото правителство.

В момента широко се обсъждат десет потенциални кандидата от Източна Европа. Някои от тях вече бяха официално номинирани в ООН (напр. от Македония, Словения, Хърватска и Черна гора), а други заявиха, че се отказват от състезанието (напр. бившият външен министър на Сърбия Вук Йеремич, който предпочете да изрази подкрепа за Ирина Бокова като „много силен кандидат”).

Авторитетното американско издание „Дипломатически куриер“ неотдавна направи сравнителен анализ доколко тези потенциални източноевропейски кандидатури удовлетворяват всяко от изискванията на ООН. На първо място бе класирана Ирина Бокова (4,5 осреднени точки от 5 възможни), следвана от кандидата на Словения Данило Турк (4 т.), като на последните две места са българската еврокомисарка Кристалина Георгиева (2,9 т.) и току що отказалият се от надпреварата потенциален кандидат от Сърбия (2,8 т.). Бяха публикувани и множество материали, свидетелстващи за изключително високата оценка за Бокова от висши държавни представители на САЩ, Франция, Китай и Русия, които отблизо следят нейната управленска и реформаторска дейност в ЮНЕСКО. Великобритания, която на този етап проявява относителна сдържаност, е известна със силната си подкрепа на идеята за избиране на достойна жена за следващ шеф на ООН.

Отчитайки особеностите на селекционния процес в Съвета за сигурност, при сегашните обстоятелства не може да се очаква, че някой друг български кандидат освен Ирина Бокова, нито пък някой друг кандидат от Източна Европа, би имал значим шанс да бъде препоръчан от Съвета за генерален секретар:

1. Ако друг български кандидат бъде официално номиниран, Бокова ще продължи да изпълнява успешния си мандат на генерален директор на ЮНЕСКО поне до средата на ноември 2017 г., т.е. една година след изборите в ООН. В такъв случай, повече от една от петте постоянни членки на СС биха била готови да блокират такъв кандидат, за да не се допусне двама български граждани едновременно да оглавят двете най големи организации в системата на ООН. Това изискване на утвърдената изборна практика в ООН произтича от принципа за справедливо географско разпределение на висшите ръководни постове и се отнася до всеки кандидат от друга страна в Източна Европа.

2. Ако Бокова бъде официално номинирана, нейното селектиране в СС - предвид на забележителните й дипломатически качества, опит в ООН и доказани управленски и лидерски умения – би било твърде вероятно, тъй като то не би навредило на „справедливото географско разпределение“. Технически погледнато, това ще е „повишение“ и сегашният й пост в ЮНЕСКО ще се оваканти. Така очертаващата се перспектива ще произведе още едно „предизборно предимство“ за България – страните със силни кандидати за така освобождаващото се лидерско място в ЮНЕСКО биха имали интерес да подкрепят Бокова на изборите в ООН. Тази „процесуална“ особеност би улеснила трудната дейност на българската дипломация да спечели „критичната маса“ от подкрепа за кандидатурата на България.

3. Сравнението на качествата на предварително обсъжданите потенциални български кандидати за изискваните от ООН дипломатически, лидерски и комуникационни умения, свързани с професионалния им опит в ООН и тяхната езикова подготовка, дават съществено предимство именно на Ирина Бокова. Следва да се отчете и твърдото изискване на Франция към кандидатите да владеят добре френски език, който е един от двата работни езици в ООН. Владеенето на допълнителни официални езици на ООН би било значително предимство за всеки кандидат, а Бокова е майстор на четири от тях.

4. Ако Бокова не бъде номинирана, твърде вероятно е важни страни-членки да не уважат „ротационния ред” на Източна Европа за поста на ГС на ООН. Големи шансове за селектиране тогава ще придобият други обсъждани кандидати, като например г-жа Хелън Кларк, бивш премиер-министър на Нова Зеландия (което вероятно се предпочита от Великобритания, тъй като Нова Зеландия е в Британската общност). Същевременно, доколко „великите сили” обикновено не назначават за ГС на ООН бивши президенти и премиери, може да се наложи Кларк да отстъпи пред кандидатурите на няколко видни кандидатки от Латинска Америка. По този начин, България и Източна Европа лесно биха загубили своя уникален шанс за място на „глобалната карта“ на ООН.

Става ли ясно сега за чии интереси фактически работят – съзнателно (напр. от идеологическо заслепяване или лична корист), или просто от непростимо невежество – онези кръгове, които настояват България да не издига единствената „избираема“ в ООН кандидатура? По-нататъшно забавяне на номинирането на Ирина Бокова създава риск да се създаде впечатление в ООН, че България не обмисля сериозно представянето на силен свой кандидат. Перспективата за неизбежен провал от издигането на алтернативна, но „неизбираема“ в ООН българска кандидатура едва ли е добра основа за бъдещото ни конструктивно сътрудничество с другите източноевропейски страни, чиито надежди ще бъдат напълно осуетени. Те естествено очакват да получат някои по-ниски (но важни) ръководни постове в ООН, след като „печелившият български кандидат“ се наложи убедително с помощта на тяхната подкрепа.

Затова България следва активно да използва големия потенциал на Ирина Бокова да обедини около своята кандидатура не само Източна Европа, но и петте постоянни членки на Съвета за сигурност. Тя си остава единственият избираем в ООН кандидат за Генерален секретар от този регион. На ход е правителството на премиера Бойко Борисов, който неведнъж е демонстрирал желанието си да взема рационални и балансирани решения в интерес на политическата стабилност в страната, следващи национално отговорен подход към интересите на България и Източна Европа.

*Авторът е доктор на историческите науки, бивш дипломат с дългогодишен опит в многостранната дипломация. Специализирал е в ООН и е заемал ръководни позиции в няколко международни организации от нейната система.