Розова президентска картина в черна рамка

Държавният глава твърде често се оставяше да бъде въвличан в конюнктурни конфликти, от което образът му не спечели

Росен Плевнелиев загърби взаимодействието между институциите, социалните проблеми и партиите

За чест на Росен Плевнелиев трябва да се отбележи, че той е първият български президент, който към края на своя мандат не се ориентира към предложения за разширяване на правомощията на институцията - ако не за себе си, то за своите наследници. И Желев, и Стоянов, и Първанов на моменти чувстваха, че конституционната дреха им става тесничка. Плевнелиев не произведе подобен анонс. Причината навярно е, че той сякаш все така не усеща себе си точно като президент.

На отчетната пресконференция по повод четвъртата годишнина от мандата държавният глава поднесе една изцяло премиерска реч. Разгледа в детайли международното положение. Преброи кризите в Европа и нахвърли идеи как да решим някои от тях. Изтъкна благоприятните тенденции в българската икономика, спря се на растежа и на усвояването на еврофондовете. Акцентира на потръгващата енергийна либерализация и осъществената междусистемна връзка с Гърция. Последователно се спря на строителството на нови детски градини, ремонтите на публични сгради, изграждането на магистрали, множенето на пречиствателни станции, пуска на софийския завод за преработка на отпадъци, безвъзмездното субсидиране на българските фермери, развитието на автомобилостроенето и производството на автокомпоненти. Всичко това звучи като отчет на правителството за постигнатото за четири години. Дори сферите, където президентът действително има правомощия - като външна политика, сигурност и отбрана, бяха представени по начин, от който много не се разбира имат ли парламентът и кабинетът някаква роля в задвижването им, или заслугата отново се пада на „Дондуков“ 2.

Картината, нарисувана от президента, е общо взето розова в черна рамка. Отвън се стелят тъмните облаци на всевъзможни открити и хибридни заплахи, вътре грее слънцето на стабилността и икономическото оживление. Има, уви, и проблеми. Съдебната реформа бе загатната половинчато във встъпителното изложение, после в отговорите на въпроси Плевнелиев я постави изцяло под съмнение и изрази „гражданско разочарование“. По казуса с КТБ също не е направено нищо съществено, оплака се президентът, и не можем да не признаем, че е прав. Кибератаките срещу държавността и демокрацията още не са разобличени, гласи друго негово наблюдение. А последна, но не и по важност ключова драма на българската политика и администрация, е изобилието от агенти на ДС. Тежката оценка на държавния глава е, че „преходът е подменен“, а „комунистическата номенклатура“ се е преродила и доминира и днес. Не е ясно как това се връзва с очертания общ подем в страната, но вероятно играе ролята на някаква негова спирачка.

Във всеки случай Плевнелиев декларира готовността си да продължи битката със „сянката на миналото“. Той я води вече четвърт век, ако си припомним собствения му разказ как еднолично е ходил с плакат да протестира срещу Тодор Живков пред празното Народно събрание на 10 ноември.

Президентът е последователен и в недоволството си от Русия. На сериозни критики са подложени погазването на международния правов ред от Москва в украинската криза и желанието u да възстановява сфери на влияние, включително на Балканите. Все пак присъства и уговорката: „Отнасям се с уважение към руския народ, култура, наука и общочовешки постижения.“ С други думи, ако руският народ, култура, наука и общочовешки постижения са се притеснявали, че ще бъдат отхвърлени наред с политиката на Путин, могат да спят спокойно.

А какво липсваше в президентското обръщение? Взаимодействието между институциите - една централна тема за държавния глава, се прокрадва тук-там, но почти не се дискутира. Социалните проблеми и неравенства са изцяло загърбени. Нито дума за партиите. Надменното отношение на българските президенти към политическите партии неведнъж им е изигравало лоша шега. Демокрацията се прави от партии. В крайна сметка те излъчват и всеки следващ печеливш кандидат за „Дондуков“ 2. И този път ще бъде така.

Росен Плевнелиев навлезе в последната година от своя несъмнено тежък и изпълнен с драматични обрати мандат. До този момент той твърдо поддържаше външнополитически курс, окачествен не от друг, а от премиера Борисов като „ястребовски“. Независимо от динамиката в отношенията САЩ - ЕС - Русия, в които днес диалогът е в пъти по-интензивен, отколкото примерно само преди година, българският президент настоява на ясната разделителна линия. Вътре в страната той отстояваше тезата за противопоставяне „граждани срещу мафия“, наситено с много повече морално, отколкото политическо съдържание, и приветствано силно от едни ограничени десни политически кръгове, без да среща разбиране в основната част от политическия спектър. Привържениците на Плевнелиев може да възразят, че той предпочита да е непопулярен, но да гледа в бъдещето, а не във всекидневната конюнктура. Бедата е, че той твърде често се оставяше да бъде въвличан именно в конюнктурни конфликти, от което образът му не спечели. Визионерството му, както подобава на инженер, бе насочено към високите технологии. Там наистина има заслуги. Ако остави нещо запомнящо се след мандата, най-вероятно ще го търсим именно в стремежа България да бъде приобщавана към водещите резултати в процесите на световно технологично обновление. Но той и политиката, и обществото сякаш ги схващаше през технологично най-активните, през лидерите в социалните мрежи. „България без фейсбук“ слабо го интересуваше. Борисов имаше нужда от него, за да не скъсва връзките със „старата десница“, гледаща на президента от ГЕРБ и като на свой представител във властта. Тази необходимост е все по-слабо изразена. А и мнозина от хората, които ценят Плевнелиев, са повече привързани към неговата русофобия, отколкото към качествата му на политик и държавник.

Специфична дисхармония се получи в президентството за тези четири години със соловите изяви на вицепрезидента Маргарита Попова. В миналото много рядко Кавалджиев се е дистанцирал от Стоянов или Марин - от Първанов. Блага Димитрова директно напусна Желев, когато узря поводът за дистанциране. Докато Попова на същата пресконференция отново не скри различията си с титуляря. Не знаем какво е нейното политическо бъдеще оттук нататък, но като че ли в условията на несигурност, миграционни и терористични страхове на Борисов ще му трябват повече социално консервативни, отколкото буржоазно либерални послания и фигури. Не виждам как Плевнелиев може да се вмести в тенденцията.