„Притцкер” за парадокси

Алехандро Аравена може да бъде наречен архитектът на възможностите. Защото създава такива и за хората, които или не са имали шанса на своя страна, или са засегнати от природни бедствия. Думите са на Томас Притцкер, член на фамилията учредител на най-престижната едноименна награда в архитектурата, смятана за Нобел в тази област.

Носител за 2016-а е именно Аравена, а призът под формата на медал и чек за 100 000 долара ще му бъдат връчени на официална церемония на 4 април в щабквартирата на ООН в Ню Йорк. Аравена е роден в Чили и до днес продължава да работи основно в Сантяго, но и да преподава в Харвард, а до 2013-а е част от журито за “Притцкер”. Любимата му тема за работа са социалните жилища. Алехандро смята, че чрез тях се преодолява неравенството и се дава повече шанс на хора, живели преди в гета. И ангажирайки се с това, чилиецът става един от малцината световноизвестни архитекти, безстрашно срещайки предизвикателството да създават качество при нисък бюджет. Защото социалните жилища обикновено се финансират от местни управи, а не от големи корпорации с възможности. Затова всяко може да струва не повече от $10 000, като в сумата се включва и цената на земята. Чилиецът успява отлично да постигне баланса между лаконичност, модерност, функционалност, правейки най-важното - да не надвиши бюджета. Преди десетина години Аравена за първи път унищожава гето - с проекта си Quinta Monroy в северния град Икика. 100 семейства получават нови жилища, но както казва архитектът, “наполовина построени”. Идеята му – всяка фамилия да допълни конструкцията според собствените си нужди. Аравена още тогава е убеден, че това е отличен начин да се възпита у хората усещането за съпричастност, за отговорност към собствеността и да ги превърне в инвестиращи в самите себе си. Архитектът премахва част от развалините с друг такъв проект за бедни - в град Конститусион, сринат в голяма степен през 2010 г. при земетресението с магнитуд 8,8 по Рихтер и последвалото го цунами.

Сред топ проектите на Аравена се нареждат и богато финансирани, но също толкова впечатляващи откъм изчистеност и уютно обществено пространство. В повечето от тях чилиецът е изпълнил друга основна своя мисия - понижаване на потреблението на енергия. Добър пример в това отношение е наглед тромавата сграда на новия Иновативен център на университета в Сантяго. Също толкова умело Аравена борави и със стъклото и го демонстрира в Сиамските кули в кампуса “Сан Хоакин” на Католическия университет в Сантяго. Едната кула е жилищна, другата с офиси. В процес на изграждане е офис сградата на фармацевтичната компания “Новартис” в Шанхай по проект на Аравена. Твърди се, че ще е истински впечатляваща и ще затвърди мнението за многостранния талант на чилиеца, за когото понякога казват, че е като събирателна личност за парадокси. Именно заради умението си да твори едновременно и за най-бедните и за най-богатите.