Мюфтийството - резидентура на Турция

Главното мюфтийство на Мустафа Хаджи организира модерна, открита и „демократична” отчетна конференция. С един кандидат за главен мюфтия, без гласове „против”. На живо в интернет. Изкопираха от православните и нова дума - мюсюлманското вероизповедание било „държавотворна институция”. Може би трябва да го запишем при нови промени в конституцията.

На този форум на фона на общ страх от радикалния ислям и тероризма прозвуча едно мощно послание: „Ние сме гарант за религиозния мир, а зад нас е Турция. Трябва да ни пазите и ухажвате, защото нищо не е сигурно и този остров на стабилност е застрашен.” С две думи, Главното мюфтийство се афишира като резидентура на Турция у нас.

Демонстрираха го и представителите на турската държава - посланикът на Анкара Сюлейман Гьокче и гостът от Дианета - проф. д-р Хасан Йълмаз, зам.-председател на Председателството на религиозните въпроси в Турция. Нито един друг дипломат не откликна на поканата за форума, нито една българска държавна институция не изпрати официални поздравления. Това се случва за пръв път и може би говори за отрезвяване на властите ни.

Защото на този форум румънският главен мюфтия обяви от името на всички мюсюлмани на Балканите, включително и нашите, че за тях винаги се грижи Турция. Логично турската държава, която финансира и контролира мюфтийството, подкрепи преизбирането на Мустафа Хаджи. Той благодари за изпратените имами, за построените духовни училища и за „моралната” подкрепа. С дарения за 4 години у нас са проведени над 2800 летни курсове по Коран, които са просветили около 50 000 подрастващи в основите на ислямската религия, отчете Хаджи.

В думите му за българските власти имаше повече напрежение - държавата ги карала да платят неоснователно 3 милиона лева данъци и такси, вероизповеданието се издържало основно от дарения, защото съдът не му връща имоти, за да се финансира. Никъде в доклада на Мустафа Хаджи обаче нямаше разбивка - откъде, колко и за какво са тези дарения. Което е основен въпрос. Вчера от мюфтийството признаха за 3 милиона лева, които получават годишно от Турция за трите духовни училища. Всъщност вопълът е - издържаме се от дарения, защото българската държава и съд не ни толерират. Нямало субсидия и за училищата. Имаме толкова доктори във Висшия ислямски институт, но МОН не ни дава лиценз. И някъде между другото бе прокаран текст в устава, който би позволил на мюфтийството да апортира имоти във фондации и търговски дружества, да не ги смята за вакъфски, което означава - да ги освободи за продан.

Иначе мюфтията Хаджи говори за необходимост от съхраняване на „вакъфската цивилизация”. И признава, че активите на вероизповеданието „са доста големи”. Твърдят, че няма да продават, но защо тогава ще им се сменя статутът и се допуска апорт? Очевидно на някого му се върти в главата да продава. И на кого? Някой веднага ще каже - на турски фирми ли? Не, може и да е на местни партийни велможи. Няма значение кой приватизира. Лошото е, че делегатите на конференцията изобщо не разбраха за какво става въпрос и гласуваха под строй. Още по-малко са разбрали българските мюсюлмани, чието Главно мюфтийство подобно на Българската православна църква има сериозни имоти, отдадени под наем, но постоянно се оплаква от безпаричие.

Неслучайно бившият главен мюфтия Недим Генджев повтаря, че върхушката в мюфтийството притежава основно имоти в чужбина, а тук имамите едва свързват двата края. Става дума за по-възрастните, които проповядват традиционен ислям, а не за младите бойци, изучили се по Саудитска Арабия и Турция. Които в неделя дадоха рамо на Мустафа Хаджи, разчитайки да продължи развитието им под крилото на Анкара. И бъдещата партия на Лютви Местан, който бе отцепен от ДПС точно заради това крило.

Прозрачни спонсори

Държавата трябва да преодолее комплекса си от тоталитарно време и да стегне юздите на вероизповеданията, които прекаляват с понятието „религиозна свобода”. Достатъчно е те да бъдат задължени да огласяват публично подобно на политиците своята собственост, доходи и обвързаности. Ако данъкоплатците издържат политиците, същото важи и за религиозните водачи - имат си дарители, спонсори и т.н. Всеки вярващ има право да ги знае.