Истинският доклад за правосъдието

За пореден път на “жълтите павета” в София утре ще чуем колко лошо е положението с правосъдието в държавата. За никого няма да е изненада и как т. нар. Мониторингов доклад на Европейската комисия за напредъка на България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешния ред ще бъде употребен от политическите лилипути на Иван Костов, събрани в партийката ДСБ. Заканиха се да го направят още на съботното им събиране, което приличаше повече на сектантско средище, отколкото на политическа дискусия.

Очаквано, документът на Брюксел ще бъде ползван като бухалка от страна на провален бивш министър на правосъдието, ръководството на все по-приличащата на политическа партия съдийска организация и гравитиращите около тях шепа неправителствени фондации и сдружения, някои с по един-двама “експерти”. На редичката ще видим добре известните от последните две-три години професионални протестъри.

Дружината има обща цел - делегитимиране на институциите и срив на държавността. Следва окончателно овладяване на ключови ръководни постове в съдилищата (като например Софийския апелативен съд и Върховния административен съд) и най-вече - поставяне под тотален контрол на прокуратурата, а на следващ етап и на изпълнителната власт . Общото между всички, които ще употребят доклада на ЕК, е, че действат под диктовката на малка група родни олигарси или защитават чуждестранни корпоративни интереси.

Истинският доклад за правосъдието всъщност няма да е документът на ЕК, който, както „Труд” отбеляза в понеделник, за съжаление е почти изцяло оцветен от доноси на провалилия се като министър - стар и нов протестър и храненик на чужди фондации Христо Иванов. Желанието на острието на родните олигарси и лобисти да нахлузи бурка на прокуратурата под формата на “експертен” контрол от ЕК всъщност е поредният му опит да осигури чадър срещу наказателните преследвания на кукловодите му.

Истинският „доклад” ще е изходът от делото, което ще започне само след два дни пред овладения от олигархията Софийски градски съд. В петък пред Темида трябва да се изправи един от пряко заинтересуваните прокуратурата в България да е с хиджаб - небезизвестният олигарх Огнян Донев. Същият е подсъдим за укриване на данъци в размер на колосалните за българските стандарти 63 млн. лв. Точно заради подобни далавери, които продължават да бъдат ненаказани, 94% от българското общество не вярва на съдебната система. Показател, който често бива цитиран от близкия приятел на Донев - президента с приключващ мандат Росен Плевнелиев. Няма как да е иначе, когато компания на Донев прибра над 14 млн. лв. от парите за изграждането на София Тех Парк. Комплекс, за който е публично известно, че се контролира от подставени лица на Плевнелиев и Иво Прокопиев.

Огнян Донев е пример на задкулисен играч, който пряко (засега) не участва в политиката, но открито подкрепя дейността и влияе върху решенията именно на най-големите политически врагове на обвинилата го прокуратура. Достатъчно е да се проследят публикациите в малко посещавания интернет сайт и нискотиражно списание, които Донев финансира с печалбите от друг бизнес - фармацевтичния. Основният бизнес на Огнян Донев всъщност е именно управлението на “Софарма”, където основен клиент са държавата и седем милиона българи, често поставени в безизходица да купуват скъпи лекарства, при положение че същите са далече по-евтини дори в съседните държави.

Освен като мегафон за политическата алчност на малцината представители на ДСБ в парламента и за пиар трибуна на здравния министър Петър Москов, от когото печалбите на “Софарма” имат пряка зависимост, малко посещаваният сайт на Донев е основен инструмент на пропагандната кампания срещу държавното обвинение.

Броят на публикациите в сайта, насочени пряко срещу главния прокурор Сотир Цацаров, единствено могат да се мерят с количеството апотеозни статии, посветени на атакуващите обвинител №1.

Сред тях попадна дори холандският посланик в София Том ван Оорсхот, който избра именно сайта на подсъдния Донев, за да заключи, че “при недостиг на върховенство на закона България губи инвестиции и пари”. А на конкретния въпрос какви точно инвестиции е загубила България заради правосъдието си, дипломатът обясни, че холандски селскостопански компании не инвестирали у нас, защото едва 20% от земята била кадастрирана. Странна аналогия между правосъдие и кадастър, което само идва да покаже колко недипломатично и дори открито лобистки, в защита на интересите на компании от собствените им държави, са свикнали да действат посланиците в София.

Несъмнено лидерска роля в това направление има френският посланик Дьо Кабан, който често обича да приглася на олигархичните напъни за овладяване на прокуратурата. Но тихомълком подмина ареста за корупция в Румъния на уволнения едва преди дни шеф на монополиста “Софийска вода” Бруно Рош. Със сигурност столичани са губещи от неизгодната концесия на водата в София, която очевидно се управлява от корумпирани френски бизнесмени, но иначе многословният посланик на Френската република не желае да коментира този въпрос. Нито доколко аферата със съмнителните ваксини, част от които френско производство, а други турски, но с френски лиценз, и пряко засягащи дейността на близкия до Донев здравен министър Петър Москов, би имала отражение върху здравето на хиляди български деца.

В наказателната бригада срещу съдебната власт по сигнал се включиха и търговските камари, в които членуват частни западни компании, които не за първи път “извиват ръце” на българските институции със заплахата, че ще пренасочат инвестициите си към други държави. Натискът контрастира с оглушителното им мълчание по желанието на европейските и американските дипломатически представители България отново да допусне офшорни компании до обществени поръчки, т.е. до публични средства, включително до еврофондовете.

Разбира се, олигарси от равнището на Огнян Донев няма да разчитат единствено на собствените си медийни тояги или на тези на колегата му Иво Прокопиев, нито дори и на пропагандния сайт на бившата говорителка на Иван Костов, в чийто мандат всъщност изгрява звездата на фармацевтично-строителния и медиен бос. Не е изненада, че Донев е заложил на защитнички от ранга на адвокатите Доковска и Лулчева. За да е съвсем сигурен в гарантирането на своята недосегаемост, сайтът на Донев кампанийно отрази как двете юристки бяха сред малцината адвокати, които демонстративно се тропосаха на съдийските пърформанси пред Съдебната палата в София през декември.

Провокативен акт, който сам по себе си показва колко манипулативно се води целият дебат за реформа на правосъдието у нас. На преден план излизат атаките срещу прокуратурата, докато адвокатите на олигарси, укрили данъци за 63 млн. лв., което е повече от коледните и великденските добавки за пенсионерите, най-демонстративно разкриват пред очите на цялото общество близостта си със съдиите, които утре трябва да съдят или по-скоро да оправдаят клиентите им.

Още повече че тази адвокатско-съдийска “дружба” има и своето реално измерение, при това именно по делото срещу Огнян Донев. В конкретния случай - съдия Даниела Борисова от Софийския градски съд, която трябва да гледа делото на първа инстанция, вече веднъж го върна на прокуратурата. Четири месеца по-късно тричленен състав на Апелативния съд в София, за чието овладяване се борят “радетелите за съдебна реформа”, обяви, че всичко с обвинителния акт е наред. Последва съвсем логичното желание на прокуратурата да поиска отвод заради предубеденост на съдия Борисова. Засега съдийката не е отговорила, ще го направи на първото заседание в петък. Когато явно ще сме свидетели на поредния спектакъл, този път в съдебна зала, от поредния “независим” съдия.

Докладът на ЕК от днес ще е поредното, написано на бюрократичен брюкселски език четиво, от което няма да има реални последици за българите. За разлика от делото срещу Огнян Донев, което, ако завърши по начин, по който може да се предполага с оглед на всичките изброени зависимости, тогава не трябва да сме изненадани от зачестилите случаи, при които обществото е на път да вземе правосъдието в свои ръце.

Факт, който може да има тежки последици за устоите на държавата, за върховенството на закона, но провокиран от целенасочената кампания на олигарсите и техните инструменти срещу съдебната власт и най-вече - срещу прокуратурата. Оптимистично погледнато, това може да има ефект, защото ако утре гражданите вземат съда от олигархията, гневът на хората ще се сгромоляса именно върху днешните кукловоди на похода за овладяване на съда и прокуратурата.