Деветките в „Левски” - мъка без край

Четири години и половина вече мъка едва поносима

потиска левскарите. Търси клубът, търси, дири из 3-4

континента, но все няма и няма достоен център

нападател. А какво е „Левски“ без деветка? То е като

футбол без топка...

Втори месец клубът къта едни 200-250 хиляди евро

да купи таран, а още не смогва. Драма безкрай.

Става трагикомичен перпетуум мобиле като в

родното здравеопазване, дето от четвърт век все

реформираме реформите. За да стане по-зле. Ей

така и „Левски” безкрай прави реформи по митичния

пост. И продължава напред.

Божин Ласков, Димитър Йорданов-Кукуша, Георги

Аспарухов, Кирил Миланов, Михаил Вълчев, Наско

Сираков, Георги Иванов, Гара Дембеле и... И Умар

Диаби, свежо натирен поради некадърност след 1

гол за 12 мача.

„Левски“ продаде Гара Дембеле на „Фрайбург“ на 15

юни 2011-а срещу 2,4 млн. евро, след като го купи за

200 000 от „Локомотив“ (Пд) година по-рано.

Суперудар. Малиецът, който казва „Аз съм

французин“, вкара 37 пъти за 39 мача. Публиката

лудееше.

После привлякоха 14 нападатели – предимно за

сълзи у свои и смях у чужди. Полусезон след

полусезон, страшна селекция след дваж по-страшна,

закани страшни валяха и още валят. Хрониките

показват – в търсенето на ново страшилище за №9

след 2011-а на „Герена“ кацаха все по-калпави

реализатори. И ни един от 14-те орисани за любимец

с №9 не се задържа над година. Някои бяха

изпъдени 4 месеца след привличане с фанфари и

мечти.

Управата опита всичко, дори суеверия. Не даваха

номер 9, защото никой не го заслужава. Даваха №9 в

аванс, докато новакът експресно докаже, че не го

заслужава. Вземаха млади, стари, наши, чужденци,

без пари, за стотици хиляди, глезеха ги, глобяваха

ги. Напусто. Прокоба. Клубът символ на играта с

голям централен нападател все не улучва. Както не

улучват вече и деветките му.

„Левски“ никога не е имал силен период без силна

деветка. Сега няма купа от юли 2009-а, но поне

деветка да имаше за утеха на изстрадалия народ...

Не би. Няма нов Гонзо, няма нов Гара дори.

След раздялата с Гара Дембеле през 2011-а

„Левски” купи Шюрд Арш (300 000 евро, 8 гола в 16

мача във всички турнири). Махнаха холандеца след

6 месеца. Присъдата - не пасва на стила, консуматор

е. Пак през лятото на 2011-а взеха отдалия се с

месеци на риболов ветеран Иван Цветков. Човекът

отказа двойно по-едра заплата от ЦСКА, за да

сбъдне своята мечта за „Левски”. След 14 гола в 35

мача – изпъден, защото е стар и не става за

светлото бъдеще. Умният футболист Цветков не е

деветка, играе лек нападател, но от немай къде бе

турен на върха в атаката.

През януари 2012-а взеха под наем подобен – Жозе

Жуниор, външен или „втори” нападател, но го

пробваха и за острие. Махнаха бразилеца подир 4

месеца след 6 гола в 15 мача.

През лятото на 2012-а кацна Жоао Силва срещу

360 000 евро. На втория месец му излезе прякор

Пръчката. С португалеца дойде и Базил де

Карвальо, предната година върнат заради

предателство към „Левски” и измама със скрита

травма.

„Герена” се отърва от несръчния Жоао (12 гола в 38

мача) на следващата година и факторите почерпиха

по едно кафе. Пак така си отиде сенегалецът (20-33),

защото е стар, рамото му се вади лесно и не бележи

в дербита.

През сезон 2013/14 г. две гежки деветки вкараха по 7

пъти в 30 мача – Димитър Макриев и Цветан Генков.

След 9-10 месеца престой си отидоха, защото не

вкарват.

В началото на 2014-а дойде Валери Божинов.

Звездата отбеляза 7 гола в 15 мача през пролетта,

стана стрелец №1 на втората фаза от първенството.

След 1 попадение в 5 двубоя в следващия сезон си

тръгна, защото не отговаря на визията за бъдещето,

меко казано.

Миналия сезон напред играха трима. През лятото на

2014-а дойдоха Валери Домовчийски (14 гола в 36

мача) и Антонио Аниете (17-35), който не е деветка,

но се наложи да играе понякога такъв. През януари

2015-а фанфари затръбиха за Лукаш Гикиевич (3-9).

През юни м. г. триото си отиде. Домо – няма

перспектива, полякът – не става, а испанецът отказа

да си поднови договора.

През лятото на 2015-а дойде Атанас Курдов (0 гола в

9 мача), който получи №9. През ноември бе изгонен,

защото не вкарва и отказа да е резерва. Пристигна и

французинът Умар Диаби (1-12), прогонен наскоро,

защото прави топката квадратна. Малко по-късно се

появи безработният Линел Китамбала (0-9), смятан

тук за крило. Французинът играеше деветка

напоследък в Белгия, същия пост зае и в синьо,

защото другите не стават. Не стана и той, отпратиха

го вече.

Сега „Левски” взе шестима нови. Личи един

централен нападател. След половин година извън

футбола Санти Нгом дойде за резерва. Игралият в

дублиращия отбор на „Пари Сен Жермен” французин

не показва повече качества.

За крило срещу 200 000 евро пристигна Франсис

Нар. Въпреки своите 170 см, ганаецът вероятно ще

бъде пробван за деветка по необходимост. Пак за

крило се появи Джъстин Менголо. Светкавичният

камерунец поне е висок 182 см и е обречен да бъде

опитан за централен нападател по неволя.

От тримата есенни в атаката никой нямаше над 5

гола миналия сезон. От тримата нови офанзивни

футболисти никой няма сезон с над 5 гола в

кариерата.

През есента триото деветки вкара общо 1 гол.

Следователно „Левски” не е стигнал дъното. Има

накъде да се копае. Или - да се играе с фалшива

деветка, без централен нападател. Така де, след

като те бойкотират „Левски”, отказват да идват или

идват некадърни, по-добре „Левски” да ги бойкотира

тия.

Но едва ли ще стане. На пед е следващия герой – с

нова надежда. Любимец 15.

Школата не ражда

Школата на „Левски” отдавна не ражда добри

централни нападатели. През есента на 2004-а

дебютира последното „синьо” чедо от класа на върха

на атаката - Валери Довочийски, а минаха над 11

години.

Напоследък опитаха с Илия Димитров (19 г.), но след

10 мача в 3 сезона и без гол младокът бе даден под

наем на „Нефтохомик”. А не се и задава деветка от

по-малките в школата.