Скандалът с рушвета за „Химко“ - по сценарий на опита за кражбата на БТК
Нова фирма фантом се опитва да клати властта у нас заради нечий престъпен интерес
Никому неизвестният американски бизнесмен Ян Аронов поискал да купи „Химко“, но му поискали рушвет. Това се случило през лятото, но предприемачът, за когото никой в САЩ и у нас не е чувал, изкарва всичко на бял свят, когато заводът има купувач - това е накратко „скандалът“, с който медиите занимават обществеността през последните дни.
Повод за вълненията стана писмото, което фирмата на Аронов - ANJ Group, регистрирана в американския щат Ню Джърси, изпрати до премиера Бойко Борисов. Копия получиха главният прокурор Сотир Цацаров и временно изпълняващата длъжността посланик на САЩ Мартина Стронг.
Борисов веднага прати сигнал до прокуратурата и ДАНС, който в момента се проверява. От мисията на Вашингтон моментално обявиха, че за пръв път чуват за казуса, както и за Аронов.
През това време български адвокати, които твърдят, че представляват бизнесмена, обясняват колко сериозен инвеститор е той - имал инвестиционна програма за 151 милиона евро, а отделно щял да вложи още 40 милиона евро, за да изправи предприятието на крака.
Дори направил проверка на състоянието на фирмата - извикал си италиански експерти, които установили, че едва 5 на сто от оборудването на „Химко“ става за нещо, а останалото трябвало да се поднови.
За възкресяването на някогашния водещ производител на изкуствени торове Ян Аронов бил събрал бизнес консорциум, чиито представители имали интереси в цял свят. Основният им бизнес бил да купуват закъсали предприятия, да ги изправят на крака и накрая да ги продават с печалба.
Но всичко се провалило, защото синдикът на „Химко“ Росица Томова опитала да вкара Аронов в корупционна схема. Той си направил извода, че в сделката за завода действа „криминална група за изнудване“. Обяснението защо е чакал повече от половин година, за да се ожали, е, че българският му адвокат досега нямал време да се занимава със случая.
В голямата си част сагата е едно към едно със сделката за БТК, в която главен герой беше белгиецът Пиер Луврие. През март миналата година ръководеното от него инвестиционно дружество LIC33 се появи от нищото, предизвика вълнения и безславно се оттегли след разкритията на медиите и властите.
Подозрителни прилики
В началото на март 2015 година LIC33 обяви, че се е договорило с бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев да придобие срещу 1 евро 43% от телекома, 92% от военните заводи „Дунарит“ и „Авионамс“, 100% от операторите на мултиплексите НУРТС (100%), „Фърст Диджитъл“ и фирмата за пийпълметрични изследвания „Гарб“.
Тогава информацията изненада всички – от БТК до правителството, тъй като до този момент Василев отричаше да е свързан със собствеността на дружествата. Но банкерът, който избяга в Белград, след като бе обвинен за присвяването на над 200 милиона лева от КТБ, потвърди за сделката.
Впоследствие, на 24 март 2015-а, Пиер Луврие представи екипа си по време на пресконференция в София. В него влизаха също толкова неизвестните до този момент Брус Бауър от Лондон, Анатоли Кайро от Киев и френският генерал Бертран Кавалие.
Пред медиите говори основно Луврие, който разказа как те са крупни инвеститори, които само за начало ще извадят близо 1 милиард евро, за да покрият задълженията на БТК към КТБ.
Информацията предизвика интереса на властите у нас, като от правителството призоваха LIC33 да докажат откъде разполагат с такива крупни суми.
В поредица от журналистически разследвания „Труд“ показа, че Луврие всъщност е човек на Цветан Василев. Банкерът го използваше, за да отмъкне предприятията, до които нямаше достъп след бягството си от България. Схемата обаче не проработи и през лятото на 2015 година LIC33 се отказа от сделката, с аргумента, че не „може да получи съгласието на всички заинтересовани страни по сделката в приемливи срокове“. Оттогава никой не е чувал за белгиецът, за когото се оказа още, че е в тесни връзки и с руския олигарх Константин Малофеев.
Днес гръмко представеното дружество LIC33, което разполагаше с милиарди и искаше да купи предприятия, които са с пряко значение за националната сигурност на България, дори няма сайт – интернет страницата му не е активна.
Година по-късно на сцената се появява друг чужд инвеститор със същите намерения. Разликата е, че Ян Аронов заявява, че не му е дадено да купи „Химко“, защото у нас цари корупция и той не се съгласил да даде 500 000 евро подкуп, за да спечели търга за завода. Освен това трябвало да даде още толкова от печалбата на предприятието, когато то заработи.
В схемата дори бил замесен съветник на премиера Бойко Борисов.
Директорът на Правителствена пресслужба Севделина Арнаудова веднага опроверга информацията пред БНТ. Тя обяви, че министър-председателят никога не е имал в екипа си мъж с фамилията Богданов.
В същото време на посочения адрес за кореспонденция в официалното писмо до премиера никой не отговаря.
ДАНС и прокуратурата вече проверяват случая, но сто на сто ще стигнат до заключението, че за пореден път става въпрос за фирма фантом, която клати властта у нас в полза на нечий престъпен интерес.