Президентски избори 2016 - изгаря ли първият проговорил

Усещането днес е, че ГЕРБ и магаре да издигне за президент - ще спечели

Колелото на кандидатпрезидентската кампания бавно се завърта. От партийните редици вече се чуват имена на евентуални претенденти. Политолози анализират коя партия с какви шансове за успех се ползва. Влакът потегля от гарата. Предстои му дълъг път до 23 октомври, когато според математика проф. Михаил Константинов ще бъде първият тур на президентските избори. Професорът обикновено познава.

Досега в най-новата българска история няма две еднакви кампании за президент. Никакво спокойствие за политическата класа. Всеки път - нещо различно.
В началото на прехода синьото бе актуалният политически цвят. През 1992 г. д-р Желю Желев е избран за президент, но пет години по-късно политическата мода вече се е сменила и на управляващия СДС не му трябва президент, който някога е бил комунист. Технологията на смяната е намерена - предварителни избори, които д-р Желев губи от неизвестния тогава юрист Петър Стоянов. Премиерът и лидер на СДС Иван Костов дава да се разбере, че духат нови ветрове с думите: „На политиката на Националната кръгла маса се сложи край“, с които на 3 юни 1996 г. обявява Петър Стоянов за кандидат-президент на СДС.

Стоянов печели изборите през есента на 1996 г. убедително, радва се на симпатиите на медиите, рейтингът му е много висок почти през целия мандат. Но политическите ветрове пак са сменили посоката си. Те духат срещу СДС, вече са извели НДСВ на върха на изпълнителната власт, но подкрепата на царистите не е достатъчна, за да помогне на човек, който някога е бил редом до Костов. Петър Стоянов губи от социалиста Георги Първанов. Плаща цената на десните промени, осъществени от синьото правителство. Първанов чувства обществените настроения, усещането у мнозина, че са губещи от прехода, и не случайно печели с мотото „социалния президент“. Той се оказва любимец на съдбата и успява да спечели втори мандат. През 2006 г. Първанов е толкова безалтернативен, че десницата използва един стар трик, когато виждаш, че няма да спечелиш, но няма как да не участваш в състезанието. Издига конституционния съдия Неделчо Беронов, който тогава е на 78 години.

Днешната кампания прилича малко на тази от 2006 г. Заради усещането, че партия ГЕРБ няма алтернатива и дори и магаре да издигне, ще спечели.

Хвърлянето на имена в публичното пространство създава усещането, че партиите нещо правят по въпроса. А те не правят нищо, поне като политически организации, защото партиите са това. С други думи - въпросът по никакъв начин не се обсъжда на партийни форуми. Не се разглеждат документи на какви критерии например трябва да отговаря нашият кандидат-президент. Дали сегашният президент заслужава партията да го подкрепи отново. И т.н., обичайните неща, които една политическа организация е длъжна да направи в навечерието на нови избори. Вместо това процесът върви на неформално ниво - формират се групи за натиск, които се опитват да въздействат върху N-ското партийно ръководство в една или друга посока. В суматохата политици, останали без пост в момента или в края на пореден мандат на престижно място, напомнят за себе си. С което помагат на някой партиен лидер в затруднение. Защото в душата на всеки партиен водач в навечерието на президентски избори се борят два „демона“ - кого да издигна за президент и дали все пак да не се кандидатирам сам. Второто е придружено с колебание - какво ще загубя, ако не спечеля.

Това става в момента. Затова сериозните политици не искат да спрягат имената им наляво и надясно. За да не стане като в детската игра - който пръв проговори, изгаря. До истинската битка има време. Тя ще започне през юни-юли, през август малко ще затихне, за да се разгори с пълна сила през септември. Просто по закон кампанията е един месец преди изборите и ако проф. Константинов е познал, тя ще стартира на 23 септември.

Борисов и въпросът кой да бъде президент

4 септември 2011 г., при представянето на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ Росен Плевнелиев - Маргарита Попова:

„Кандидатът на ГЕРБ за следващите президентски избори е ясен отсега и това съм аз. Няма да крия, че много се дразнех години наред от вашите въпроси, защото на какъвто и пост да съм бил, сте ме питали кога ще се кандидатирам за президент.“

18 януари 2011 г., на общото събрание на „Жени - ГЕРБ“:

„Защо не се напънем и на президентските избори не сложим жена за президент."

1 ноември 2015 г., по време на кампанията за местни избори:

„Откакто съм станал човек, все ме питат дали ще ставам президент.“

1 януари 2016 г., в интервю за „Труд“:

„ГЕРБ има пет възможности за кандидат-президент.“