Стъкмистиката – заплаха за националната сигурност

Година след година успехите в противодействието на престъпността нарастват статистически – престъпленията намаляват, а разкриваемостта се увеличава. Чудно защо гражданите не мислят така. Дали защото са част от мафията, дали защото са прости или защото външни сили – кукловоди, рубладжии, соросоиди умело ги заблуждават.

Ако се върнем само 10 години назад и съберем успехите, артикулирани от поредните политически и професионални ръководства на МВР в една торба, вероятно ще установим отрицателен прираст на престъпносттта – всички числа ще са предхождани от минуси, а разкриваемостта ще избие ограничението на измерителя и ще се движи в графите между 100 и 200%.

Какъв е механизмът на виртуалния успех? Ето прост пример – ако са налични 100 престъпления и разкрием 50, то е налице 50% разкриваемост. Ако обаче регистрираме само 50 престъпления, а разкрием 30 – разкриваемостта скача на 60%. Така става ясен механизмът на успеха – минимум регистрация, максимум нагласация.

Защо се прави това? Защото поставени по съмнителни критерии ръководители мечтаят за още по-бързо и категорично издигане. Защото им е разпоредено да покажат предимствата на новото управление с цифри и статистически факти. Защото неуверените и некомпетентни вождове искат да убедят хората, а и себе си, че внезапно са се превърнали от някакъв тип (може и нелоши) граждански специалисти в джеймс бондовци и архитекти на непрекъснат възход в сферата на сигурността.

Понеже мафията става любима пречка вече на няколко поредни ръководства на сектора, въпреки официалните заявления, че организирана престъпност в страната вече няма, а само малки групи от по двама-трима с профила на квартални банди, не е зле да направим кратък ракурс към възникването на мафията.

Кой няма интерес от стъкмистиката?

- Работливите полицаи – те са хора които имат мисия и се стараят да си вършат честно работата. Измишльотините и фактическата уравниловка между можещите и неможещите им вредят и ги демотивират.

- Честните ръководители в системата – те разбират, че временните демонстрирани успехи са балон, който ще се спука и някой ще си го отнесе – както обикновено – невинните.

- Гражданите – всички тези хартиени победи не пазят домовете, колите, животните, зимнината, вложенията в банките, живота и честта им. Все по-разтварящата се ножица между реалността и декларациите не води до нищо друго, освен до отвращение, увеличаващо се недоверие в институциите и желание да отидат някъде, далеч от територията на виртуалните победи.

Критиката става отчетлив и официален признак на мафиотска принадлежност. Поне така твърдят определени политически фигури. Критиката демотивирала служителите да работят, а кандидатите за работа се отказвали. Оказва се, че критиката е виновна за лошото управление на сектора!

Не е зле тръбачите на подобни твърдения да прочетат Конституцията на страната, за да разберат, че публично демонстрират антиконституционно поведение. Това няма как да повиши доверието нито в тях, нито в институциите, които се опитват да ръководят.

Кой застрашава националната сигурност? Тези, които чрез критика се стремят да принудят властите да изпълняват задълженията си – показвайки как се симулира противодействие на престъпността и как на хартия победите са непрекъснати, а в действителност гражданите-данъкоплатци са подложени на безспирен криминален терор?

Или може би този, който се опитва да запуши устата на инакомислещите, да генерира формални промени, за да изтече необезпокояван мандатът му, да хвърля в публичното пространство благи вести за победи над престъпността, въпреки че хората в страната усещат точно обратното? Съдете сами.

Как възниква мафията

Мафията е възникнала в средните векове в Италия – Сицилия, като контрапункт на абсолютното безразличие на официалните власти към беззаконията на местните велможи. За изнасилено момиче или убит брат е било безмислено да се обръщат към съществуващите институции. Те не само не са се опитвали да въздадат правосъдие, а нагло присъждали правото на местния феодал. Търсещите разплата можели единствено да се оплачат на местния бос на тайната организация. Въпреки сериозните последствия за тях самите, това е бил единственият начин да бъдат наказани считатщите се за недосегаеми велможи.