Маргарита Попова призова да се напише национална доктрина

Българската политика между Турция и Русия

Проф. Божидар Димитров: Готови ли сме за инвазия от лодки с мигранти по Черно море?

Вицепрезидентът Маргарита Попова призова за създаването на нова национална доктрина на форум на Института за стратегии и анализи. В речта, с която откри дискусията на конференция под мотото „България - заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности“, тя заяви, че „синдромът на обгрижване от великите ни обрича на бездействие, подчиненост или враждебност“.

„Моята представа за националния ни идеал и моето политическо послание днес е: единение на българските граждани вътре и вън от родината - за развитието и утвърждаването на демократична правова и социална държава, за благополучие и сигурност, за мир и напредък у нас и в региона, за достойно участие в изграждането на Европейския съюз", каза Попова. Според нея „днес ни е нужна национална доктрина с идеал и каузи, подвластна на приемственост, обновяване на историческото съзнание и спасена от преходни, изтощаващи и отблъскващи партийно-политически явления и страсти. Само с национална доктрина, с утвърден стратегически светоглед ще можем достойно да участваме в променящия се и многоизмерен външен свят. Ще имаме тежест в международния баланс."

Националната доктрина ще ни каже как да участваме в бъдещето на човечеството, добави Попова.

Веднага след нея думата взе президентът (2002-2012) Георги Първанов и намекна, че няма да е лесно изработването на нова национална доктрина. „Ще бъде много трудно да постигнем така необходимото съгласие, когато става дума за една нова стратегическа визия“, каза той. „Ние не можем да се разберем по далечното минало, по елементарни ценностни неща, по които са били единни нашите предци, и ще бъде много трудно да постигнем така необходимото съгласие, когато става дума за една нова стратегическа визия, ориентирана напред 30-50 години“, продължи Първанов. Той вкара в дискусията и темата „България между Турция и Русия“. „Пламналият през последните дни дебат за т.нар. робство и съжителство не е игра на думи. Ако се окаже, че балканските територии на Османската империя са били поробени, след Освобождението не може да има никакви претенции към тях. Но ако хората са съжителствали, тогава претенциите за намеса на Турция във вътрешните работи на тези страни ще бъдат исторически обосновани”, каза той. Според него има хора, които смятат, че е важно да се отърсим от икономическата си и енергийна зависимост от Русия, нищо че можем да попаднем под такава от Турция.

„Няма българска политическа сила в момента, която да е против защитата на националните интереси от това, което ни заплашва в съседство“, продължи темата бившият министър на отбраната Бойко Ноев, като подчерта, че основните геополитически фактори, които имат пряко отношение към България и най-силно влияят върху нашата сигурност и обществено-икономическо развитие, са Русия и Турция. Ноев коментира и темата за Турция в НАТО, като каза: „В много редки случаи НАТО е била за Турция мястото, където тя изцяло е реализирала своите интереси. В последните години виждаме едно значително изместване на фокуса на реализация на интересите на Турция извън тази организация, където България съзнателно постави изцяло своите интереси на сигурността“. Според Ноев в някои отношения НАТО е практически блокирана от Турция и опитите й да прокарва своя политика. „Интересите на България са застрашени в южно направление“, бе категоричен Ноев. „Ако за безпокойствата на Полша и балтийските страни НАТО ще намери консенсус, алиансът няма да помогне на България в нейните безпокойства“, каза още той.

„Избирайки неоосманизма като дългосрочна стратегия, Турция сама реже перспективите си за ЕС. Неоосманска Турция няма да влезе в ЕС“, смята Ноев. Той е категоричен, че България няма ресурса да бъде посредник в геостратегическите взаимодействия, да бъде „мост“. „Ако България се прави на „мост“, по този мост най-много да притичат и да ни заболи“, каза бившият министър на отбраната.

Тезата на Ноев подкрепи и президентът (1997-2002) Петър Стоянов. „Ние нямаме капацитета да бъдем „мост“, защото България е малка по размер и в Тракийската низина не сме открили нефт и газ“, заяви Стоянов. И припомни една тема, широко дискутирана преди членството на страната в НАТО - за неутралитета. „Неутралитетът не зависи от една страна, а от великите сили, които са склонни да го признаят“, каза Стоянов. Той се спря на отношенията на България с Русия, като подчерта, че те никога не са били лесни. „И днес, бидейки членове на ЕС, нашата политика към Русия трябва да бъде сдържана и прагматична, да държи сметка на историческите връзки между двата народа. Но няма как България да бъде партньор на голяма държава като Русия по начина, по който си го представят някои „русофили“, каза още Стоянов. „Всеки краен тон към Русия издава комплекси“, подчерта той. Президентът Стоянов обаче предупреди, че „ще сбъркаме, ако изповядваме крайна реторика по отношение на Турция и изпадаме в екзалтирано говорене“. „Турция - наш враг?! Не можем да дефинираме нещата така. Ние не можем да си позволим да обявим Турция за наш враг №1“, предупреди Стоянов.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов му отговори, че „заради нашето безгръбначно поведение Турция не ни смята за приятел и партньор“. Каракачанов привнесе малко „пипер“ в дискусията, като припомни, че преди 1908 г. България, тогава още васал на Османската империя, не е допускала от Истанбул да й се нарежда кой да бъде мюфтия у нас, докато бившият външен министър Николай Младенов е посъветвал бившия главен мюфтия да подаде оставка, защото такова било желанието на Ердоган.

„Анкара, Москва и Берлин - това са трите столици, които влияят върху българската политика“, смята проф. Владимир Чуков. Според него в желанието си за баланс между тези три центъра Стефан Стамболов навремето тръгва да търси немски принц за български княз.

В дискусията неколкократно бе цитирана книгата на турския премиер проф. Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. „Стратегическата дълбочина е това, което на нас ни липсва - националната доктрина. Дано се намери български Давутоглу, който да напише такава книга, да се яви с нея на президентски избори и да ги спечели“, пожела проф. Божидар Димитров. Той предупреди за бежанска вълна по Черно море. „50 000 лодки, побиращи по 200 бежанци, има от Истанбул до Силиври. Повечето от собствениците им рибари са във фалит и лесно могат да се изкушат да станат трафиканти. Това е опасността“, каза проф. Димитров.