След като вкара Черно море в политиката на Европейския съюз, евродепутатката от БСП Илияна Йотова се зае с нова кауза - закон за планинските райони в Европа, целта на който е да подпомогне развитието им
Колеги, съпартийци и политически опоненти нарекоха Илияна Йотова Червената фурия още преди тя да стане депутат - по времето, когато ръководеше пресцентъра на БСП. Причината - нейната борбеност, постоянство и упоритост. Така че, ако в социалистическата партия имаше някакъв монархически уклон, Йотова щеше да бъде Червена фурия №1, все пак Мая Манолова и Корнелия Нинова навлязоха по-късно в политиката.
Много хора, запознати с партийните й позиции, сигурно ще се изненадат да научат, че Йотова настоява да има закон за планинските райони в Европа, който да подпомогне развитието им. Причината - не само българските планински села обезлюдяват и в една четвърт от тях няма деца. Такава е ситуацията и в Карпатите например. “Пари, инвестиции, околна среда, демография, работа са петте думи, които трябва да бъдат вкарани в планинските региони”, заяви преди дни Йотова на дискусия на тема “Планините - неоцененото богатство на Европа: Европейски политики за развитие на планинските региони”. Тази “регионална” активност на Йотова може би е изненада за тези, които са пропуснали битката й за Черно море. Надали има някой, на когото да не е известно, че Черно море е в Европа, но доскоро това политически не беше съвсем така. Никаква тайна не е и фактът, че в Черно море има риба. Но това не пречеше морето и риболовът в него да бъдат встрани от европейската политика в сектора по рибарство. И, разбира се, встрани от финансирането на различни проекти, свързани с рибарството.
Какво направи Йотова? Представи в Европейския парламент доклад “Настоящото и бъдещото управление на риболова в Черно море”, после по нейна инициатива в България дойде делегация от Комисията по рибарство в Европейския парламент. Резултатите се видяха още в началото на новия програмен период за ЕС. От Европейския фонд за морско дело и рибарство вече могат да бъдат финансирани проекти, свързани с екологията и научните изследвания в Черно море, както и предприятия, които се занимават с риболов и аквакултури.
Йотова е зам.-председател на комисията по граждански свободи и вътрешни работи на Европейския парламент. През миналата година заведе на югоизточната ни граница с Турция представители на Европол, Интерпол и Европейската служба за убежище, за да ги запознае с българските проблеми, свързани с бежанците. Първа обърна внимание на допълнителните предизвикателства, с които се сблъскват граничните общини, като тези, че в болниците им се лекуват и бежанци, но финансирането им не отчита този факт. Първа предупреди за опасността страната ни и Балканите да се превърнат в буферна зона за мигранти. Когато в Брюксел се разисква темата за опазването на шенгенските граници, Йотова пита какво става със страните, които не са част от шенгенската зона. Смята санкциите срещу Русия за грешка и не се страхува да говори за това.
Политическата й кариера започва през 1997 г., когато оглавява пресцентъра на “Позитано” 20. Тогава управляваше СДС, в парламента имаше две леви партии - “модерната” Евролевица и “ретроградната” БСП, която се очакваше до следващите избори да се стопи. Затова пресслужбата на столетницата не изглеждаше добър кариерен избор, по-скоро фал. Отгоре на всичкото и свързан с редица битови неудобства като това да работиш през зимата в сграда без отопление. Червените не можеха да си платят парното, а и телефоните. В резултат на всичко това дори ресорните репортери смятаха ходенето на пресконференции на “Позитано” 20 за загуба на време. Йотова успя да пречупи тази тенденция, да отвори консервативната столетница към медиите. По нейна инициатива БСП отвори вратите на форумите си за репортери. Това не стана тихо и “без бой”. Но Йотова не отстъпи и завоюва доверието на журналистите - все пак е една от тях. Дойде на “Позитано” 20 от БНТ и не прекъсна връзката с професията, което доказа и с подкрепа на Петър Волгин, чието предаване “Деконструкция” бе свалено от ефир в БНР.
Далеч по-трудно бе спечелването на доверието на консервативната “червена бабичка”, традиционно изпълнена с недоверие към журналистите. Но Йотова и тук успя. През 2000 г. стана член на Висшия съвет на БСП и досега е част от състава му (сега Национален съвет). През 2005 г. бе избрана за депутат, а от 2009 г. до сега е член на Европейския парламент.
Напусна ИБ заради катастрофата на местните избори
Илияна Йотова бе сред тримата членове на Изпълнителното бюро (заедно с Калоян Паргов и Драгомир Стойнев), които подадоха оставки на инфарктния пленум (продължил осем часа) след катастрофалната загуба на местните избори. Тогава ръководството на партията оцеля на косъм, но пък нарече постъпката на тримата “опит за дестабилизация”. През пролетта предстои конгрес на БСП, отчетно-изборната кампания е в ход от 1 февруари. Името на Йотова е сред спряганите за лидер на БСП.
За нея:
Цени журналистическата гилдия
Целеустремен, волеви и емоционален човек с широка визия за реалностите и човешките взаимоотношения. Човек, който пробва и постига резултат. Изключително цени колегите си от професионалната общност и журналистическата гилдия.
Атанас Мерджанов, депутат от БСП
Вижда кое е важно и действа
Инициативата й за планинските райони е изключително важна. Това е ценна помощ, върху която трябва да се надгражда. Въобще Йотова умее „да улови” важните решения, които трябва да се вземат, и да действа. Не се плаши лесно и е открита.
Дора Янкова, депутат от БСП
Неслучайно я наричат Огнената лъвица
Неслучайно наричат Илияна Йотова Огнената лъвица на БСП. Тя винаги с жар защитава интересите на хората, особено в социалната сфера. И винаги е в първите редици на тази дейност, не се пести. За БСП Илияна е жената с главно „Ж”.
Калоян Паргов, председател на БСП-София
Доверява се и на своята интуиция
Човек с борбен характер, който знае какво иска и как да го постигне. Доверява се на интуицията си. Знае как да формира екип. Не се притеснява да работи с различни хора и ясно да изказва позицията си.
Момчил Неков, евродепутат от БСП