Защо партиите мразят преференцията

Голямата рода наистина може да те избере за общински съветник, но ако по чудо не си скаран с нея

Не може гласовете на 50 души да решават кой да стане общински съветник! С този велик аргумент политиците правят пореден опит да изхвърлят или обезсмислят използването на преференцията в изборите. Изборните правила и в частност преференцията са една от точките, по която разговарят ГЕРБ и Реформаторският блок, преди да подпишат анекс към коалиционното си споразумение.

19 депутати влязоха в сегашния парламент благодарение на

преференцията. На местните избори листите за общински съветници бяха пренаредени почти навсякъде в страната. Явлението не подмина нито една партия.

Сигурно подразни сериозно партийните чиновници, които не могат да си „изчислят” предварително групата. И вместо с разбрани хора да им се наложи да си имат работа с някой устатник. Защото народът обича и разпознава устатниците и гласува за тях най-малкото за да развали настроението на „онези горе”.

В по-малките общини един кандидат с голяма рода може да бъде сигурен, че братовчедите му ще казват с възхищение, като го видят на главната: „Ооо, ето го нашия съветник!” Но само ако не е скаран с родата. Да си в толкова добри отношения с лели, чичовци, племенници, снахи, зълви, втори и трети братовчеди, че да ги убедиш да гласуват за тебе, е умение, което заслужава да бъде възнаградено със съветничестко място. Сериозно, това означава, че въпросният кандидат умее да гради мостове, а не да ги руши, и знае как да убеждава (роднините често имат общи въпроси за уреждане, което рядко минава гладко). Някой ще каже - да бе, убеждава! С 50 лв. на ръка. Но дали онези, които инвестират пачките, ще ги прахосат за човек, когото и кучето му го мрази?

Нашите политици ту се оплакват, че парламентът не е представителен (след предсрочните избори през 2013 г., когато традиционната десница се оказа извън него), ту - че е свръхпредставителен (като настоящия, в който има осем парламентарни групи). Вайкането и в двата случая е придружено с оплакване, че хората не гласували и ако всички гласували, нещата биха били други. Как да гласуват, като непрекъснато се опитвате да им пречите! Все повече хора научават, че има преференция, харесаха я и започнаха да я използват. Е, бъркат. Момчил Неков от БСП стана нарицателен, след като измести Сергей Станишев в класацията за Европарламента с феномена 15/15. На следващите избори явлението се повтори при почти всички партии. Но нима грешките на растежа са повод да се отрече самият растеж?! Не било справедливо един файтон хора едва ли не да определят съдбата на един град! Но до подобна ситуация се стига, когато останалите са били безразлични или по различни причини не са поискали да изразят волята си. Ако се стигне до битка между преференции, ще победи този, който е събрал повече. Справедливостта няма да възтържествува, ако се вдигне прагът на преференцията, защото у хората, които са видели възможност да си кажат думата, ще остане усещането, че това право им се отнема, за да не се разваля определеният от партийните централи ред.

ДПС са най-честни за преференциите - мразят ги. Дотам, че изключиха от парламентарната си група двама депутати, които не се подчиниха на волята на центъра да не се използва преференция и бяха избрани с нейна помощ (Гюнай Хюсмен и Муса Палев). Същата участ имаха и общински съветници от движението.

Реформаторите уж са големи фенове на преференцията, но както става ясно напоследък, са готови да се вслушат в аргументите на тези, които искат да подрежат крилата на свободната народна воля, изразена с кръстче в кръгчето на бюлетината. В ГЕРБ и БСП винаги е имало противници на тази форма на мажоритарност.

Ако в преговорите между ГЕРБ и РБ се стигне до повишаване на прага на преференцията, реформаторите ще се изкарат жертви в името на коалиционното единство и интересите на страната. А ГЕРБ ще обере минусите от народното недоволство. Защото без техните гласове нищо няма да стане.

Как се гласува сега

За пренареждане на листата за кандидати за Европейски парламент са достатъчни 5% от действително подадените за един претендент гласове. Партийните евролисти са национални и базата за петте процента - също. На парламентарните и местните избори прагът е 7%. Но изчисленията се правят на базата на съответния многомандатен избирателен район (при изборите за Народно събрание) или община. Това са много по-малко хора, което прави бариерата по-лесна за преодоляване.