Професионални кампании вместо кризисен пиар

Не форуми и съседски приказки, а здравно-информационни сайтове, контролирани от здравните власти ще повишат доверието във ваксинациите

Проблемите с ваксините са обществено значими, защото както за повечето теми, които вълнуват хората, така и за тях митовете, предразсъдъците и невежество са големи. Работата на едно здравно министерство се изразява и в това да провежда непрекъснати здравно-информационни кампании, с които да предоставя качествена, навременна, проверена и недвусмислена информация. В една подредена държава, например, при търсене в интернет търсачките биха индексирали на първо място не форуми от типа една жена каза, а именно здравно-информациони сайтове, които се поддържат или са проверени за достоверност от здравните власти. В една Великобритания дори съществува т.нар. акредитация на здравна информация.

Доказано е, че добре информираните хора могат да се предпазят по-добре от болести, както и да се лекуват по-пълноценно, когато им се наложи. У нас обаче за здравно-информациони кампании здравното министерство очевидно се сеща само тогава, когато има нужда от кризисен пиар. Иначе то често е заето с регулация на корупционни пътеки.

Един скандал, възникнал от нарушение на закона, лесно се пренесе на терена на дебата „за“ и „против“ ваксините, защото това е единствения начин някой да засвети с отразена светлина.

Кои са основните обществени предразсъдъци към ваксините? Че те съществуват, за да печелят фармацевтичните компании. Че съдържат вредни вещества. Че ваксинирането се прави, за да се контролира населението с тях.

Антиваксърите са убедени, че децата им са предпазени, когато са оставени на природните закони и на Божията милост. И докато повечето деца около техните са ваксинирани, тяхната теория ще работи. Но ако броят на неваксинираните рязко се увеличи, това ще даде старта на епидемиите. В случая обаче с българския ваксингейт доверието беше нарушено дори и в мислещите и убедени в нуждата от ваксини родители.

Защото и трите основни предразсъдъка получиха своето утвърждаване от самия здравен министър и неговия екип с думи и действия. Защото фармацевтичната компания беше обвинена в извиване на ръце, защото беше внесена забранена за употреба ваксина и защото държавата партньор се оказа държава, която все още отключва най-архаичните страхове за междудържавни конспирации.

И след като отиде коня в реката, внезапно здравните власти решиха да правят кампания. Едни вид да отговорят на собствения си непрофесионализъм с кръгла маса. Прибързано, непрофесионално, с грешните партньори, срещу достойнството и професионализма на хора, които от години работят по темата. Получил поръчението да се оправя някак, защото клати целия кабинет здравният министър участва във форум, без да казва кой е организаторът и разпространи проучване, за което само посветени знаят кой е авторът. Пореден нелеп опит да насочи проблема от болната към здравата глава.

Проучването макар и с противоречиви данни на места затвърждава стари знания – противниците на ваксините са малко, но страховете и незнанието съществуват дори и в убедените в нуждата от тях.

За комуникацията трябва да се мисли предварително, а не като за пожарогасител. Тя е стратегия – имунизационният календар за децата е 6 години, а след 25-тата година на всеки 10 години се правят реимунизации. Така че информацията за ваксините трябва да бъде непрекъсната и то за всички възрастови групи. Само така може да се изгражда доверие и да се намалява броят на хората, които не искат да се включват нови продукти в имунизационния календар.

И това е нещо, което не може да се прави за кожата на един министър. Здравно-информационните кампании са полезни само когато имат смисъл, правят се от професионалисти и се отнасят до ползите за хората.

Хората имат нужда не просто да бъдат зомбирани, че са неуки и неразвити ако изпитват страх, а имат нужда да знаят, че всичко, свързано с ваксините е направено с нужната прецизност и етика – от производството, до вноса и разпространението. Точно затова кампанията за обществено доверие започва първо от високите професионални стандарти, които самото министерство трябва да си наложи. От квалификацията и обучението на личните лекари и медицинските сестри в комуникационни умения, защото те са източникът на доверие.