Връщането на казармата ще отслаби още армията

Ако с извращения се става мъж, за това си има и затвори

Мине се не мине време и темата за връщането на задължителната казарма току избухне в социалните мрежи и традиционните медии. Популярност по темата трупат както патриотарстващи политици, така и студентки, поддали се на чаровния мит, че в казармата момчетата стават мъже. Третата категория привърженици на задължителната военна служба са обикновено бивши военни, които са травмирани от загубата на личностна значимост, каквато са имали под пагон.

Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов призовава за връщане на военното обучение в училище и задължителна казарма от шест месеца за всички. Звучи логично, ако се поддадем на паниката за задаващата се и “неизбежната” война на религиите.

Но да се запитаме първо как е по света? От над 190 държави в 105 няма военна повинност. В разширеното географско понятие Европа от 50 държави казарма има в около една четвърт от тях. Това са Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Гърция, Норвегия, Естония, Литва, Молдова, Украйна, Русия, Турция, Грузия, Казахстан, Азербайджан и Армения. Част от тях - като Казахстан и Грузия, са на път да преминат към изцяло професионална армия. В Украйна има мобилизация заради окупацията на Донбас и Крим. В съседната ни Гърция службата е 9 месеца с тенденция към намаляване, в Австрия е 6 месеца, а в Дания - 4.

Ако приемем, че две трети от страните в света са възприели грешния модел на напълно професионална армия и ние се върнем към наборната войска с 6 месечна служба, ще се окажем със зле подготвени войници, които няма да могат да изпълняват задълженията ни към НАТО. То и в момента не можем да изпълним единствения си ангажимент - опазване на въздушното пространство, но това е друга тема. Единствено контингентите ни от професионални войници за мисии зад граница донякъде ни отсрамват пред Алианса.
Колкото и да се бави модернизацията на войската, това все някога трябва да се случи. Тенденциите в развитието на въоръженията изискват продължителна и сериозна подготовка на войнишкия състав. Наборният войник не е в състояние да придобие такава подготовка за няколко месеца и наборната служба би била излишно пилеене на средства. Личният ми опит на танкист от Българската армия сочи, че след 6-месечна школа и в края на службата от 18 месеца някои механик-водачи на Т-55 не можеха да запалят танка, а мерачите не можеха да се справят с морално остарялата прицелна система при стрелби. Последствията от това още се помнят и се виждат по селата около военните полигони, на които се провеждаха учения за артилеристи и танкисти. Говоря за служба с не малко реални учения и бойни стрелби в едно от последно оцелелите бойни поделения на Трета армия. Според офицери с опит реална боеспособност може да има само професионален войник, който за 3, 4 или 5 години придобива и усъвършенства уменията, необходими в новата среда.

Колкото до казармата като люпилня за мъже, десетилетия наред властта в наборната българска армия се основаваше не само на военната дисциплина и уставите, но и на “действането”, “гърча”, “гонката” на младите войници от старите. Хиляди потресаващи истории могат да се чуят на всяка маса с мъже, изкарали задължителна казарма. За година и половина служба станах свидетел на няколко самоубийства на караул, стрелба над главите на старите от тормозен млад войник, дузина майсторски счупени пръсти, осигуряващи домашен отпуск за лечение, симулации на лудост, нарочно причинени язви, спукано тъпанче, алкохолни натравяния, бягства, последвани от национално издирване, и т.н. Побоите от войници и офицери не ги броим. Ако извращенията представляват идеализирания процес на превръщане от какавида-момче в пеперуда-мъж - не, мерси. В затворите и сега има достатъчно мъже.

Военноинвалиди в мирно време

Министерството на отбраната все още не е разкрило годишните си доклади за инцидентите, нараняванията и смъртните случаи. Но картинката може да бъде донякъде възстановена: През 2002 г. у нас е имало 4579 военноинвалиди от мирно време. Само за периода 1993-2001 г. в казармата са се инвалидизирали 2612 момчета. 270 от тях са загубили над 90% от трудоспособността си. Най-много са пострадалите през 1997 г. - 414. Пикови години са и 1993 г. - 398 случая, и 1996 г. - 349. Това ли искаме да се върне?