От Слави са теренът и балеринките, политшоуто е от и за отвратителните

Шантажират властта с оглед тя да обслужи тяснопартийни и особено бизнес интереси

„Няма такава държава“, пее Трифонов. Има, има! Почти всичките в Евросъюза днес са такива

Беше време, когато компанията, в която стърчаха Любен Дилов-син и Слави Трифонов във вид на група отвратени, поде театрална битка с отвратителните. После групата се разпръсна сред няколкото слоя отвратителни, едни придобиха сцени и почитатели, други постове и властчица, трети просто обилно припечелиха от осребреното кукане и имитиране на немили-недраги. Отскоро представят поредния си политинженерен проект, целящ примамване на много отвратени уж във вреда на малцина отвратителни.

Т.нар. стари демокрации отдавна използват различни схеми за струпване накуп на възможно най-голям брой сърдити, отчаяни, но и неориентирани в своите отрицания на политическата действителност хора. Такива отвратени се примамват от няколко разновидности политически актьори, използващи няколко ширещи се сред потенциалните избиратели настроения и нагласи с отрицателен и агресивен заряд.

С оглед заземяването на отрицателния вот и частично мобилизиране на нежелаещи въобще да гласуват у нас също се проведоха подобни операции. Налага се да споменем Жорж Шпагата, вкарал с китара и празни лакърдии странни хора в два парламента. Както и гастролиралия като яростен националист седесар-царист-русофил Волен Сидеров, прахосал стотици хиляди гласове на наивни родолюбци. Разновидност на тази политинженерия беше и „Гергьовден“, обявена като „отрицание на съществуващата политическа система“, но реално обслужила СДС, НДСВ и гергьовците, естествено.

„Зад мен е истината”, заяви Слави Трифонов, размахвайки близо 700 хиляди подписа за референдум. За истината покрай Слави в този момент силно се съмняваме, но дори да е витаела наоколо, надали е била сама там. Не е минало без Дилов зад гърба му, без гяволетата капиталци, без непеошниците и грантаджиите, обгрижвани от „Америка за България“ за протестърски акции. Точно техните маниери и подходи прозират, пак протестни, граждански и прочие познати мрежи надничат, все същите медии, активно съдействащи на вувузелците от 2013 г. съзираме.

Работил съм почти всички мразени неща в България - бил съм депутат, общински съветник, журналист, винаги съм се опитвал да бъда втори-трети в една организация, сподели за себе си Дилов. Професионалист, с други думи. От Слави е теренът на шоуто в телевизията, балеринките и музиките са от него. Манипулациите са от сценаристите на първа линия, от политинженерите зад тях, от професионалните хитреци социологополитолози, както и за оформителите на конкретните мероприятия на втори-трети позиции.

Протестърщините през 2013-а се провалиха, неизбежен беше провалът и на последвалия във връзка с тях реформаторски блок. Направени са някакви анализи, нанесени са определени промени в тактиката, сегашната схема е удължена във времето и разпръсната в редица градове в страната. „Това е кампания с дългосрочни следствия, обезпечена по всякакъв начин, всяка стъпка е премерена, измислена“, вече разкри „Труд“.

Възнамеряват да инсценират огромен Всенароден протест, който да изглежда като продължителна всекидневна битка поне в десетина големи градове. И пред очите на наблюдаващите с нарастващ интерес хора да се разгърне намръщен, заканителен и непременно Обединен Протестиращ - изтормозеният до краен предел от отвратителните властимащи български гражданин. На този етап Трифонов вече няма да се използва, разбира се.

Липсват обаче много съществени елементи, необходими за успеха, и това скоро ще стигне до ума на мнозина от участниците. Крайната цел е пределно неясна, по всяка вероятност първо в Движението за национално единство и спасение (ДНЕС) ще стоплят, че ги използват само за шантажиране на властта с оглед тя да обслужи тяснопартийни и особено бизнес интереси. Няма забележими данни за натиск от Брюксел или Вашингтон за сваляне на кабинета, а ако такива се появят, той сам веднага ще се оттегли, без да се стига до протестърщини. За да гледат ГЕРБ, БСП, ДПС и прочие сеира на Обединения Протестиращ.

На запад и особено в брюкселските кабинети хич не обичат референдумите, дори направо ги игнорират като онези за евроконституцията, проведени в Холандия и Франция през 2005 г. Та какво като евентуално се проведе референдум „Шоуто на Слави“ за смяна на системата? Много отвисоко ще плюят на такъв в същите кабинети и дори в коридорите в Брюксел, а значи и в София. Нищо различно няма да донесат на българите и останалите щения на желаещите да сменят системата.

Защото системи за управление в дадена държава се променят само след радикална смяна на собствеността там. Примери - след 9.09.1944-та и след 10.11.1989-а, но не и в отделно взета страна, не и в членка на НАТО, не и след зевзеклъци в някакво шоу или в резултат на политинженерни операцийки.

„Няма такава държава“, пее Трифонов. Има, има! Почти всичките в Евросъюза днес са такива. Ето и в Америка онзи ден самият Обама заяви: "Откакто дойдох на власт, тонът на политическия дебат не се е подобрил, дори се влоши... Пропаст зее между мащаба на предизвикателствата, пред които сме изправени, и дребнавостта в политиката ".

Простички и плоски са щенията на протестърите напоследък. Важни са не формалните им действия, а истинските цели и намерения. Не смяна на системата интересува тесните кръгове зад тях, а елементарното „ние да вземем властта!“ Другото са технологии за осъществяването на такава цел с формално мирни акции. А и самото улично насилие често не е само физическо, но и морално, психологическо, информационно. Следователно и властта следва да действа не с формално мирните норми, а в съответствие с истинските намерения на техните носители.