Кога думата „домашно“ смразява

Насилието над жени е нарушаване на човешките права, но това не е официално признато от България

Четири часът сутринта. Вратата се отключва. Той се прибира. Надяваш се този път да те забрави или поне крясъците, шамарите да свършат бързо... или поне децата да не чуят отново. Така до следващия път.

Думата ,,домашно” обикновено се свързва със сигурност и уют. Съвременните проучвания сочат обаче, че тази ,,люлка на грижовността” може да бъде също и ,,люлка на насилието”. Насилието в дома може да се прояви в много форми. Преди няколко дни много се смях на един виц, основното беше „Търся си разбрана жена - да схваща от първия шамар“. Не се смейте на такива вицове. Чували ли сте, че жените провокират мъжете и заслужават да бъдат бити, или щом ме бие, значи ме обича. Убедена съм, че сте се чували на такива интерпретации, обясняващи причини за домашното насилие.

Пред дни една жена бе осъдена, защото е убила мъжа си, а той през целия им брак е упражнявал физически и психически тормоз над нея. Разбира се, няма никакво оправдание за убийството, но тук се появява отново една тема, която някак замитаме, защото все още се приема за тема табу - домашното насилие. Всъщност знаете ли, че насилието над жени е нарушаване на човешките права, но това не е официално признато от България, а домашното насилие не е криминализирано. Всъщност само 44 държави в света са приели специфично законодателство за спиране на домашното насилие. Домашното насилие е световен проблем. Холандия например е изчислила, че на година спешната медицинска помощ, полицейската и съдебната закрила при случаи на домашно насилие възлиза на 300 млн. евро. Сумата в Швейцария пък е 400 млн. швейцарски франка.

Много трудно е да се определи точният брой на жените, които са претърпели насилие. Една от основните причини е, че за това рядко се докладва, но ако има точна статистика в това отношение, безспорно тя би била повече от черна. Оказва се, че между 20 и 50% от всички съпруги са малтретирани. За стотици жени в България домашното насилие е ежедневие. Последните проучвания на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) за държавата ни сочат, че близо 1 милион от общо 3,78 млн. българки са пострадали от домашно насилие. В глобален план всяка четвърта жена в света е жертва на домашно насилие. В някои държави половината от жените са били малтретирани от близки, в Европа - една на всеки пет.

Всъщност домашното насилие все още е табу, все още не се приема като социален проблем, а като личен. Всъщност е и двете. Социален проблем е, защото се превръща в инструмент за разпространяване на насилие. Множество изследвания на домашното насилие в международен и национален мащаб показват, че децата от семействата, в които е имало насилие, имат склонност към започване на насилствена връзка като възрастни - 60% от момчетата, които са били свидетели на насилие, стават насилници и 50% от момичетата стават жертви на домашно насилие. А около 80% от мъжете в затворите са израснали в семейства, в които е имало насилие.

Редица са факторите, които спират жената да напусне. Един от основните е икономическата зависимост и несигурността за децата. Често мъжете, които упражняват насилие, заплашват, че ще навредят на децата, за да накарат майката да се подчини на изискванията им. Срамът, че са жертви на домашно насилие, често също е причина да не говорят и да не търсят решение на проблема. Идеята "да запaзиш семейството" често се оказва по-важна от безопасността на жената. А нека си признаем искрено - по нашите географски ширини думите „развод“ или „раздяла“ звучат все още като стигма, което кара жените да продължават да стоят и да поемат шамарите като боксови круши. Често пъти дори жената да напусне насилника, няма никакви гаранции, че тормозът ще престане. А сериозна психологическа подкрепа за жени, претърпели насилие, се предлага на съвсем малко места в страната.

Срам, скрит зад тъмни очила

Колко често сте виждали жени със синини и сте чували обяснение, че са се ударили в шкафа, че нещо е паднало върху тях и ги е наранило. Разбира се, винаги има и истина зад тези оправдания, но в същото време синината повече прилича на многократни удари в шкафа, отколкото на удар по невнимание. Като малка от филмите бях запомнила, че жените, които са малтретирани, носят тъмни очила, за да скрият нараняванията си и срама си, че това се е случило на тях. А колко пъти съм се улавяла как неволно гледам натрапчиво жени с тъмни очила в закрити помещения.